За щастие, се оказах в грешка. Оказа се, че има шест проекта, свежи и симпатични. Мероприятието протече съвсем непринудено, даже бих казал в студентски дух (горе-долу както беше организиран и самият конкурс). Импровизе на място и без клишета (айде да речем с малки изключения). Без да ви дрънкам повече за атмосферата на събитието, ще ви представя накратко проектчетата, пък вие за себе си преценете кой-какво-що и имаше-ли-смисъл-от-занятието.

Къщички за птици

Идеята на Владимир Георгиев е, че младите архитекти в България най-често не биват допускани до истинска проектантска работа и могат да проектират само “къщички за птици”. Тази инсталация ще позволи да бъдат представени девет проекта на млади български архитекти. Как - ще бъдат принтнати на задните страни на къщичките (които ще бъдат полу-трансперантни) и ако човек погледне през кръглото отворче (тоест “входчето” на къщичката), ще може да ги види. Готино, идейно и явно всички така решиха - това е първото място.

Пластика с послания

Диана Василева беше измислила нещо много интересно - флайери от две части се раздават на минувачите. Едната част остава за тях като визитка, а другата е празна - да напишат послание до България и българските архитекти и да го лепнат върху сглобяема преносима пластика. Тази пластика после се натоварва обратно за БГ и се експонира тук като резултат от цялата тая история. Супер свежо, на косъм беше да спечели.

Разгъваем куб

Реално проектът на Любомир Димов представлява куб от алуминиеви тръби, на които са опънати квадратни пана. Разгъва се и заема различни форми. Има и вариант, в който на празните (белите) пана се прожектират някакви проекти, снимки и тн. Недостатъкът е, че трябва ток, който е твърде неясно дали ще го има.

Чановете, ей!

Двамата юнаци (Филип Битраков и Светослав Александров) докато си представяха проекта, се чуваше яко дрънкане на камбанките, публиката доста се зарадва. Самата идея не ми стана много ясна, но с две думи - да има нещо автентично българско, което да се опне и отдолу да се събират хора евентуално на сянка/подслон и да си приказват под звуците на чановете.

“Чадърът”

Този проект е на Мария и Орлин Давчеви. Реално си е все едно чадър, просто с малко по-различна форма. Идеята е да се напълни на място една стойка за чадър с вода (за да не литне) и отгоре да се опъне върху предварително подготвена конструкция някакъв винил с принт.

Икебана

Това е един проект, който беше обърнат повече към природата. Таня Реванска прави композиция от кутии и сухи клони, които да привличат погледа, а минувачите, които се спрат, да получават малко подаръче-икебана от сухи цветенца (ако правилно се изразявам).

Също така, една изненадваща новина дойде малко преди началото на защитата. Арх. Бойчо Бойчев - главен организатор - в последния момент обяви, че не четирима, а петима ще са младежите, които ще заминат за Венеция. Освен това, тъй като председателят арх. Георги Бакалов накратко казано много се изкефи на проектите, обяви, че ще бъде финансирано изпълнението на всичките шест по случай 45-годишнината на съюза. Така че ще можете да ги видите и на живо.

Предполагам повечето от вас свързват името “Аркутино” с “резерват”, “непокътнатост”, “девствени плажове” или пък “това-не-съм-го-и-чувал”. Следват имената “Св. Това” и “Аркутино Ризорт” и ако не на 100%, то на 99% от хората им светват “комплекс”, “хотел”, “бийч-бар”, “такса чадър/шезлонг”, “билетче за паркинг” и т.н. и т.н. И не е далеч от истината, но не това ми е идеята. Тези два хотелски комплекса се намират съвсем близо до един отдавна изоставен строеж - детски център “Знаме на мира”. Тонове и тонове бетон са изсипани баш на една крачка от самия бряг. И на една крачка от резервата. Всъщност, Знаме на мира 2 е бил един от многобройните супер-амбициозни проекти на Людмила Живкова. Като силна политическа фигура за времето си, успява да налее милиони в най-различни културни мероприятия и проекти, един от които - домакинството на международната детска асамблея “Знаме на мира” (сещайте се - “Камбаните” в София). Курортът в Аркутино е един вид “част втора” и е замислен като център за талантливи деца. Както сами виждате по снимките - мястото е истинско райско кътче. Отсреща се вижда Змийският остров, долу има дълга плажна ивица и нещо като заливче, Ропотамо се влива в Черно Море съвсем наблизо.. изобщо - няма какво повече да иска човек.

Защо трябваше тогава да продават стотин декара земя за жълти стотинки и да вдигат чисто нов комплекс (даже два), при положение, че има един започнат? Толкова ли беше трудно да се уреди собствеността след Людмила Живкова, че някой аджеба да довърши каквото е започнато. По-добре е да има комплекс в девствена местност, отколкото комплекс + призрачни бетонни руини. Не знам за вас, но аз лично бих отседнал на такова място, особено ако е направено като хората. Някакъв вид държавна собственост - защо не. Бих го предпочел пред много други ужким усамотени комплекси сред природата. Но не би. Едва ли в близко бъдеще нещо ще се случи там. Както винаги - що се отнася до държавния интерес  - процедурите са дълги и тромави. За разлика от случаите, когато са налице частни инвестиционни намерения - всичко се случва светкавично.

Един колега ми прати тази снимка. Нямаше как да не ви я покажа. И да се чудите, и да се маете - истинска е, такъв гараж реално съществува (някъде из централните софийски улици). Проектиран е, одобрен е, построен е.. и най-вероятно, за съжаление, някой си го е купил “изгодно”. Въпросът е кратък и ясен - след като си е купил гараж към жилището, как да се паркира вътре. Има няколко опции:

А) С нормален автомобил. Може би с по-висока скорост при влизане в гаража, по ръба няма да останат гърне, картер и скоростна кутия, но за излизане и дума да не става.

Б) С джип - няма грижи, освен за покрива. След първото паркиране става кабрио.

В) С танк - влиза и излиза без проблеми, но еднократно; не е оферта.

Г) Пеш или с колело - най-добрата опция. Тъкмо още една причина да зареже колата и да заживее еко.

и да не забравя: Д) Ако все пак има кола и не иска да е еко - паркира я отпред, на чорчик, половината на улицата, четвъртината пред гаража на съседа, пък той да му мисли.

Излишно е да хабя повече приказки в обяснения и тънки подигравки с архитекта, който е създал тази рампа (тип “винаги е по-добре един проект да има И разрези…”); просто се порадвайте на поредния БГ шедьовър.

Бях се ангажирал със задачата в момента, в който цялата информация по конкурса за “участието” ни в Биеналето стане ясна, да я оповестя. Е - ще я оповестя днес. Освен това, обаче, малко ме сърбят пръстите и ще започна с нещо друго. А именно - с малко пояснения, които се надявам някои кратуни най-после да вденат.

Знам, че всички вие, не-членове на САБ, пардон, всички ние (аз също не съм) ни нервира малко или много това, че едно от условията за участие в конкурса е членство в Клуба на Младите Архитекти. За съжаление, в повечето случаи не нервиране тип още-малко-излишна-бюрокрация-няма-нужда, а тип откъде-накъде-САБ-ще-иска-вместо-само-да-дава. И ако с първото съм отчасти съгласен, то второто не само ми е непонятно, но и ме дразни извънредно. Има един тип хора, които смятат, че имат само (или поне основно) права, без задължения; историята се върти около тях и тяхното добруване, около техния просперитет и грижата за ерудираността им. Подобно на безбройните стачкуващи мързеливци в Гърция, когато се появи някакво неудобство за тях (под неудобство разбирайте - да свършат нещо, за да си заслужат парите, които получават) се пръкват по улиците, в новините, по вестниците, палят, чупят и се “борят” за правата си. Или интерполирано в конкретния случай - по онлайн медиите, омазвайки съответния конкурс. С пяна на уста. И мътейки главите на тези, които биха участвали, но пък и биха били склонни и да се откажат, защото са млади-зелени, не могат да си направят сами изводите и се водят по акъла на поплювковците, които демонстрират завидни умения в симулациите на дар-слово.

Та какво имам предвид - аз лично приемам членството в КМА като една формалност (ако ще пък САБ да си набират членове по този начин - слабо ме вълнува).  За студенти е безплатно. За архитекти е колкото е членският внос към САБ (а ако вече са членове - също е безплатно). Удобното в случая е, че ако на някой не му се разкарва допълнително, може да подаде заявка за членство при самото предаване на проекта. Само трябва да удостовери с някакъв документ, че е архитект или студент по архитектура. От това по-лесно - здраве да е. Ако пък някому е противна самата идея да членува в “комунистическа организация като съюза” - да си бие камшика. Никой не го кара да участва. Не че подскачам да защитавам принципите на САБ. Просто ме дразни фактът, че в момента, в който някой се появи и се опита по някакъв начин да угоди да речем на четирима млади архитекти и направи конкурс, веднага някой излиза с контрата - що па да има конкурс. А ако нямаше - що никой не прави нищо. Да, важно е да се мрънка, но да не прекаляваме, а?

Не ми се ще да задълбавам повече отсега, най-малкото защото все още конкурсът не е минал, като се видят резултатите или още по-добре - когато се върнат четирима доволни младежи от Венеция - тогава ще си направим изводите. И вие, и ние, и САБ.

За конкурса:

Задание: Да се предоставят идеи за участие на България във венецианското Биенале ‘2010 без бюджет. Да се провокира тълпата от минувачи да забележи екипа от четирима български архитекти и/или студенти по архитектура.

Условия: 1) Материалите и трудът по изпълнението на проекта да са не повече от 200 лв; 2) Изпълненият проект да не тежи повече от 10 кг; 3) Участниците да са членове на КМА (или да са подали заявка за членство) към датата на предаване на проекта.

Формат на проектите: Без ограничения. Допускат се всякакви методи на представяне - печатни материали, дигитални инсталации, физически модели, предмети и тн.

Краен срок за предаване на проектите: 30.08.2010 г., 17.00h

Адрес за предаване на проектите: София, бул. “Тотлебен 63″ - партер

Дата на презентации на проектите: 07.09.2010 г.

Жури: Всеки присъстващ в залата по време на защитата/презентацията.

Награди: Четиримата участници с най-високо оценени проекти ще спечелят четиридневен престой във Венеция (от 05 до 09 октомври 2010 г.) и пътни разходи отиване-връщане. Проектът, спечелил първо място, ще бъде изпълнен.

Познайте какво е това на снимката. Почти нищо не се вижда - аха, значи е София. От време на време през уикендите отскачам до Витоша и най-накрая взех да понаснимам какво се вижда отгоре. Може би повечето от вас са виждали тия сиви пелени над столицата отвисоко, но едва ли са си давали сметка защо точно ги има (или по-скоро защо не се махат).

Да, най-лесно е да вдигнем мерника на колите. Бухат пушилка по цял ден по светофарите и накрая - ето ти резултат - не може да се диша. Излизаме със зелени табели, протестираме, смърт за автомобилите, да живее маратонката. И конят. И евентуално метрото. Ограничаваме достъпа на коли до центъра. Ще се махне ли смогът? Тц. Ще намалее ли? Тц. Просто колите съвсем не са единственият фактор за смога. Ами ТЕЦ-овете, Кремиковци.. ами по-малките предприятия - всички бълват ежедневно. Че и още има.. ще ви кажа накъде бия. Идеята ми е, че винаги, колкото и периферно да са разположени производствата, колкото и широк диаметър в центъра на София да е забранен за автомобили, пак ще е същото. Причината ни е в географията. В котловина сме. Като една гигантска тенджера за газове сме. Заобиколени сме от планини и сме на дъното и се готвим самички в своя си сос. Каквото си произведем, се разстила горе-долу равномерно на една прилична площ от около 1200 кв.км. и си го сърбаме обратно. Ако все още не можете да се усетите какво точно означава това или защо е така - котловините са трудно проветряеми. Няма кой да “продуха двуцевката”. Ако същата София със същите коли и същите тецове беше другаде, въздухът щеше да е различен. Не очаквайте скоро въздухът да се изчисти (щото Кремиковци го затвориха, а колите ще ги изтласкат от центъра). След 5-10 години смрадта ще е същата. И с това архитектите нямат нищо общо. Поне доколкото градостроителите да не фраскат промишлени зони наоколо. Спрете да се надявате, че яхвайки велосипеда ще допринесете за един по-добър живот без вредни емисии. Просто изчакайте още малко, преди да размахате зелените табели; скоро възобновяемите източници ще вземат превес и няма да има смисъл. А ако не ви се чака - купувайте си хибриди. Харчете по-малко ток. Спрете да се къпете и не пускайте парното.  И ще се получи. Или просто се качете на Витоша да глътнете малко свеж въздух, стига с тая архитектура.

Това е едната надстройка; на пръв поглед всичко е 6

…боята е същата, прозорците и те..

..почти не се вижда, че ето този обем е допълнителен

От задната страна обаче има разлика в белите. Новото е по-светло.

А това е втората сграда. Тук надстройките са две. Поне все още няма друга сграда отсреща.

Лошо няма, всеки иска да използва максимално площите от жилището си, затова толкова балкони са влезли в кухни, спални и дневни. Но ако при остъкляването (обзиждането) на един балкон е необходимо само едно събрание на входа (което изискване, между другото, никой не спазва и всеки си показва простащината с лилава, синя или яркочервена топлоизолация на фона на сивата панелка), то при покрив-терасите положението е съвсем друго. Ако ще не само съседите от целия блок, но и техните лели да са съгласни на “усвояване” на терасата (особено пък тия отдолу, щото изпълнителят е направил калпава хидроизолация, а като е стая отгоре, поне няма да тече), пак не може. Причината е проста - отстоянието до съседните сгради. Тая тераса 30 квадрата е там, не за да се продава трудно 50-квадратовия апартамент, а защото замества скатния покрив под 45 градуса. На който все още не му е ясно за какво говоря - след кота корниз фасадата задължително отстъпва навътре. Закон. А това, че някой си е решил да надстроява - няма проблеми - проект за преустройство, после - в общината, после го връщат, защото е незаконно и се приключва с въпроса. Разбира се, в около 100% от случаите (плюс-минус 0.1%) човекът с тухлите така малко пропуска проекта и общината, та направо захваща да строи. Дразни съседите, защото не им е казал, дразни минувачите, защото загрозява и най-вече дразни комшиите от съседния блок, защото тия на предпоследния етаж са си купили точно този апартамент, заради гледката към Витоша, а някакъв отсреща им я скрива. Какво може да се направи в случая - минувач едва ли, съсед едва ли, но ако аз бях на някой от отсрещните - директно в общината с жалба. Оттам нататък дали ще стане нещо - дявол знае.

Обявиха ограничен конкурс за 6 бюра (от които 2 български) и се образува свиреп бой между няколко наши гиганти. Най-малкото заради стоте хиляди Евро сигурна награда за всеки участник в конкурса. Знаете за какво говоря - за правителствения комплекс. Старо и младо скокна, САБ бойкотира остро, организира контра-конкурс, тоест по-скоро пленер, на който не се случи почти нищо. После плюха колегите, плюха.. та и аз с тях - няма как, някои от предадените проекти бяха не просто зле, а ултра-супер-зле-дайте-просто-да-усвоим-сто-бона. Първото място беше ок, но май няма да го бъде. Та от цялата тарапана остана споменът за някакъв мафиотски конкурс за разпределяне на “излишен” бюджет.

По същото време протече набързо един друг ограничен конкурс - за пленарната зала. Айде без коментар там, че ми е мъка. То на всички им е мъка май. Нещо дела ли се водеха там, що ли - и този проект е в застой. Само се офукаха премиите и кой откъде е. Но затова пък един трети конкурс даде добра реколта. Всъщност - то конкурса го отсвириха леко-леко без победител и дойде ред на инжинеринга, след което за отрицателно време поникна една спортна зала на 4-ти км. Бързо я строят де - спор няма. Само дано не е като другите бързи продукти на ГБС. Пътят в Драгалевци, ако да е пропаднал и това да е коствало само пари и нерви - тук нещата са други. И накрая какво - пак мафия, пак подизпълнители, пак журьори-участници.

И съвсем помежду другото - конкурс за сграда на Американския Университет - поредният. И поредният спечелен от Тилев Архитекти. Да задълбавам ли? Май няма смисъл. Достатъчно е говорено по въпроса. И естествено - пак потвърждаване на извънредно неудовлетворителната степента на откритост, честност и ненагласеност.

Да не забравя Алея Първа във Варна, с чийто конкурс тимаджиите си осигуриха кард бланш за действие. Там поне нямаше как да са нагласени нещата, никой не спечели, те ТИМ искат самички да си го правят. За какво са им външни архитекти - само конкурс е достатъчен.

Без да претендирам да съм отбелязал всичко за периода, завършвам с измишльотината на МК за квартал 500 (българския Лувър). Няма как - архитектите реват, че обществените поръчки се възлагат директно - таралеж в гащи да не слагаме, да си спретнем едно състезанийце. 90 взети задания и около 30 предадени проекта. Въпреки протестното писмо на КАБ. Този път КАБ бойкотира. САБ и те бяха решили да бойкотират, но нещо не им се получи. Първоначално имаше едни приказки.. не можело така, конкурси без съгласуване, това не може да продължава.. а после - журьори. Слагат ли се, искат нещо в замяна ли, не знам. Но за пореден път схващането за мафиотската държава се подклажда. И то не от чии да е, а от действията на нашите си хора - същите тези, които крякаха за честност и справедливост, същите, които реваха, че архитектът нямал имидж в обществото.

Тоест обобщено - и да има, и да няма конкурси - все тая. Остава само евентуално някой “външен” да се фука с второ или трето място, белким му помогне по-нататък в кариерата. Има обаче и още един вид конкурси, които, се оказва, са принципно най-сполучливите измежду всички. Академичните. Или може би не е съвсем точно; по-скоро “студентските” или “аматьорските” да ги наречем. Става дума за Позитив, организиран от КАБ миналата година с помощта на студенти от различни ВУЗ-ове. И за новия конкурс Без бюджет на Биенале 2010, организиран от САБ с наша помощ. Един куп млади хора, малки награди, няма мутри, няма тайни заговори. Особено ако журирането е открито (каквото е при конкурса за Биеналето). Сблъсък на добри идеи, а не на големи имена или силни връзки. Но забележете какво се случва при обявяването на конкурсите - както обикновено (както при останалите нагласени, полу-нагласени и предопределени подобни мероприятия), се сформира една група хейтъри, които просто по инерция оплюват поредния конкурс и се обявяват твърдо против, излизайки със силни аргументи и важни умозаключения. Естествено - ние не им забелязваме, те не го правят с лошо чувство, просто не се усещат, че прекаляват. Кучетата си лаят, керванът си върви. Важно е да върви и е важно да има конкурси. И то не просто конкурси, а истински конкурси. Тогава може и да станем не просто “обикновени” архитекти, а истински архитекти.

Информацията в сайта се събира от различни онлайн източници - Flickr, Amazon, YouTube и др. Също така, всеки посетител има възможност да качи проект онлайн или чрез мейл. Информацията е филтрируема, тоест сградите могат да се избират по проектант, по предназначение, по местоположение, по материали и тн. И още нещо интересно - съдържанието е достъпно и чрез iPhone приложение, което ще отвори възможност на сума ти почитатели на така нашумялия напоследък “архитектурен туризъм” да се ориентират по-лесно къде е търсената от тях сграда или просто какво интересно има наоколо.

Към момента в базата има над 2000 сгради от цял свят, които ежедневно се множат. Стремежът е OpenBuildings да се превърне образно казано в онлайн библиотека за архитекти и архитектурни маниаци, която освен за вдъхновение, да се използва и с цел обучение.

Създателите, между другото, противно на моите представи за инвеститори в големи онлайн проекти, са едни младежи симпатяги, пълни с интересни идеи, в които вярват и бачкат здраво, за да си ги постигнат. А и не са малко народ, което само по себе си е успех - не е лесно да се събере екип около каквато и да била инициатива; освен Том Малори и Адел, в основата на екипа има още трима души - Лъчезар Цачев, Гено Генов и Денис Драчов.

Та ако ще търсите сгради - знаете къде. Платформата е удобна; единственото нещо, на което не съм фен, е, че е тежка и върви малко бавно, но при толкова опции и инфо.. няма как.

Норвежката къща е баш на брега на Северно море (гр. Вестфолд) и е кацнала в скалиста местност. Естествено - 100% изчистени прави форми; камък, стъкло, дърво. И тонове вода - отново вкарани в правоъгълници. Въпреки че ми е леко скучновата като подход, признавам - композицията е без грешка. Веднага те лъхва духът на скандинавската подреденост.

©Jarmund / Vigsnæs AS Architects MNAL; снимка: Nils Petter Dale

©Jarmund / Vigsnæs AS Architects MNAL; снимка: Nils Petter Dale

©Jarmund / Vigsnæs AS Architects MNAL; снимка: Nils Petter Dale

Къщата в Бодрум (Турция) е доста по-приказлива, с неправилни форми, тук право, там криво.. а басейнът е на покрива. Тоест И на покрива. Има оставени преливници и водата се излива от един покрив върху друг, а от там - долу. Интересното е, че горните басейни са с неправилна форма, а този на земята - с правоъгълна. Както и да е, идеята ми е - подходът е много силен - вместо топлоизолация, има вода, която върши същата работа.

©GAD; снимка: Ali Bekman, Ozlem Avcioglu

©GAD; снимка: Ali Bekman, Ozlem Avcioglu

©GAD; снимка: Ali Bekman, Ozlem Avcioglu

Може би ако се захвана да проектирам къща на морето, по-скоро бих се стремил да получа резултат като този в Норвегия, но.. честно казано, ако ме питат в коя от двете бих живял - със сигурност ще избера турската. Макар и не толкова стилна, определено е доста по-приветлива и по-гостоприемно-изглеждаща.

House R-128

Вернер Собек е роден през 1953г. в Аален, Германия. В периода между 1974 и 1980 г. следва Конструктивно инженерство в Университета в Щутгарт, а между 1980 и 1986г. участва в научно изследване на тема „Wide-Span Lightweight Structures” отново в Университета в Щутгарт, където завършва докторантура през 1987г. През 1983г. Собек печели наградата Fazlur Knan на SOM Foundation.

През 1991 г., Вернер Собек става професор в Университета в Хановер и директор на Института за Конструктивен дизайн и строителна техника. През 1992г. основава фирма на свое има, която понастоящем има офиси в Щутгарт, Франкфурт, Ню Йорк, Москва, Кайро и Дубай. Компанията, в която работят около 200 души се занимава с всякакъв тип конструкции и материали. Основни насоки на изследване са леките конструкции, конструкции на високи сгради, дизайн на фасадата, уникални конструкции от стомана, стъкло, титан, текстил и дърво, както и устойчиво проектиране.

Kantine Trumpf

Kantine Trumpf

House H 16

От 1994г. Собек е професор в Университета в Щутгарт (приемник на Фрай Ото) и ръководител на Института за Леки Конструкции, както и на Главната лаборатория за Конструктивно инженерство. През 2000г. той поема председателството от Йорг Шлайх и съдейства за обединяване на Института за Леки Конструкции и Института за Конструкция и Дизайн в  Институт за Леки Конструкции и Концептуален Дизайн (ILEK) към Университета в Щутгарт. Този институт обединява дизайна, силно застъпен в архитектурната практика, с конструктивния анализ, обект на структурното инженерство, като е застъпено и материалознанието. Въз основа на целево-ориентиран интердисциплинарен подход, институтът за занимава със задълбочено изследване на концептуалното развитие на всякакъв тип структури и носещи конструкции, с помощта на всякакви материали. Във фокуса на изследванията са конструкции от стандартните типове с армиран и предварително напрегнат бетон, текстил и стъкло, до изцяло нови структури. От индивидуалния детайл до цялостната структура, водещият подход в излседванията се базира на оптимизацията на форма и конструкция с оглед на материалите и разхода на енергия, устойчивост и надеждност, рециклируемост и екологичност.

Altar roof for Benedict XVI

Altar roof for Benedict XVI

Burda Media Park

Burda Media Park

Hamburg Cruise Center

През 2008г. Вернер Собек получава титлата Mies van der Rohe Professor в Illinois Institute of Technology в Чикаго. Като признание за неговите академични постижения, Техническият Университет в Дрезден го титулува почетен доктор.

Вернер Собек е известен със своите екологични, устойчиви и пасивни прототипи за къщи,  каквито са R128 и H16. Друг известен прототип на Собек е R-129, при който е използвана полиуретанова обвивка върху рамка с въглеродни нишки, създавайки ограждащи стени, по-тънки от яйчена черупка. Отдадеността на Вернер Собек на устойчивия дизайн е видна и от членството му в Германския Съвет за Устойчиво Строителство ( Deutsche Gesellschaft für Nachhaltiges Bauen), чиито съосновател е, а през периода април 2008 - юни 2010, и негов президент.

По непотвърдена информация, Вернер Собек ще бъде в България като гост-лектор на семинар на една от водещите фирми за дограма и фасадни решения.

Airport Chair

H16

Hamburg Cruise Center

R 128

Suvarnabhumi International Airport

Suvarnabhumi International Airport

Werner Sobek