Винаги съм изпитвала някакво особено смесено чувство на симпатия, примесено с носталгия, когато видя върху калканна стена на сграда отпечатък от съществувала някога къща. Даже и мисълта за това, което ще изникне на нейно място, ме занимава твърде малко. По-интересно ми е да откривам следите, да гадая за разположението на стаите, за мебелировката, за хората, които са живели в нея…
То е като да редиш пъзел по няколко парчета. Стълбище…стая..баня…тапети на цветя, вградени шкафове и сини плочки…
Разбира се, интерпретациите са безброй, но точно това прави процеса на разгадаването толкова интригуващ.
Оказа се (не че съм предполагала друго), че далеч не съм единствената, която привлекателната сила на „отпечатъците” впечатлява. Разнообразието от цветове, текстури, фактури и материали, предназначени да изградят пространството на интериора, след една разрушителна намеса внезапно се оказва изложено пред погледите на всички. В много случаи „отпечатъкът” може да бъде наречен изкуство.
Това изкуство се стремят да уловят мнозина фотографи, сред които José Antonio Millán,
Xenmate, Marcus Buck, както и стотици любители.
Предлагам ви да се убедите сами колко изразителен може да бъде един “отпечатък”.
Повече снимки на Unconscious Art of Demolition.
Тагове: architecture, art, demolition, house, party wall, print, архитектура, изкуство, калкан, къща, отпечатък, разрушение
Разкошно е
Интересно, красиво, но и тъжно…
Свежо и забавно….а снимката със санитарните уреди - любима…и с лека прапратка към скорошен post на whata - някой ентусиаст може да си изпробва алпиниските умения в съвсем градски условия на тази калканна стена:)
Страхотна статия! На мен винаги много са ми хващали окото точно такива отпечатъци! Не знам дали е изкуство, но е от малкото доказателства за история на мястото, на които мога да се доверя. Има мивка - значи е било баня! :). Много красиво!
Между другото - май точно стената с мивките и WC-тата специално е правена да изглежда като картина. Санитарията е слагана допълнително според мен..
Страхотно е. Най-добрите образци си е струвало да се заснемат с високо качество и да се направи изложба. Или да се участват в оформлението на интериора на някое арт-място.Не знам защо си представих стария Пловдив (май там бях гледала едно подобно кафене: дървена дограма, боядисана с блажна боя в черно, интериор в черно, сиво и малко жълто и на стените - висящите мивки и тоалетни.