Подземна архитектура

Навремето, когато арх. Стефчо Димитров говореше за подземни жилища, подземни обществени сгради, офиси, изобщо за подземна архитектура, това някакси се възприемаше доста негативно. Всъщност, и до днес, като се замисля, “подземно” е мръсна дума. Създава асоциации с тъмни, влажни, непроветриви и неприятни за обитаване места. Където в най-честия случай се натъпкват паркинги, технически помещения, резервоари и тн. И нищо чудно, предложете на един човек да живее на място, където няма естествено осветление и гледайте реакция. Факт е, обаче, че особено при търговските центрове, естествената светлина не е особено на почит. Двата големи софийски мола в общи линии са едни кутии за пазаруване с атриум в средата, където е създадено впечатление за горно осветление. Въпреки отворите в покрива, лампите светят целодневно, тъй като прозорците не са достатъчни и по този начин се създава едно усещане за отвореност. По същия начин би се чувствал един пазаруващ на 15 метра под земята с един атриум над себе си - стига да не знае къде точно се намира. Изобщо - предразсъдъци. Това искам да кажа. Ако се погледне безпристрастно на въпроса, ще стане ясно, че идеята “подземна архитектура” не е толкова негативно явление. При положение, че е направен майсторски, един подземен град съвсем спокойно би могъл да приюти жителите на един надземен такъв, без да окаже кой знае какво влияние на емоционалното им състояние. И съм сигурен, че негативната нагласа на един не-архитект би могла много лесно да бъде променена с проект точно като този:

клетъчна структура

водни резервоари

master plan

архитектурата отвътре

Archdaily наскоро пусна статия за американските архитекти MATSYSDESIGN, които с този проект искат да обърнат внимание на значението на водата за съвременния свят. Те строят подземна мрежа от тунели и канали, досущ като каналите на древните перси, само че с различен мащаб. Персите са използвали подземните канали за предпазване на водата от убийствените температури на пустинята, а Matsysdesign направо вкарват и града отдолу. Разбира се, за да бъде оправдана такава архитектура, трябва наоколо да е налице враждебна среда, каквато е например средата в югозападна Америка. Да, проектът се намира в щата Невада и всъщност представлява една структура от водни резервоари, около които се развиват сгради. По този начин се сформира град от ново поколение.

Едва ли ще имаме нужда да се скрием под земята в скоро време, независимо колко перфектно измислен би могъл да бъде един такъв проект. Но кой знае - току-виж дошли и такива времена, в които няма да може да се живее отгоре, всичко ще е пустиня, въздухът ще е малко, а хората ще бъдат принудени да живеят в напомпани с кислород балони.



Автор: mok
Тагове: , , , , , , ,

3 Отговора на “Подземна архитектура”

  1. shamans says:

    Много се надявам да не стигаме такива времена, в които да нямаме друг избор освен да живеем под земята. Иначе подземни жилища има от много време и особено на горещи места се оказва че са много подходящи. Всички знаят за индианците пуебло, както и за Кападокия, но по нашите ширини наистина се смята за неудобно да се живее в пещера. Примерно в пещерата Снежанка температурата целогодишно е 11 градуса, което си е хладничко :), но пък пещери използват и за идеалните винарни например, а в Мелник даже нарочно са ги дълбали в скалата. Една наистина добре построена сграда сигурно ще устройва съвременните изисквания обаче. И няма да ни пречи на гледката или да унищожава някой великолепен пейзаж. Дотогава мисля да посещавам пещери и да се радвам че правят концерти там.

  2. mok says:

    Може би чак в пещера - не, но не можем да пренебрегнем славянската землянка, която също си е един вид подземна архитектура, макар и да е отчасти откопана.
    Но наистина, липсата на директна слънчева светлина поражда въпроса за отоплението (осветлението как да е). Едно такова огромно пространство се отоплява адски трудно и при положение, че на повърхността е 40 по Целзий, долу да се пуска печка е безумие. Сигурно идеята е да събират слънцето по повърхността с колектори, обаче оттук насетне малко ми се губи смисълът..

  3. shamans says:

    В случая структурите изглеждат достатъчно отворени за да не се получава чак толкова голяма температурна разлика според мен. А и в пустинята има една важна особеност - студените нощи. Предполагам че при такива постройки температурните колебания ще са много по-ниски от обикновените в пустинни условия.

Изпрати коментар

.