Същото е и с езиците. Който е завършил езикова гимназия като мен, знае колко добре се научава напълно непознат език буквално за една година. И колко лесно се забравя ако не се използва (пак като мен). Думите излитат от главата, граматиката почва да става една объркана.. с краен словоред ли беше, с нормален ли.. и в даден момент се усещаш, че всичко освен гутен таг е усложнение.

И с архитектурата не е по-различно. Убедил съм се в това от личен опит. Преди време се занимавах доста дълго изключително с концептуални разработки, конкурси, идеи, философии и прочее - общо взето със самата сърцевина на архитектурата. След това в един следващ период от време се отдадох на прецизна работа по изпълнението на технически, работни проекти, супервайзинг на строителството на въпросните обекти, авторски надзор, съпорт и тн. Което е коренната противоположност. Минаваха си дни и седмици без да извършвам творческа дейност. Случвало се е по цял ден да не драсна и една линия, дори да коригирам даден чертеж. Купища и купища административна работа (ако мога така да я нарека), която заглавичква със своята подробност и дребнавост. Дребнавост, която няма шанс да се избегне, защото вдигнеш ли глава, влакът започва да излиза от релсите. Самото естество на този вид работа изисква всеотдайност и поглъща дотолкова, че няма сън. Събуждаш се в 3 през нощта и не можеш да се отървеш от мислите за сметки, количества, цени, детайлчета, изисквания и пак сметки, сметки, сметки.. А като теглиш чертата какво излиза? В много от случаите трудът остава недооценен. Дай боже всекиму инвеститор, който да вижда и оценява колко много усилия са това, но уви - не всекиму се случва. Но всъщност друга ми е идеята. Описвайки начина на работа, леко започнах да се отклонявам от темата. Преди време писах статия по отношение различните направления на архитектурната професия. Ако помните, накратко казано - ставаше дума за това, че младите архитекти трябва да направят своя избор между работата със замах (концептуалната, философската работа) или работата в детайл (прецизността, точността на продукцията и тн). Разбира се, повечето от вас коментираха и се обединиха около идеята, че един добър архитект трябва да познава достатъчно добре и двата аспекта на професията. С което съм почти съгласен, но това обаче не означава, че напълно го приемам за правилно. Точно затова е и днешната статия: тъй като съм се запознал достатъчно добре и с двата аспекта на рофесията, трябва да ви предупредя за една опасност, която ще ви дебне неминуемо при развитието ви. Ако сте се определили като архитект-концептуалист (накратко казано), насочвайки се впоследствие в прецизна работа, детайли, сметки и прочее точни дейности, с цел да “обхванете” професията в по-голяма цялост, рискувате да закърнеете и да загубите размаха си. Не след дълго ще започнете да чувствате леко безсилие при някои проблеми, които преди сте решавали с лека ръка. И обратно. Ако сте архитект на детайла и на прецизността, а се насочите впоследствие в концептуалното и философско мислене, рискувате да постигнете половинчати резултати и концепции, обременени и продиктувани от дребни детайли и спънки, с които сте свикнали да се борите ежедневно. Неизбежно е - когато печелите нещо, губите друго нещо. Затова по-добрият вариант е да запазите това, което имате на цената на това, че няма да спечелите друго. Поради простата причина, че то не е по-ценното за вас самите. Или както казваше един колега - безмислено е да карам визуализатора да ми прави количествени сметки. А аз казвам друго: няма как човек да стане много добър в нещо, ако прави две неща едновременно; най-много да стане среднодобър в двете. Имате го предвид.

Три неща. Първото от които - още на етап преговори. Сигурно сте изпадали в ситуация, в която се пазарите с клиент какво точно да е включено в проекта и колко да струва той. Подавате оферта, връщат се искания за отстъпки, подавате пак коригирана оферта, после пак искания и прочее къси пасове с тенденция за преминаване към самостоятелна игра тип “21″. Дотук - ясно, само че влизайки в подробности, става по-тегаво. В желанието си да сте максимално точни и изчерпателни, давате разбита оферта по пера (независимо дали става въпрос за проектиране или строителство). Това от една страна е добре, тъй като още от самата оферта е ясно какво е включено в цената и какво - не. Но всъщност е нож с две остриета. Това е директна възможност да ви ровят ценообразуването къде точно сте дали по-ниска цена дори от най-тънката възможна и къде сте си заложили някаква печалба, просто защото работите за печалба, а не за потупване по рамото или за каузата. И в момента, в който открият една завишена позиция, бъдете сигурни, че ще ви я “коригират”. Тук е и заблудата на инвеститорите. Всеобщото схващане е, че архитектите са просто едни драскачи, които трябва да надраскат и после да изчертаят идеята на възложителя, който вече я е измислил; трябва му само някой с аутокад. Рядко си дават сметка колко труд се полага, за да се достигне до тези елементарни чертички върху белия лист. И започват да махат с лека ръка - тук малко ще ми намалиш, там пък за какво такава висока цена и то готово - стигате до някаква сума, която е на ръба на себеуважението. Ако си нямате друга работа и се почесвате по цял ден - защо не - скачайте, но тук идва

Втората голяма заблуда. Тя е споделена - между инвеститора и архитекта. Архитектурата не е просто един готов продукт, който така или иначе е изготвен и по-добре да го продадеш за по-малко пари, отколкото да не го продадеш изобщо. Даже напротив. По-добре не се захващайте изобщо, отколкото за по-малко пари и ще ви кажа защо. Архитектурата не е продукт, а процес. Дълъг, сложен, пълен с препятствия, идеи, желания, претенции, подробности и прочее. Хванете ли се на хорото, няма връщане назад - има договор и неустойки. Въпросът не е просто дали ще надраскате нещо за малко по-малко пари, а дали от това нещо ще излезе… нещо. Ще може ли да се построи, ще го издундуркате ли докрай, хубаво ли ще стане, ще се рекламирате ли с него или ще ви е срам, ще решите ли всички казуси или ще оставите строителите да решават вместо вас, защото сте дали толкова ниска цена, че не може да си изплатите дори идейния проект? Всички тези въпроси трябва да ви изплуват когато се опитват да ви отбият от цената. И ако почнат да ви се качват на главата или се опитват да ви извиват ръцете - личен съвет - отказвайте. Аз самият съм го правил не веднъж. Да, вярно - изгубил съм някой лев, но съм си спестил куп нерви и време на цена, близка до безплатната. Не хващайте проект просто за да не го изпуснете, защото ако сте много под себестойност, винаги идва моментът, в който парите свършват, а трябва да продължите да работите - най-малкото защото имате договор, който ви притиска с неустойки.

Третото, което искам да ви кажа, е свързано повече с креативната част на проектирането. Много инвеститори си мислят, че знаят какво искат. Виждали са много примери по света, запознати са добре с някой архитектурен стил или просто са харесали някоя картинка или къщата на свой приятел. И заданието се свежда до “нещо такова, но различно да е”. Анализирайки казаното със самите тях, се стига до извода, че дори те не знаят какво точно им харесва, но и нещо повече - експериментът на няколко пъти показва, че като им се предложи нещо по-различно от това, което искат - стига да е хубаво, го одобряват. Което означава само едно - архитектът знае най-добре какво да предложи. Той е творецът, за това му се плаща. Другото би било нещо като да идеш на лекар и сам да си поставиш диагноза. Естествено - казваш си болежките и сърбежите, но докторът е този, който знае какво ти трябва. При архитектите е същото - няма страшно да не спазите напълно заданието, което са ви дали - възложителите не знаят какво искат, докато не го видят. Ваша (пардон - наша) работа е да го творим по наш образ и подобие и да го сервираме в завършен и смилаем вид, вместо да питаме като плахи ученици за всяко нещо и да слагаме по поръчка в една и съща манджа зеле и грозде (само защото някой някъде е ял зеле и после грозде).

В груби рамки тези три заблуди са основните виновници за много провалени проекти. Неясни критерии, неясни мотиви, слаба комуникация и резултатът е - възложителят си мисли за едно, архиетктът - за друго; и двамата са прави за себе си, а междувременно архитектурата отива на кино. Съумеете ли да премахнете тези спънки в общуването, бъдете сигурни, че шансът за успешни преговори е много по-голям.

ВиК мрежата

След като открихме строителната площадка по план, влезе багерът да направи изкопа на сутерена. За наша изненада, обаче, преминавайки през границата на имота, машината е притиснала и спукала уличния водопровод, който се оказа, че се намира на дълбочина има-няма 50 см под повърхността, което е в разрез с наредбата. Именно от такива съображения, дружествата са задължени да си закопават водопроводите на минимум 80 см под повърхността. Съответно течът си върви докато багерът копае и изкопът се напълни с вода, тъй като е по-ниско в имота спрямо водопровода. Така или иначе това е непредвидимо - ВиК дружествата масово не обявяват къде им минават подземните мрежи и не веднъж е имало големи проблеми с това, инвеститорите постоянно ги съдят, тъй като някой път един такъв проблем води до сериозни проблеми и спъване на процеса, което означава загуби от шестцифрени суми. Но тук случаят беше далеч по-безобиден, единственото неудобство е, че ровър се напълни с вода и трябваше да се препомпва. А защо не е попила в почвата? Просто защото отдолу

Почвата е скална

Около 50 см под повърхността надолу навсякъде по терена започва скала, която не се копае, а се кърти. Общо взето строителите за един кратък период от време се превърнаха на миньори, за да си доразбият и дооформят изкопа. Което пък си има и своите добри страни - къщата стъпва върху скала и няма мърдане! Лошото обаче е това, че един път попаднали дъждовни води в такъв един “леген”, няма накъде да идат, трябва да се направи сериозен дренаж, който да изведе цялата скатна вода безпрепятствено надолу извън имота. Което е отново допълнително усложняваща/оскъпяваща задача, тъй като идва допълнително надница на бригадата миньори. Освен дренажът, водещ извън имота обаче, не се колебайте да заложите и

Дренаж около самата къща

Независимо колко добре хидроизолирате сутерена, скатните води винаги ще са опасност. Съвет от мен - сложете и хидроизолация, и дренаж (дори да ви се струва излишно). Поне от горната страна на сградата. И задължително оставяйте шахти за напорно почистване, тъй като дренажът с течение на времето ще се затлачи и ще престане да функционира.

Геодезическа снимка

Не разчитайте на кадастър, задължително си направете прецизна геодезическа снимка (а не просто проформа). В този случай, понеже и изискването на инвеститора, и нашето желание бяха да се запазят всички съществуващи дървета, направихме проекта съобразен с тях. Доколкото гледахме предварително на обекта, дърветата съответстваха на чертежа, но когато започна строителството и определихме строителната линия, се оказа, че има разминавания с около 20-30-50 см, че на едно място и до метър. Което не беше фатално, но се наложи да се укрепват боровете, които са опасно близо до изкопа, за да няма мяу в даден момент, така да се каже. Както предполагам ви е известно, не могат да се режат или събарят дървета без изрично разрешение от кмета на Общината, в която е имотът. Обаче да запазите всички дървета отново не е гаранция, че няма да си имате проблеми, защото пристигат

От горския фонд

Които си обикалят непрекъснато из района и следят за нарушения. Оказа се, че има някакви спорове от край време между община Батак и Ракитово за гората около язовира и всъщност независимо, че земята попада в община Батак, гората е към горски фонд Ракитово. Имаше известни спорове относно законосъобразността на строежа, но както сами се досещате - има ли разрешение за строеж, нищо друго няма значение; единствено ДНСК има право да спира строеж. Съответно строителството си продължи по план, а за довършването на грубия стоеж и още някои непредвидени казуса ще ви разкажа в следващата част от поредицата.

Проект: ВБ студио
Проектанти: арх. Бойчо Бойчев, арх. Виктор Чолаков

Но по-интересен към момента е въпросът ”къде е конкурсното начало?”. На него архитект Диков отговори, че в конкретния случай Столична Община има следната уговорка с турската фирма „Доуш Иншаат ве Тиджарет”: при завършване на строителството при споменатото кръстовище фирмата да изпълни за нейна сметка предвижданията на проект за пешеходната зона от кръстовището до две пресечки на север (т.е. до ул. “Неофит Рилски”), което трябва да се случи до споменатите 3 месеца и съответно не е имало време за подготвяне на конкурс. Т.е. “Витошка” ще бъде преобразена по визиите и вярванията на проф. Булев и колектива на Софпроект под надзора на арх. Диков и експертния ОбСУТ на Столична Община. На срещата се повдигнаха още въпроси за общата концепция на разработката, защо проектът е толкова старомоден, защо няма заложени никакви мерки за устойчивост и съвременни похвати при оформяне на пространствата и т.н., които не получиха отговор в суматохата от изказвания, истории за опита на някои от присъстващите и откровени заяждания.

Това са фактите. Ако дотук звучи депресиращо познато, накрая има и добра новина. Но за нея после. За мен лично дебатът за самия проект престана да има смисъл в момента, в който арх. Диков каза, че се действа на принципа “по-добре да правим нещо, отколкото да не правим нищо”. Аз съм много разколебан след това изказване - от една страна е абсурдно такова важно и свидно за столицата пространство просто да бъде направено на нещо, което в самото си зараждане е, меко казано, спорно като концепции и приоритети на проектиране. От друга страна (административна и политическа) - да, по-добре е да се използват парите на турците, все пак да се обнови и планира (по някакъв начин) булевардът и най-вече - това да се случи в обозримо бъдеще и да е финансово възможно. В крайна сметка за пешеходеца е важно да ходи по равен тротоар без локви и дупки, нали? Еми не. Арх. Диков разказа колко сложен и дълъг може да бъде процесът на конкурс при евентуално обжалване на резултатите, но ми се струва, че никакви административни и правни спънки не трябва да спират напъна такива общественозначими проекти да се правят чрез явен конкурс, направен по правилата. А правила има. Може да съм идеалист, но ако имаше време щях да го попитам защо не приложи и двете - да преасфалтира булеварда с парите на турците, да сложи 20 пейки на подходящи места и да остави по-сериозното му обновяване за после - след свястно проучване, задание, конкурс, журиране и остойностяване. Самият колектив призна, че заданието има големи пропуски и недомислици, но го спазва, защото до 3 месеца трябва да се започва!!! Имаше дебати и дали това е повече ландшафтен или архитектурен проект, дали да се махнат всички съществуващи дървета и да се заменят с чисто нови, но подходящи за средата и новата й функция, или да се запазят всички дървета “в добро и много добро състояние”, които обаче ще са компрометирани от метрото и новите настилки. Проектантите и арх. Диков признаха, че проектът издиша най-вече в две точки - кръстовището пред Съдебната палата и кръстовището пред “Аптека” и връзката с парка на НДК.

И още, и още. Ако трябва да съм честен, срещата беше интересна в по-голямата си част, но лошото беше, че обсъждахме и разглеждахе постфактум проект, за който дебатът трябваше да е започнал преди много време… В крайна сметка изводът е следният - да го правят, късно е да питам защо, какво и как, пък арх. Диков ще си носи отговорността за решението да го направи по този начин. Важното в случая е да го направят, да го направят качествено и след това обществото ще съди дали е било правилно.

Обещах ви и добрата новина. В отговор на въпроса за конкурсното начало, арх. Диков обяви, че подготвят конкурс за продължението на “Витошка” от Съдебната палата до ЦУМ. С дата не се ангажира, но каза, че за него зоната на площад “Св. Неделя” е истинското сърце на София и един инстински конкурс би бил по-важен там.

Та така. Най-вероятно ще си имаме една нова “Витошка” със спорен дизайн, за която е по-добре да не се задават сега въпросите. Поне не и докато се направи. После обаче Столична Община трябва да излезе и да разясни на всички какво и защо е направено. Дори не питам законно ли е… Аз вече гледам към обещания конкурс, дано се случи, че да затвърди добрите впечатления от конкурса за М20.

Може би помните първата статия на тази тема, по която нямаше едно с едно еднакво мнение. Онази сграда на проектантите от Олви с жълто-сивите си фасадни разчупености успя да изкара доста народ извън нерви, но честно казано за мен това е един добър пример за реализирана в съответствие с проекта сграда; все пак не е лесно да се направят толкова чупки (всяка от които със собствен детайл) и всичките да се изпълнят точно впоследствие.

Силно подобно е положението и със сградата, която ви показвам в днешната публикация. Сградата е отново на Олви и е дори по-странна от предишната. За мен чисто като професионалист има много въпросителни, които ме тормозят и дори бих казал - изнервят. Първото от тях е цветът (понеже като идваш по Околовръстното първото, което се вижда, е един огромен зелен калкан). Защо точно това зелено и защо цялата трябваше да е в един цвят (дограми, прозорци, мазилки) - не знам, най-вероятно един от странните слоеве от философията на архитектите. Аз лично бих подчертал различните разчупвания в цвят или поне по-рязко в тоналността, но може би целта е била по-графичен ефект. И като се позамисля, не се сещам да има точно такава голяма зелена едноцветна сграда из София. Което няма кой знае какво значение - то и розова няма.

Другото, което рeзко ми бърка в оченце всеки път, като мина покрай сградата, е нелогичното формообразуване. Не просто общото обемно-пространствено решение, но и като отделни елементи. Поне за мен е нелогично. Възможно е архитектите да са тръгнали от някакви базови/прости форми, но след нацепването и деформирането им не е останало и следа от тях. Което не съм сигурен доколко е добре, но съм сигурен, че достигането до този резултат ми е интересен не само от професионална гледна точка, но и от чисто любопитство, тъй като не мога да си обясня някои от основните моменти. Ок - наклоненият висок елемент е ‘издърпан’ от Околовръстното - има логика. Но дотам се простира моят нюх и въпросът например защо остъкляването свършва така грубо отрязано от калкана (който излгежда 1 м дебел поради законовото ограничение в еднометровата ивица в ъглите на сградата да няма еркерни наддавания). Или пък равнината, която отсича конвексната повърхнина на това остъкляване. Или пък защо в горната си част това остъкляване е извито и вместо да премине плавно в права долна част (или пък рязко - с ясно изразен ръб), то прави почти доловима чупка, така че не е ясно дали е сбъркано или така-проектирано. Или пък защо свършват/започват там жалузите и защо са с тази форма. Също така ми е интересно защо има няколко различни типа/начина на изрязване на обемите. Дали са изследвани тези форми, или са оставени както се е получило добре според усещането или моментното настроение на проектанта. (Ако някой от създателите на тази сграда чете - нека да хвърли малко светлина по тези въпроси, със сигурност би било интересно на всички).

Е, да - признавам - има и различен цвят от зелено, не мога да кажа, че не съм го видял, но защо е само там вече не мога да кажа. Нещо като целите ти дрехи да са черни, само стелките на обувките - лилави. Всъщност има още някои неща, които не са ми ясни - формата на този прозорец там самотния пирамидалния, контурът на перголите горе, разминаването на полуниво на единствените прозорци с правилна форма.

Което обаче съвсем не ми прачи за пореден път да се възхищавам на резултата. Създаването на толкова нелогична и сложна сграда си е направо тежък физически труд. А да не говорим за изпълнението! Колко прецизност се изисква, за да се постигне всичко така, както е замислено, без строителите да си правят експерименти на място? Може да каже само някой, който е запознат с процеса на строителство, за останалите това е просто една манджа с грозде просто-добре-изпълнена-голяма-работа. Но освен всичко останало, се възхищавам и от нещо друго. Хубав или лош, стилът на Олви е толкова разпознаваем, че почти няма шанс да се сбърка. Може и да не се харесва на 50 или 90% от публиката, но характерен стил е налице и той носи идентичност. Когато някой инвеститор иска сграда - има 3500 архитекти, между които да избира. Когато иска максимализъм и деконструктивизъм и многотия и зелени дограми - има само един. Или да кажем петима. Вярно е, че сравнително малък, клонящ към нула брой инвеститори си поръчват такива сгради, но явно се намират. Тази сграда е поредното доказателство. С нетърпение очаквам да я видя завършена.

Всичко това е така, но има още една важна подробност. И тя се казва “допълнителности”, или “паразитни дейности” - и двете понятия са измислени от мен и не знам доколко са точни. По-скоро някои биха ги дефинирали като авторски надзор или мениджмънт. Когато става въпрос за малък обект - например къща - е сравнително приемливо да се набутате с време, но с ясната идея, че инвестирате времето си в по-качествено изпълнение на обекта ви или пък в дългосрочни взаимоотношения с инвеститора, възложил обекта. Но когато става дума за нещо по-голямо - хотел например… нещата могат да излязат извън контрол.

Винаги при строителството на какъвто и да било обект възникват въпроси. Винаги, независимо колко детайли сте дали и дали сте дали визуализации на всяко едно кътче от сградата. За това и се подписва договор за авторски надзор - за да може в случай на някакви неясноти, архитектът да отива на място и да ги остранява. Което, разбира се, струва не малко пари, но така или иначе разрешаването на проблеми никога не е безплатно - дали ще е преди или след предаване на проекта - няма значение. Но тук е разковничето - за авторски надзор в най-честия случай се сключва отделен договор от този за проектирането. Ако архитектът не желае да упражнява такъв -дава съгласието си възложителят да си наеме друг архитект. И това не може да окаже влияние върху договора за проектиране и да бъдат търсени неустойки по него в случай на отказ за авторски надзор. Но всъщност задълбах повече от необходимото в темата. Това, което искам да кажа, е че архитектите, които проектират дадена сграда, се чувстват длъжни след това да я наблюдават отблизо при строителството. Дотук нищо лошо - даже похвално, но понеже доста от инвеститорите (особено оцелелите и действащи в момента на пазара) са много умели бизнесмени, изцеждат всяка капка пот, която могат да получат срещу парите си, а в някои случаи и доста повече. Съответно използват преимуществото си на “работодател”, който от време на време намеква (или натъртва), че може да си смени “работника” по всяко време, защото гладни архитекти - колкото щеш. И какво се получава като резултат - в един исторически момент архитектът вдига телефон 24 часа на денонощие, 7 дни в седмица и се превръща в отряд за спешно реагиране. Все по-често се появяват искания от сорта - дай ми количества на еди-кое-си СПЕШНО за утре; дай ми спецификации СПЕШНО за довечера; дай ми интериор СПЕШНО за след 2 часа. Повечето дейности от които - изобщо неупоменати в договора. А не вдигнеш ли телефона - тежко ти и горко; за справка - вижте по-горе изречението за гладните архитекти. На всичкото отгоре в голяма част от случаите възложителят изобщо или почти не оценява огромното количество работа, която вършите, а напротив - забелязва и най-малката грешчица и е готов да ви сменя дори при незначителни пропуски.

Има опасност да ме разберете погрешно. Винаги има нужда от авторски надзор; не искам да кажа, че трябва да се абдикира от това задължение. Но най-погрешният начин авторският надзор да се случи, е да се угажда за всяко едно нещо. Архитектите за това са архитекти, а не персонални асистенти, защото са добри в творчеството и в управлението на проектирането (образно казано), а не в тичането по чужд график. Ако някой очаква същите архитекти, които са създали гениална визия и уникална сграда да менажират прецизно до най-малката подробност строителството - просто не са познали. Това са две функции за два различни типа хора - обяснявах това наскоро. Затова моя съвет е: договорете всичко писмено от самото начало, дори авторският надзор. Ако не знаете как точно - задълбайте се малко, прочетете наредби, типови договори и прочее документация в КАБ. За всяко едно допълнително нещо давайте оферта и срок, не поемайте работа безропотно - просто дайте ясна заявка за това, че вашият труд струва пари и изиква време. Дай ми спецификации? - Да, разбира се, но за толкова пари и след толкова дни. Веднага? Не може веднага; или пък - може, но за целта трябва да прекъсна друго, в което съм се съсредоточил, а съсредоточаването обратно в него ще ми коства време - средователно ще струва толкова пари, но х2. Дай ми количества? Избери ми тапети? Сметни ми колко е 23097 х 234? Ок - угаждайте, но на съответната цена и за съответното време. И никога не забравяйте най-важното - вие не сте работници, а архитекти; възложителят не е шеф, а клиент.

Едно от препятствията, както предполагам и сами се досещате, е занижаването на цените. Повечето обществени поръчки напоследък се правят така, че най-голяма тежест има цената на проекта. Например 90%. Тоест който е дал най-ниска цена, почти няма сила, която да го измести от първото място. Стига да има необходимия екип за изпълнението на поръчката. Нали се сещате какъв е ефектът? Не тук-там някой да реши да понамали цената, а масов дъмпинг. От почти всички участници. И то сериозно, да речем наполовина, че и повече. Дадеш ли нормална цена - губиш. Дали има нещо незаконно - не. Ако сте чели методиката за определяне на минимални цени в проектирането, ще знаете, че там нещата са с пожелателен характер. Можеш да си изчислиш цената на база квадратура, но може да си изчислиш и на база вложено време. Ако заявиш, че ще работиш по нещо 5 дни, няма как и цената да не е 5 лв (образно казано).

Друго препятствие е бумащината. Ако не сте “гърмяни зайци”, както се казва, все ще изпуснете да приложите някой документ. Добрата новина е, че организаторът на поръчката трябва да ви уведоми дали има липсващи документи и да ви постави до 5 дневен срок да ги допълните. Тук обаче е и лошата новина - уловката е в “до 5-дневен”. Тоест - и 5 дни, и 3 дни, и 1 ден и два часа се вписват в тази рамка “до 5-дневе” срок. Няма значение дали е изпълнимо или не - организаторът си връзва гащите само давайки срок. Съответно ако не се впишете в срока - дисквалифицират ви.

И идва следващото препятствие. Дисквалификациите. Организаторът на поръчката може да си измисли каквато причина си иска и да ви дисквалифицира, независимо дали е реална, или не. Разбира се, когато сте убедени в правотата си, отивате в КЗК и обжалвате решението. Само трябва да си платите 800 лв. след това КЗК спира процедурата, изяснява, че вие сте в правото си и ви приемат благополучно документите. А след това организаторът измисля нещо друго и пак ви дисквалифицират. Отивате в КЗК, пак давате 800 лв и пак така. Това за упражнение може да се повтори n-на-брой-пъти. Няма точка от закона, която да задължава организатора на поръчката да опише всички пропуски още в първата дисквалификация (как смешно звучи “първа дисквалификация”); може да излиза с ново и ново становище всеки следващ път. Иди после доказвай, че нямаш сестра. Естествено, повечето малки фирми нямат ресурс да обжалват повече от веднъж-два пъти, колкото за спорта. А големите фирми пък знаят как стоят нещата и като не спечелят, трайкат си, защото им е ясно, че иначе ще се забият в трета глуха. И това е благоприятният сценарий. В неблагоприятния КЗК просто отхвърля жалбата.

Та общо взето ако сте решили да се пробвате в лотарията с обществените поръчки, трябва да се въоръжите с много търпение, постоянство и не малко пари. Трябва да сте готови и за абсурдни ситуации, като например да сте дали тройно занижена цена, а някой да ви изпревари с разлика от 30 лв (при положение, че става дума за шест-цифрени суми). Или пък да ви дисквалифицират, защото в предмета на дейност на фирмата ви няма изрично записано “проектиране на летище” или пък “реставриране” (нищо, че е записано “…и всяка друга дейност, незабранена от българското законодателство”).

Наслука!

Всеки проектант поне веднъж в работата си е имал инвеститор с големи претенции и знае какво е да преработваш нещо по пет пъти. Знае също така какво облекчение настъпва с приемането на работата и предаването на проекта. Всъщност, доста от архитектите се дразнят от инвеститори, които прекомерно навлизат в подробности и постоянно си повтарят “този какво ме занимава с глупости, това е въпрос, който на обекта на място се решава и заминава…” Е, мога да ви заявя най-отговорно - капризите и нервите по време на проектирането са нищожни в сравнение с тези след това. Поради простата причина, че е вложено единствено времето на проектантите и всичко е все още  така да се каже на хартия, не са пръснати куп пари за материали и строително-монтажни работи, процесите са много по-лесно обратими. И ако сте се нагърбили да менажирате строителството на някоя сграда (дори тя да е малка къща), трябва да сте подготвени за следните неща:

Избор на подизпълнител

Тъй като бюджетът беше ограничен, се наложи да събираме не две-три оферти за подизпълнител, а доста повече. И то в случая под подизпълнител нямам предвид подизпълнител, който да хване обекта и да го изпълни от-до. Да, с един строител се спестяват много нерви и търчане по мъките, но и цената се покачва (тъй като нервите и тичането по мъките не се изпаряват, а просто се прехвърлят върху строителя). Покачването на цената е последното нещо, което ни устройваше, не беше достатъчно просто да изберем най-ниската измежду пет-шест оферти, а се наложи да правим комбинация между всички. Тоест - подизпълнителят, който избрахме, въпреки, че е дал най-ниска цена за цялостното изпълнение, беше дал по-висока цена някои части от ОВК-то и Ел-а, отколкото друг участник в надпреварата. Последваха някои пазарлъци - един път с избрания подизпълнител, с цел да премахне посочените СМР-та от обхвата на работа си, втори път - с отпадналия подизпълнител, с цел да изпълни само посочените СМР-та. Опасението, че нито един от двамата няма да се съгласи, се потвърди частично - само вторият отказа. Което сами се сещате - отвори доста работа за нас. Отново започна едно търсене, ровене, проучване и прочее - вече за конкретни фирми, които изпълняват конкретните останали специалности. Тук е втората подробност, която трябява да знаете:

Специализираните фирми

В най-честия случай ако не възложите всичко на един строител, а останат строително-монтажни работи за доофериране, ще се наложи да събирате оферти за всяка една от работите поотделно, тъй като фирмите са специализирани и внасят конкретен материал или изпълняват точно конкретно тясно специализирано СМР. Например - едва ли ще можете да си намерите фирма, която да ви изпълни цялото ОВК (но само него) и то на по-ниска, пардон, на най-ниска цена; по-скоро един ще изпълни климатизацията, друг - отоплението, трети - камината, четвърти - вентилацията и тн. Достатъчно беше, че се събраха пет-десет такива.. с по пет-шест оферти за всяко - правете си сметка. И в момента, в който събрахме отвсякъде най-ниските оферти (и най-добрите изпълнители - то е ясно) и сглобихме цялостна оферта за целия обект от-до, дойде третият проблем, с който се сблъскахме и е добре да имате предвид:

“Много е скъпо!”

Въпреки, че си скъсахме задниците от работа и дадохме всичко от себе си, за да може да му е по-евтино на инвеститора, се оказва, че офертата е два пъти по-скъпа, отколкото той си е представял. Или по-скоро той е приготвил два пъти по-малко пари, отколкото минимално може да струва сградата изобщо. Прекратихме работа за неопределено време, чувствахме се виновни, смачкани и абсолютно неудовлетворени, защото къщата, която сме проектирали, просто няма да се изпълни и точка. Все пак - след месец-два инвеститорът реши, че ще строи, но офертата трябваше да се намали още - премахвайки пера ли, изнудвайки подизпълнителите ли - наша си работа. И се започха отново (което е между другото четвъртата подробност, за която трябва да сте подготвени):

Промяна и премахване на пера

С цел да намалите цената, инвеститорът може съвсем спокойно да ви накара да заменяте един материал с друг, да махате, да слагате, да окепазявате каквото сърце ви даде, каквото не - борите се да го оставите същото. Общо взето целта беше да се спести от скритите работи, за да не се разваля визията на сградата. Например керамичните тухли + топлоизолацията заместихме с полистиролбетонови тухли, които напълно покриват нормите и ги заместват като коефициент на топлопреминаване. Вместо дюшеме, сложихме ламинат (е, да - това не е скрито СМР, но все пак визията би могла да бъде подобна, като с истинско дюшеме). Вместо каменни керемиди, сложихме битумни. Термопомпата заместихме с ел-котел. Вместо сауна, сложихме склад. И прочее. Докато офертата не намаля само до 1,8 пъти по-скъпо от очакваното. Тогава вече имахме кардбланш за действие. Много е важно да знаете, че абсолютно всичко трябва да бъде описано в договор; всяко едно материалче, всяко едно детайлче трябва да е включено, иначе ще си имате неприятности. Също и какво НЕ Е включено - отново ще си имате неприятности, че не сте предупредили. Колкото повече време загубите в съставяне на договора, толкова по-малко време ще губите впоследствие в спорове (било то устни или съдебни). Но не считайте, че с одобрението на офертата се приключва, има още нещо, точно преди да бъде подписан договора:

Неточни оферти

Тъй като става въпрос за много пари, проверихме още веднъж цялата оферта. После още веднъж. И попаднахме случайно на една от 1000 позиции, която ни се стори по-ниска от нормалното. Заровихме се по-дълбоко и открихме, че някои неща не влизат в цената, която е дал подизпълнителят и съответно това, което сме презентирали пред инвеститора, е неактуално. Последваха нови проверки, допълнително събиране на оферти от специализирани фирми (тъй като пропуснатите позиции бяха нарочно пропуснати - щото този подизпълнител не ги изпълнява). Сглобихме отново финалната оферта - и пак гореописаните неща.  Плюс неприятен разговор с инвеститора на тема защо цената е пак х2. В крайна сметка стигнахме до решението, че все пак инвеститорът ще даде малко по-вече пари и ще изпълни нещата както трябва и върнахме почти всички позиции, които бяхме сменили или махнали от първоначалната оферта (не всички, рабира се, иначе щеше да е много лесно).. и послее… пак гореописаните неща..

Дотук прекратявам част 3-та, тъй като започна да става доста дълга, но умишлено е така. За да успеете да вникнете и разберете, че нервите при проектирането са най-малкият ви проблем; процедурите за подизпълнител са къде-къде по-затормозяващи, а при самото строителство пък да не говорим. Но за строителството - в част 4-та.

Сигурно още не можете да зацепите за какво точно иде реч. Говоря за това, че в първите седем години от развитието на един архитект (образно казано), се формира неговият възглед, неговата позиция и професионален мироглед. Формират се приоритетите, които впоследствие е почти абсурд да бъдат сменени, независимо какво се случва. В архитектурата или да кажем по-точно в мисленето на архитектите има две основни направления. Едното е творческото, другото е.. техническото ако мога така да се изразя. Доста са различни, макар и да са неразривно свързани. Архитектите, спадащи към която и да е от двете категории, често  могат да бъдат лесно разпознати и по този начин - анализирани в контекста на работната им среда към настоящия отрязък от време - занимават ли се с това, в което са добри или не; ефективни ли са или ресурсът им е не добре използван. И сега ще конкретизирам, за да разберете за какво става въпрос.

Творческа категория

Архитектите в тази категория лесно могат да бъдат разпознати по няколко неща. Първото и най-важното: гледат общото, не частното, обобщават, имат концептуално и философско мислене. Гледат на сградите си не като съвкупност от архитектурни детайли, образуващи една функционална и добре работеща машина, а по-скоро като на произведение, което има своето присъствие в пространството и влияе на зрителите. За съжаление, понякога архитектите-концептуалисти са леко небрежни към детайла и действайки с характерния за тях размах, оставят след себе си доста нерешени проблеми.

Техническа категория

Общо взето - наобратното на горното. Нямат навика да обобщават, а да се вглъбяват в детайла, във всяко едно болтче, сърби ги да проектират, както казва един колега, и най-малкия елемент. Изключително прецизни и точни са в работата си (в най-честия случай), не им пречи да се занимават със спецификации, количествени сметки и прочее пипкави неща. Не рядко обаче изпускат the big picture. Втилявайки се в подробностите, забравят да си “погледнат рисунката отдалеч”.

И в един исторически момент се получава някаква лека непоносимост между двата типа архитекти - едните обявяват другите за драскачи и заплеси, другите обявяват първите за коне с капаци и.. в двата случая - вижте колко сме велики ние, ония другите за нищо не стават. Истината е, че един успешен екип има нужда и от двата типа архитекти - както има нужда от всички инженерни специалности. За да се постигнат резултати, са необходими и двата типа мислене.

Не това обаче искам да кажа. Лошото е когато ролите в този екип са разменени. Не можеш да накараш математика да ти нарисува картина, нито художника да ти смята интеграли. Същото е и с архитектите - не можеш да накараш концептуалист да ти прави количества, да се вглъбява в болтчета и да очакваш ефективност, нито пък да си мислиш, че технологичният тип ще ти даде кой-знае колко концептуално или философско решение. Затова: определете се още отрано какви сте и какви искате да бъдете и бъдете такива. Занимавайте се с това, в което сте добри, иначе само ще си чукате главите и ще се чудите защо не се получава.

Модул ПРОЕКТИ

Платформа, която дава възможност на архитекти, кандидат-архитекти, визуализатори, дизайнери и прочее творчески личности да представят пред широка публика свои проекти, като сами ги качат в сайта. Проектите могат да бъдат коментирани и оценявани от публиката. Нещо като медия за архитектура от нова генерация. Вместо архитектурните студиа да пращат прес-рилийз при всеки свой нов проект, могат да го качат в сайта и той ще излезе на челната страница, редом с останалите новини. Могат да бъдат добавяни визуализации, планове, текстова част, а има и систематизирани полета за основните архитектурни показатели - РЗП, ЗП, етажност и тн. Разбира се, при положение, че не искате проектът ви да лъсне на първа страница, а просто да го качите някъде в интернет пространството, откъдето да можете лесно да го покажете на приятели или клиенти, можете да не публикувате проектите си в публичната част на сайта, а само в личния си профил. Може би тук е мястото да кажа, че има няколко типа профили, които можете да направите по избор в сайта.

ПРОФИЛИ

Стандартният профил е Посетителски - можете да коментирате и оценявате други проекти и да теглите ресурси от сайта (за което ще ви разкажа малко по-надолу)

Freelancer - това е профил, специално създаден за архитекти и визуализатори на свободна практика, които нямат собствен офис или пък интернет сайт. Въпреки това, те работят с клиенти и е важно да могат да покажат лесно и дистанционно проектите си. Създавайки профил в Архитектура.БГ, ще могат да качат всички свои проекти, без да е необходимо да ги показват в публичната част на сайта (при новините). Също така, ще бъдат част от каталог на архитектите-фрийлансъри - секция Freelancers, като ще могат да добавят контакти (телефон, мейл, скайп и тн). По този начин ще са лесно откриваеми за инвеститори, които търсят архитекти, но не искат да се обръщат към архитектурно студио. Е, разбира се, в случай, че сте архитектурно или визуализаторско студио, има профил тип

Архитектурно/визуализаторско студио. Общо взето съдържа възможностите на фрийланс-профила - може да се добавят проекти в профила или в публичната част (или и в двете), могат да се добавят контакти (плюс интернет страница), може да се коментира и оценява и тн. Съответно регистриралите се под този профил са част от секция BG Studios.

Последният вид профил е за компании-дистрибутори или производители на даден строителен материал/система. И точно тук е основната част, с която искам да ви запозная:

Секция КАТАЛОГ

Случвало ли ви се е да проектирате нещо и в даден момент да запецнете, защото не се сещате за конкретен детайл или система? Почвате да се ровите из нета или да търсите из бумагите, които сте събирали с годините. И нищо не откривате, а времето продължава да напредва. Е - идеята на тази платформа е точно тази - да събере всичко необходимо на проектантите накуп. Започвайки от текстова информация за конкретни строителни похвати, системи и материали, минавайки през архитектурни детайли директно в двг-формат, стигайки до съответните фирми, които ги предлагат.

За да не се чудите колко ще струва това удоволствие, ще ви кажа направо - всичко е безплатно; можете да качвате проекти, да създавате профили и да теглите двг-файлове от сайта безплатно. Крайно време беше някой да направи нещо различно от сладки приказки или пък каузи тип ‘преброяване на дивите зайци’, което да е наистина от полза на проектантите и студентите. Платформата все още не е пълна на 100% (както и сами ще забележите), но така или иначе идеята е информацията постоянно да се обновява, да се добавят нови и нови материали. Бих искал да се обърна към всеки колега иска да допълни нещо или да ни изпрати някой нов интересен детайл - нека го направи на е-мейл admin@arhitektura.bg - по този начин ще допринесе за разрастване на платформата с детайли. Ние от своя страна ще го добавим в специална листа със спомоществуватели в секция “за arhitektura.bg”.

Enjoy!