От около месец едноличното дружество “Никифор Кондев-В” прави, по-скоро реконструира, моста над “Сухата река”. Тя едната река… както и да е. М-м-м, колко хубаво, ще си каже всеки един от нас, който знае как стояха доскоро нещата с инфраструктурата там. Демек - никак. Строяха се едни сгради, до тях се стигаше по черни пътища или евентуално по асфалтирано пътче тип 3,5 м без тротоари. А за мостове и дума да не става. Окей. Значи нещата са потръгнали?
Не, не са. Защо? Ето защо:
Какво се случва реално? Идва една фирма, която най-често е на “ти” с управляващите, докарва един багер, един валяк и един екип юнаци и започва да дерзае. Как точно се случва това, обаче, е интересното тук. Затваря се едното платно на булевард (забележете - не някаква си уличка) Андрей Ляпчев. Движението се отбива в съседното, така че там картинката става двупосочна. Само че за да преминат колите от едното платно в другото, естествено трябва да прегазят през зелената ивица. И нашите глАви (главното А е за ударение) какво правят? Махат буреняка и насипват камънак съответно на двете места на преминаване и си решават проблема. Да, но на втория ден всичко е изровено, от асфалта към калдъръма има бордюрче, хората си чупят колите и нервите, а в час пик стават адски задръствания. Да не говорим, че оттам минават рейсове, камиони, джипове, кой колкото бързо успее, и изобщо всичко се смесва в една пушилка.. думи нямам.
Как трябваше да бъде? Преди няколко месеца, на около 200 метра по-нагоре, заради външните връзки на едно от опасно близо до пътното платно блокчета, се беше наложило да бъде извършена същата хватка. Естествено за доста по-малко време (не за 60 дни - колкото в случая по план би следвало да продължи ремонтът на моста), но си бяха асфалтирали преминаванията в съседното платно. След което, като приключиха работа, разбиха асфалта и озелениха. Към такъв главен булевард като Ляпчев (един от двата основно захранващи Младост 1,2,3 и 4) адекватното отношение е това. А не някаква пиклива баластра за еднодневна употреба.
Каква е далаверата? Просто: фирмата изпълнител взима пари за някаква дейност, като не я изпълнява коректно и стопроцентово и по този начин се спестяват парички. Те отиват по джобовете на този, който трябва, а откъде излизат - то е ясно - от джобовете на тия, дето ще ремонтират шарнири и носачи след месец. А отделен е въпросът, че явно работата излишно се бави. Ако бях минал в час пик, можеше и да ми се стори нормално да не видя никого, но аз минах в ранния следобед и заварих вместо кипяща дейност, двама почиващи си багеристи (или поне се шматкаха покрай багера). Пукнат човек нямаше иначе. Добре де - 60 дни за какво са - 30 за работа и 30 за почивка?
Единият багерист изразително беше застанал до машината. Другият се беше покрил зад нея.
Прозрачност - това липсва. Всичко си върви, докато не се усетят не един, а хиляда души и не се вдигнат да протестират. В случая - дорде се вдигнат (ако изобщо на някой би му хрумнало да се занимава с такива дреболии), мостът готов. Пиши го бегало.
Тагове: architecture, Андрей Ляпчев, архитектура, асфалт, баластра, Инфраструктура, София, улица
Живея 100 ина метра от тук на същия булевард в посока Младост в тия кооперации без път
Всеки ден гледам задръстването и злобно се кефя щото вече на работа ходя с метро - “Няма кола - няма проблем”
Как ти завиждам… и аз съм навит да ходя на работа с метро, но го правя само лятото от време на време, защото имам около 20 минути пеш до метрото, след това още толкова пеш до офиса… губи се смисълът. Като мине навсякъде метрото, тогава окончателно слизам от колата, обещавам