ARHITEKTURA.BG

И като сме почнали за динамичните фасади, ето още един пример, който достига до публиката пак благодарение на Archdaily:

Сградата се намира в Шяуляй (интересно име за град, нали), Северна Литва и представлява многофункционална спортна зала. Кръстена е Siauliai Arena - на самия град, но не само. Всъщност, името на града произлиза от думата “слънце” и авторите на проекта - архитектите от Dvieju Grupe и E.Miliuno studija са се стремяли максимално да отразят това в сградата. Ето защо тя  е кръгла в план. Може би на някого ще прозвучи банално, но поне не е сферична със златен еталбонд, нали? Не. Вместо това е потърсен друг, доста по-интересен начин да се покаже на наблюдателя, че тази спортна зала има взимане-даване именно със слънцето. За целта е използвано холографско стъкло (някакъв последен писък на модата в света на стъкларията). Така от една съвсем гладка стъклена фасада се получава страхотен хамелеонов ефект. На всичкото отгоре, “кожата” си мени настроението заедно с времето: когато е слънчево, е цветна, когато е облачно - сивкава. Интериорът е съвсем спретнат, при него почти не са използвани цветове. Не просто заради контраста “вън-вътре”, но и по други две причини: 1 - акцентът да си остане хамелеоновата кожа и 2 - все пак един много цветен интериор не е подходящ за провеждане на спортни събития, където концентрацията на погледа би следвало да е върху самия спорт.

Залата побира 7000 души, висока е 19 метра, а диаметърът й е 100 метра. За паркоместата не ми се ще и да отварям дума - сами виждате колко адски много са, не като в България - ако има мач - кварталът в зоната около съответния стадион се пръска по шевовете от паркирали коли. Интересна е аналогията с нашенските спортни зали, но за да бъда честен, трябва да дам пример за съвременна такава. И затова ще спомена (то е ясно, че ме сърбят пръстите да дам този пример) спечелилия проект за спортната зала на 4-ти километър на арх. Тилев (или може би е по-правилно да кажа на ГБС?). Толкова да ме е яд, че този проект взе приза… няма накъде повече. Ако случайно някой не се сеща как ще изглежда “съвременната” ни спортна зала - може да погледне тази статия. Въпросният конкурс беше ограничен, нещо обаче на журито не му се хареса резултата и реши да даде втори шанс - на ГБС и на Щрабаг. Естествено, ГБС печелят с дъмпинг, защото се придава голяма тежест на финансовата част от търга и ето го - кой като него - ще “строи” спортна зала.

Защо толкова много се отклоних от темата ли? Иначе няма как да обясня защо аджеба в САЩ може, в Германия може, в Дубай може, дори и в страни от нивото на България (като Литва, например) може, само у нас НЕ може. Защото на големите обществени поръчки у нас архитектурата им е правена, както има една приказка, през куп за грош. Имах възможността да наблюдавам развитието на този конкурс отблизо и, повярвайте, архитектурната му част беше много, много маловажна. По-важно беше да има голяма строителна компания с много специалисти, както и ниска цена за изпълнението. Пък ако може да се покаже и някоя лъскава картинка - още по-добре. И те дерзаят нашите, скалъпват там нещо… о, да - със сигурност арх. Тилев ще изпипа детайлите, само че май докато са правили идейния проект пак за детайли са си мислили и то станало едно отроче.. все едно проект отпреди 10 години. Ето затова няма да имаме истинска архитектура. Затова няма да имаме хамелеонови сгради. На който не му изнася - може да иде в Литва…

Автор: mok
Тагове: architecture, архитектура, Литва, спортна зала, холографско стъкло

Този постинг е публикуван на Петък , Октомври 30th, 2009 в 10:49 в категория Качествена архитектура, Нови проекти, По света, Стъкло. Можете да проследите коментарите към този пост чрез RSS 2.0 feed. Можете да оставите коментар, или URL за проследяване от вашия собствен сайт.