Преди няколко дни попаднах на това парче бетон. Интересното е, че ме заинтригува от картинка с големината на аватар.
Къщата се намира в тих жилищен район на Йокохама, Канагава (Япония); проектанти са Torafu. На пръв поглед къщата може да ви се стори като затвор, тъй като няма почти никакви прозорци, всичкото е стена от горе до долу. Вдигаш поглед от книгата, търсиш природа, зелено, намираш бетон. Единственият изход за свободния поглед е нагоре - горното осветление преобладава. Даже, общо взето, това е и цялата идея за архитектура в случая. Понеже парцелът е много малък и каквото и да се построи, все ще е буквално у съседите, проектантите са решили да ограничат визуалния контакт с тях чрез самата къща. Успех са постигнали, то е ясно, но как точно се живее в такава кутия - това е по-големият въпрос днес.
Гледайки сградата отвън, си мисля, че отвътре пространството би било много впечатляващо. Едни туби, които сочат към небето… особено нощем… направо приказка. За съжаление, останах леко разочарован от интериора, някакси ми се стори твърде обикновен, постен. А и тубите май не ме очароваха особено отвътре. Не знам. Предполагам снимката не може да предаде настроение - на живо би било друго. Но каквото ще да е - това не е къща за постоянно обитаване, едва ли бих живял в нея целогодишно. Може би като вила за фукане пред приятели е подходяща. Всъщност - това е и реалната й функция - младо семейство я поръчва единствено, за да има къде да живее синът им като порасне. Представете си младеж на 18-19, самостоятелен, със собствена къща и то не каква да е, а супер-дизайнерска. Дали няма да му е висок имиджът сред колегите, а?
- Мебелите за съжаление хич не подхождат
Да не се самозаблуждавам - много ясно, че бих живял в такава къща, просто от чист проектантски яд, че не съм се сетил пръв за такава гениална идея (както доста от колегите в милата ни татковина правят), казвам че “уж все пак ми харесва”, но “уж ако бях аз - не бих я направил точно така”. ОК - предполагам, че се намирам в хипотетична ситуация, в която при мен идва инвеститор с тлъст джоб и казва “искам абсолютно уникална къща, прави каквото знаеш, парите не са проблем”. Оттам насетне - почва се работа, прави се идеен проект, викат се инженери, те казват “оо, страхотно, това не е проблем за нас, ще го сметнем за 2 дни”, след което идва най-голямата строителна компания в България - ГБС - които строят просто П.Е.Р.Ф.Е.К.Т.Н.О. и построяват шедьовъра под конец, така че на снимките да изглежда по-добре от на виз-овете. Инвеститорът плаща навреме и то пълната сума, след което си отива доволен.
…Направо ме заболяха пръстите от последните няколко реда. Ясно е, че у нас това никога (никога да се чете “в близките 50 години”) не може да се случи. Затова пък мога да разгледам как се случва в Япония.
- “Ку-кууу…”
Къщата е едноетажна, което е дало абсолютната свобода на архитектите да експериментират с покрива, както си искат. Малкият размер на имота ги навежда на мисълта за прозорци към единствената свободна посока - нагоре. След което решават да използват предварително напрегната конструкция, като по този начин избягват колоните. Отвън оставят видим бетон, а отвътре - бяла боя. Максимално изчистено, в пълния смисъл на думата. Просто къщата изглежда като подземен бетонен резервоар (с капаци на повърхността), изкаран над земята. Липсва какъвто и да било детайл, което прави къщата още по-впечатляваща.
Плюс сочнозеленият райграс… направо класика.
Тагове: architecture, house, Japan, minimalism, архитектура, видим бетон, Йокохама, къща, минимализъм, прозорец, Япония
Love it:)
Аз бих искала да го гледам повече този райграс, но пък обичам горно осветление
но иначе къщата е интересна, макар и наистина не с такъв интериор. Не знам защо хората не оставят същите проектанти да им правят и интериорите - все пак нещата са свързани.
Според мен идеята е доста ясна, което ми допада страшно много. И да си кажа - доста ме зараджа това къще. Ама наистина само отвън, защото и аз като разгледах първите снимки очаквах нещо повече от интериора, нещо “по-така” да се каже”. Сега ми стои доста пенсионерски - не като за млад човек, както е описал автора. Поздрави за добрия пост и само една малка забележка
Конструкцията не е “предварително напрегната”, а “носещи стени” 
На мен този констраст между претенциозна форма и непретенциозен интериор ми допада. Сякаш е нарочно..
@tim: Да, може би си прав, грешката е у мен - интерпретирал съм неправилно “reinforced concrete” (най-вероятно са имали предвид само железобетон).
@shamans: Интериорът, мисля, е правен от същите проектанти..
mok: ако е така, тогава вероятно са целяли точно това, за което казва ali bali, контраст между непретенциозен интериор и претенциозна форма. Можеше и по друг начин да го постигнат обаче, струва ми се
И на мен ми допада непретенциозния интериор…и разбира се, че е нарочно, нищо случайно няма. Даже не виждам реален контраст вън-вътре, формата не е особено претенциозна, интериорът е всичко, което трябва да е и нищо повече. Също така съм убедена, че интериорът е също дело на Torafu.
Бих казал, че тази къщичка доста ми повлия. Според мен точно това е идеята на минимализма - да се почне от реалното обкръжение и да се постигне целта, като по пътя не се следват никакви догми и правила (стига да не пречат на целта).
Харесва ми как “отводите” за горно осветление формират нещо като помещения, и как са под различни ъгли. Много ми е интересно как би се осветявала къщата по различните времена на деня, заради различните ъгли. Също ми допада как входа е изместен встрани, за да се отвори повече място за дворче.
На картинка тази къщичка страшно ми допада. Не знам обаче как бих я възприел в реалния живот, но определено бих пробвал да живея в нея
@Мишо: между другото, различният облик на къщата в различните часове на деня, е основният ефект според архитектите, тъй като цветовете се менят по особено изразителен начин
Те хубаво са се затворили от към комшиите ,ама защо и към двора са се затворили/вероятно идеята просто е била да се затворят от всякъкви погледи/.Не мога да се съглася и че са се “отворили” към небето защото фунийте се стеснявата - просто от там са вкарали светлина.Иначе разсичането на пространството е доста интересно и меко казано “нестандартно”.Reinforced concrete e стоманобетон.Освен това конструкцията може да бъде с носещи стени и пак хоризонталните части да са предварително напрегнати - ама предварително напрегнати с тази геометрия не виждам как - вероятно взаймно се укрепват на принципа на “фалтовите” конструкции.
Съгласен съм с black drop, че нищо случайно няма в тази перфектна архитектурна реализация. Мисля, че оставени отвори към малката площ на дворче с райграс са напълно достатъчни. От първата снимка и от хвърлената сянка в него се вижда колко притеснено е то. Разбира се със сигурност има и друга причина за подобна третировка. Вижте, че и останалите къщи, колкото и стандартни да са те, също не са кой знае колко отворени към техните си дворчета.
Ако се отвори и към двора ще се провали целия концепт с прозорчетата отгоре. Светлината, която влиза отгоре е 5 пъти по силна от тази която влиза от страничен прозорец. затова не мисля че е необходимо да не се стесняват прозорците нагоре. Колко е “отворена” като понятие не мога да кажа. Не знам дали това е била идеята на архотектите. Но светла със сигурност е, и това албедо на бялото.. направо лъщи! ама тая мебелировка направо ме уби, надявам се детето да си я смени. И да, Creator го е казал за стоманобетона…
Къщата радва!:)..а за интериора само от тея картинки трудно може да се съди..мен ме дразни малко само рафтовете при телевизора…иначе семпличко,не лошо:)