ARHITEKTURA.BG

В общия тон на Sofia Architecture Week, макар и не пряко свързано с архитектурната тематика, бих искала да се спра на една тема, която засяга пряко всеки един от нас. А именно - поведението на човека в и спрямо заобикалящата го среда. Говорим си как да подобрим средата, в която живеем, как да почистим улиците, градинките, да реставрираме фасадите… как да станем по-добри хора.

Фактите обаче не са в полза на тези иначе така позитивни призиви. Хората са или прекалено мързеливи, или твърде незаинтересовани от общото благо, макар на теория всеки от нас да е наясно как всяко едно наше действие(или бездействие) влияе на  света около нас.

Друг, не по-маловажен въпрос, който малцина си задават - защо, вместо да търсим начин да подобрим или поправим последствията от вредните човешки действия, не се постараем да ги предодвратим ?

Съществува една контратеория, която, поне според  предварителните изследвания, дава изключително добри резултати  в променяне на поведенческите нагласи у хората. Наречена е теория на забавлението или Fun Theory и се базира на твърдението (или факта), че най-лесният начин за промяна на утвърдени човешки нагласи е превръщането на полезното в приятно.

Как работи?

Вместо хората да бъдат призовавани да използват кошчетата за боклук, а не да изхвърлят боклуците си където им падне, всяко едно използване на кошчето се превръща в изключително интригуващо и забавно преживяване чрез поставяне на прост механизъм, който  улавя движението на изхвърления обект и го превръща в звуков сигнал. На практика - създава се усещането, че боклукът пропада от голяма височина и накрая тупва на дъното на кошчето.

Резултатът - за един ден в подобно кошче са събрани 72 килограма боклук, 41 килограма повече, отколкото се събират за същия период от време в обикновено кошче за боклук.

Друг пример - събирането на стъклени бутилки се превръща в забавна електронна игра, в която всяко поставяне на бутилка в съответния отвор при светване на сигнална лампа, носи точки на играещия.

Успехът отново е впечатляващ - електронният контейнер за стъклени бутилки се използва за един ден от 100 човека, докато стандартният такъв - едва два пъти.

Очевидно забавлението се оказва ключов движещ фактор за промяната към по-добро. Измислен е дори начин как да се накарат хората да използват стълбищата, вместо екалаторите (което, разбира се, има за цел да ги накара да се движат повече, а оттам, в далекосрочен план, да повлияе положително върху затлъстяването на населението). Начинът отново е прост - стълбите се превръщат в клавиши на пиано, а всяка стъпка произвежда звук.

Повече от очевидно е, че за да се промени мисленето на хората, е нужен нестандартен подход. Дано Fun Theory да се развие за в бъдеще и да добие по-широка популярност, което със сигурност ще доведе до изключително добри резултати.

В последното можете да се убедите сами:

Автор: black drop
Тагове: architecture, fun theory, архитектура, забавление, теория

Този постинг е публикуван на Сряда , Ноември 4th, 2009 в 10:02 в категория Други, По света. Можете да проследите коментарите към този пост чрез RSS 2.0 feed. Можете да оставите коментар, или URL за проследяване от вашия собствен сайт.