В общия тон на Sofia Architecture Week, макар и не пряко свързано с архитектурната тематика, бих искала да се спра на една тема, която засяга пряко всеки един от нас. А именно - поведението на човека в и спрямо заобикалящата го среда. Говорим си как да подобрим средата, в която живеем, как да почистим улиците, градинките, да реставрираме фасадите… как да станем по-добри хора.
Фактите обаче не са в полза на тези иначе така позитивни призиви. Хората са или прекалено мързеливи, или твърде незаинтересовани от общото благо, макар на теория всеки от нас да е наясно как всяко едно наше действие(или бездействие) влияе на света около нас.
Друг, не по-маловажен въпрос, който малцина си задават - защо, вместо да търсим начин да подобрим или поправим последствията от вредните човешки действия, не се постараем да ги предодвратим ?
Съществува една контратеория, която, поне според предварителните изследвания, дава изключително добри резултати в променяне на поведенческите нагласи у хората. Наречена е теория на забавлението или Fun Theory и се базира на твърдението (или факта), че най-лесният начин за промяна на утвърдени човешки нагласи е превръщането на полезното в приятно.
Как работи?
Вместо хората да бъдат призовавани да използват кошчетата за боклук, а не да изхвърлят боклуците си където им падне, всяко едно използване на кошчето се превръща в изключително интригуващо и забавно преживяване чрез поставяне на прост механизъм, който улавя движението на изхвърления обект и го превръща в звуков сигнал. На практика - създава се усещането, че боклукът пропада от голяма височина и накрая тупва на дъното на кошчето.
Резултатът - за един ден в подобно кошче са събрани 72 килограма боклук, 41 килограма повече, отколкото се събират за същия период от време в обикновено кошче за боклук.
Друг пример - събирането на стъклени бутилки се превръща в забавна електронна игра, в която всяко поставяне на бутилка в съответния отвор при светване на сигнална лампа, носи точки на играещия.
Успехът отново е впечатляващ - електронният контейнер за стъклени бутилки се използва за един ден от 100 човека, докато стандартният такъв - едва два пъти.
Очевидно забавлението се оказва ключов движещ фактор за промяната към по-добро. Измислен е дори начин как да се накарат хората да използват стълбищата, вместо екалаторите (което, разбира се, има за цел да ги накара да се движат повече, а оттам, в далекосрочен план, да повлияе положително върху затлъстяването на населението). Начинът отново е прост - стълбите се превръщат в клавиши на пиано, а всяка стъпка произвежда звук.
Повече от очевидно е, че за да се промени мисленето на хората, е нужен нестандартен подход. Дано Fun Theory да се развие за в бъдеще и да добие по-широка популярност, което със сигурност ще доведе до изключително добри резултати.
В последното можете да се убедите сами:
Тагове: architecture, fun theory, архитектура, забавление, теория




Страшно се радвам, че пешиш за това. Бях го чувала, но преди време и не съм обърнала такова внимание, а сега идва точно на място - сред тези идеи за София!
Идеята си я бива, наистина, само се чудя след време хората като посвикнат с тези “играчки” и вече не им е чак толкова забавно да се занимават с тях - дали ще продължат да си хвърлят боклуците по-често в кофата, или пак ще ги домързи…
добър довод - в такъв случай трябва честичко да се сменят идеите
Суууупер яко! Ама супер яко!!! Браво за поста!