Ето предложението на ARHITEKTURA.BG по темата за изменение на закона за устройство на териториите. Комисия по естетиката. Заглавието достатъчно красноречиво подсказва с какво ще се занимава тя. Накратко - това ще е спасението от лошата архитектура.
Нова ли е идеята:
Не, естествено, че не измисляме топлата вода. Доколкото знам, навремето е имало такава комисия по естетиката, която, обаче, с какво точно се е занимавала - не ми е много ясно. Поразрових се да видя дали ще намеря някакви следи от нея, но не можах да открия нищо. Е, така или иначе - не става въпрос за връщане на същата комисия с функциите й (каквито и да са били те), а за създаване на нова група с нови отговорности.
Какво ще прави комисията:
През комисията по естетика реално ще трябва да минава всеки един проект от обществено значение, преди да бъде одобрен и преди да бъде дадено поредното безумно разрешение за строителство на типичната “РЗП-сграда”. И под обществено значение нямам предвид само големи търговски и обществени центрове, а всички сгради, до които имат достъп минувачи, временни посетители, гости и изобщо - един вид - всичко, различно от частна еднофамилна къща. По този начин ще се избегне строителство на откровено грозни, но все пак съобразени със ЗУТ, сгради.
И още нещо. В момента, ако се появи проект с уникална архитектура, някаква много забележителна сграда или комплекс, които, обаче, не отговарят на закона, хората, които имат право да ги узаконят, са или главния архитект на града (общината), или министъра на регионалното. В момента те стоят над закона, както вече споменах. Е - въпросната комисия ще им изземе тази способност. Сами разбирате защо - много по-трудно е да се подкупи група от хора, отколкото един човек.
Как да стане така, че машината да работи:
Първо и най-важно - комисията да е съставена от знаещи и отговорни хора. Според мен една група от десет души и един председател, която само с това се занимава, може да разглежда по няколко обекта на ден и да ги гласува. Да одобрява или връща, като се обосновава за това. Така сред колегията ще има естествен подбор. Можещите архитекти ще проектират, а тези, които са слаби в проектирането, ще се занимават с административна дейност. Независимо колко връзки имат и колко инвеститори биха им възложили обекти за без пари и без конкурс. Само стойте и гледайте колко бързо ще изчезнат предложенията за просташки блокчета с пембено по фасадата.
А проекти много. На въпроса дали тази комисия в един момент няма да се претовари и работата й да стане неефективна, не можах да си отговоря. Просто защото не помня цифрата на строителните разрешения през 2007-ма, когато все още строителният бум беше във вихъра си. Вярно - сега всичко е доста спокойно, но скоро строителният бизнес ще се задвижи отново със сравнително прилична скорост. Затова има резервен вариант. В случай, че една група се окаже недостатъчна, би могло да се сформират няколко по-малки (например от по 5 души) за всяка община. Тук е мястото да отбележа, че това не би било подходящо към момента, тъй като общините са адски много в столицата (21 ли бяха…) Даже преди няколко години имаше такава подигравка по наш адрес от близкия изток: “Кметът на двайсет и един милионно Токио поздравява двайсетте и един кмета на милионна София!”. Съвсем не е смешно, обаче. И ако до някого от вас е достигнала предизборната програма на арх. Попов, ще се сети, че освен да затвори Кремиковци, имаше доста разумното предложение София да стане само на 6 общини. 6 общини - 6 комисии по естетиката. По-добре държавата да плаща на 30 души заплати, отколкото инвеститорите периодично да плащат заплати на приблизително пак толкова народ.
Съществува и следният проблем: един човек (или в случая - екип от няколко души), ако се задържи достатъчно дълго на някаква позиция, се окопава, създава си връзки, заинтересованите лица лека-полека се свързват с него и корупцията си проправя път отново. Пак ще си задаваме въпроси от сорта “Тази сграда как ли е минала през ситото на комисията…” Ето защо, членовете, както и председателят, трябва да бъдат периодично подновявани. Да речем веднъж на две години.
Давам си сметка, че това е голяма промяна и може би известно време всичко ще е с краката нагоре.. Също така, не ми е много ясно как всичко това може да се случи и дали изобщо може да се случи, понеже, сигурен съм, ще има твърде много противници, чиито залък ще бъде отнет. Но ми е интересно да чуя какво ви е отношението, както и отношението на междуведомствената работна група по въпроса.
Резюмирано - Комисия по естетиката:
- 1 председател - архитект. Гласът му да се брои за два гласа.
- 10 члена на комисията: 7 архитекта, 1 инженер, 1 художник (скулптор), 1 представител на неправителствена организация (не-архитект). Гласовете им се броят за по един.
- След гласуване се пише обосновка за върнатите проекти. За преминалите проекти може да се приложи правилото за мълчаливото съгласие (както някои вече предложиха в коментарите под миналата статия за ЗУТ) .
- Смяна на състава: на 2 години.
- Получаване на пост в комисията - чрез конкурс или по документи, а не чрез назначаване от управляващите в момента.
Тагове: architecture, архитектура, комисия по естетиката
Напълно разбирам целите на идеята, но не одобрявам начина. Ясно е че се избълваха грозотии много, ясно че много от архитектите са некомпетентни, но да се диктува стилистика не ми се струва удачно. Естетическите виждания на(за?!) тази професия еволюират, рязко се сменят или се връщат назад, влияят се от мода, идеологии, религии и т.н. Няма как да стане, грозното днес може да е красиво след 50г. Не говоря за очевидно сбъркани сгради в отношение на цветове, композиция и пропорция, но една такава комисия би ограничила свободата на архитекта да експериментира с нови идеи и виждания. Сравни модерната архитектура с крайните посмодерни течения, деконструктивизъм примерно…или с на Заха творенията. Констрастът е огромен. Проблемът, както многократно се изтъкна трябва да се реши още в университета, така че младите да за подготвени за отговорната си задача като архитекти. Да се пре-възпитава цяло поколение ‘артисти’ е безмислено, за тях вече е късно. Мисля, че задачата на тази комисия е прекалено тежка за да бъде реално начинаниеето. За добро или лошо, арх. не е математика и да се даде такива божествени права на 10човека мисля че е плащещо. (освен ако комисията не се от Рем, Марио, Ренцо, Стивън, Норман, Жан, Тадао, Заха, Ричърд и Питър (примерно):)
Жалко, не си нося карабината днес. Напълно приветствам идеята ви за сформирането на подобна комисия ,като структуриране според мен би могло да се увеличи броя на художниците или скулпторите са сметка на архитектите.Единствените ми резерви са по отношение на хората, които ще съставляват тази комисия ако те са кадърни и доказани в своята професия дали биха се съгласили да се занимават с подобна и много важна дейност ,на какво възнагрждение биха се съгласили да работят, и общините биха ли отпуснали средства за това. Въпреки всичко обаче идеята си струва и би могло да се мисли в тази насока.
Преди години доколкото знам е имало такава/такива комисии. Е нещата са били много по-различни от сега разбира се. Идеята ти mok е достойна за сериозно обмисляне. Тъжната истина е, че сега проектите се внасят за одобрение само с планове, разрези и фасади. Фасадите се гледат само за спазени кота корниз и т.н. Сигурна съм, че никой не си прави труда да разгледа подробно как ще изглежда сградата, кое кво що и как.
Едно кратко представяне на проект с визуализации и обосновка на идеята, минаващи дори само пред гл.арх. на дадена община, според мен също ще бъде достатъчно. Така може да се спестят както се спомена по-горе заплати и възнаграждения на комисии. То е ясно, че архитектурата е субективна и един харесва едно, друг друго, но за най-големите простотии и безмислици ще има спирка.
не може да има такава комисия. По какви критерии ще оценява само по това кое е хубаво и кое не е. Доста ми прилича на нова хранилка подобно нещо. Все си мисля, че с времето добрите архитекти ще се утвърждават, дано да е така.
@Румен - Не става въпрос за ограничаване или диктуване на стилистика. Не става въпрос и за ограничаване на експериментите - дори напротив - един интересен експеримент би бил приет доста позитивно от група артисти според мен. Въпросът е другаде - да има “спирка” за най-големите безмислици и простотии, както казва maiski. Те никога няма да бъдат хубави. Не след 50, а след 500 години няма да станат хубави, дори като архитектурно наследство (макар че се съмнявам да издържат и 20, като знам как са изпълнявани).
@iv - Критерии? Как се определя кой да бъде премиран в един конкурс? Аналогично - критериите ще са същите и тук, но в обратната посока. Няма да става дума кой е най-добрия проект, ще става дума кой е ДОСТАТЪЧНО добър. Да не кажа голяма дума, но болшинството проекти в момента са ако не хубави, то поне поносими. Но има една част, които просто не трябваше да бъдат реализирани. Всички виждаме кои са те, само дето не можем да си избистрим ясно критериите “защо”. Време е това да се случи, не мислите ли?
Съжалявам, не мога да се съглася, че нещо толкова субективно като естетиката може да се подлага на “критерии”. Ив вероятно пита за точките по които ще се оценява една сграда дали ‘ще мине’. Ако можеш назови няколко?!. Второ, архитектурата не е само една фасада, за която да кажеш красива/грозна. Ако примерно една сграда е много грозна (според комисията), но пък функционално или градоустройствено е гениална? Или обратното, една красива на външен вид, но пък с тотално сбъркана функция. Сам виждаш, че се усложняват нещата експоненциално, а колкото по сложно, толкова повече дупки/грешки ще се появят в системата.
Забравих да попитам, каза че е имало подобна комисия. По кое време? Защото ако е по тоталитарно време е напълно нормално да е имало комисия по естетика, или по-вярно би било “комисия по цензурата”
@Румен - Както казах, при отказ би следвало да има обосновка - кое къде куца, защо и тн. По отношение на примерни “точки” - хм.. предполагам при по-нататъшно разглеждане и прецизиране всичко би могло да се вкара в някакви рамки, но за да не говоря наизуст - например: лошо съчетаване на цветове; неестествени/нелогични форми; хаос или абсолютна липса на водеща идея, нелогични украшателства от сорта “подчертаване на плочите с розово върху зелена фасада, без да има никаква обемна предпоставка” и тн и тн. За най-елемнтарен конкретен пример бих дал сградата на снимката в статията, която има БЕТОН пред стъклото. За ТАКИВА недоразумения става дума. Смятам, че една комисия от професионалисти много лесно би могла да отсее тези простотии. И то съвсем не комисия от сорта “Рем, Норман, Ренцо, …” - точно в този случай би скочила твърде много летвата, което доста хора не биха имал желание да се случва
Малко късничко се включвам, но нека и аз си кажа мнението.
Между другото комисията е била точно по тоталитарно време и затова ние не я помним. Доколкото знам имала е и попадения, но си е била рожба на режима все пак. Аз лично мисля, че идеята не е осъществима. За да може наистина да действа трябва да има създадени точни критерии за оценка. А самото им създаване вече налага рамки, които ограничават. Ако пък няма ясни критерии архитектурата ще се прави според личните виждания на избраните в комисията. След две години съответно ще се промени заедно с новите членове и т.н., не ми се вижда реално. По-скоро трябва да се възпита някакъв определен вкус както у архитектите, така и у клиентите им - някой да се похвали с клиент, който разбира, че добра архитектура не се прави за един месец с работния проект барабар? Пък и ако се замислиш още на заверките в университета лъсват хора, които са доволни и от най-калпавия си проект, и други, които изпипват всичко докрай и пак не им стига.
@shamans - Сега ако ми дефинираш и “личните виждания” на група от различни хора, цена няма да имаш… С риск да се потретя - не иде реч за лични виждания и налагане на определен “любим на комисията стил”. Става дума за премахване на недостойните проекти. Не претендирам за перфектно измислен нов закон - това е просто една насока за размисъл. Може би всичко това води към една друга тема - връщане на конкурсното начало. Част от проблема е, че почти всички обекти в последните години се възлагаха чрез познати, а не чрез конкурси.
Просто се чудя как може да се разсъждава по темата “Комисия по естетика” и едва, едва - плахо, плахо да се прокрадват мисли за изначалната несъстоятелност на тази идея.
Погледнете само историческия произход да думата комисия - не идваше ли от думата комисар, а заедно с това и от първата модерна тоталитарна държава - Първата Френска република (Да ме извиняват руснаците, ама те и комисарите не са създали, както и Челиев не е създал портландцимента. По случая си спомнете старитят учебник по строителни материали, този от 60те.) Комисията по естетика винаги е имала (независимо къде се е появявала - при Хитлер, Сталин или фараона Ехнатон)предназначението на цензурен орган, който да следи дали сътвореното отговаря на официалната доктрина. А питам аз, каква е, има ли и трябва ли да има официална доктрина за естетиката. Вярно е натвориха се много идиотии, но това че аз давам на някои обекти такова определение, съвсем не значи, че то е меродавно. И кой е казал, че един сенедрион от мастити побелели корифей на “художествено-творческата интелигенция” или радикални патета, с жълто около клюна, са в състояние и следва да дават направление на естетично мислене? Да не говорим, че ако по силата на нормативен акт (ЗУТ)овластим такава комисия да се произнася, веднага половината проектанти ще проучат слабите места на всеки член на комисията за да се нагодят към тях, а другата половина ще кордисат възложителите да съградят тричучурни чешми от които ще тече уиски ракия и вино и самодиви със “сухо” в ръка, да ги приканват към правилното естетично решение). Това ли искате?
@Julyan von Emona - Много изразително си го казал.. Разбира се, препратки към Хитлер и Сталин не бива и не може да има. Съвременни закони/ институции/ работни групи или каквото и да било е безпочвено да се сравняват с бивши подобни такива само заради наименованието и асоциациите, които пораждат. Според мен в случая съм акцентирал не откъде произлиза самата дума “комисия”, а с какво ще се занимава тя. Естествено, случаят, разгледан под един черно-бял филтър, по-скоро би се доближил до описанието, което поднасяш. Но изпускаш нюансите. И изпускаш най-вече това, че в момента “самодивите със сухо в ръка” приканват със същия успех не група от хора, а конкретен човек към узаконяване на проекти, излизащи извън рамките на ЗУТ. Това не би следвало да се решава от един човек, а от екип.
@mok. Препратките към Хитлер Сталин и Ехнатон, на направени именно за да се даде контрастно обагряне на тезата ми че “комисията по естетика” независимо от времевия интервал когато е възниквала или ще възникне е имала или ще има въздействието на цензуриращ орган, а конкретно за тебе тази препратка е предназначена да премахне усещането ти за черно бял филтър и да посочи ярко в цветове основните и характеристики, че и нюансите даже. А що се касае, за факта, че днес “самодивите със сухо в ръката” осъществяват функции по суспендирането на ЗУТ, си напълно прав, само че това е друга бира и изпиването и наймалко може да се осъществи, чрез създаването и овластяването на органи от типа на комисията по естетика.
Ще си говорим наизуст явно.. Като как точно ми представяш “ярко в цветове” забивайки в някаква абсолютна крайност от сорта на сравненията, които правиш? И откъде някой би бил толкова сигурен в неуспешността на нещо, което още не е измислено? Щом ви боде очите, ще сменим името. Много буквално се възприема предложението, явно. Не е целта цензура и ограничения на стилове. Ще трябва май да направя една фотоподборка с просташки сгради, за да ми кажете коя точно от всичките е хубава и е добре, че я има и за коя от тях една такава комисия би сбъркала, ако я върне.
Ако под говорене не наизуст ти mok схващаш,задължение от твоя страна, чрез фотоподборка (какъв израз само)да ми докажеш необходимостта от такъв орган, нека ти кажа нЕкои съображения в прав текст.
1.Сигурен съм че такава фотоподборка ще съдържа обекти които и двамата веднага ще отречем от всякъде, но(!)
2. Никак не съм сигурен в полужителния заряд на това наше действие, още повече, ако приемем, че вече представляваме състав на такава една комисийка, овластена чрез ЗУТ “да връща” проекти чието изпълнение предполага визия, аналогична на обекти от фотоподборката.
3. Осъществявайки това действие нашата комисия ще представлява бариера пред виждане на възложителя, че иска да притежава обект, който съответства на определена визия от фотоподборката.
4.Независимо че възложителя не е въоръжен с високопрофесионалните критерии от които ние сме изходили при “връщане на проектите” тук става въпрос за действие по огъване на неговата воля, а аз решително мисля че ние нямаме никакво право на такова огъване, независимо от това,какво ти ще ми възразиш, в смисъл че архитектурата има и възпитателно и обществено значение и пр. “бла бла” изцепки.
5. Накрая в подкрепа на всичко казано до тук ще споделя и мой-личен опит. Някъде мисля през 1998г внезапно в ППЗТСУ се появи един текст според който главният архитект имаше право по целесъобразност да откаже одобряването на архитектурни проекти. Мигновено, ама наистина мигновено в цялата страна се появиха такива извращения, че няма да ми стигне обема на DVD да ги опиша. С целият си изграден авторитет на капацитет по материята (въпреки че по онова време вече бях извън системата на министерството) организирах тежка съпротива срещу това безумие. В резултат и на усилията на много други съмишленици - предимно от средите на юриспруденцията този текст просъществува само четири месеца. Мир на праха му!Сега виждам,че разискваната тема е нов опит да се въведе нещо подобно, само че осъществявано от колективен орган. Макар че вече съм на 60, съм тежко въоръжен със здрав разум и все още не съм лишен от сили да затъкна щика върху пушката и да влезна в сражение срещу подобно безумие.
В някои случай,наистина се налага да обясняваш очевидни истини, като тази че слънцето изгрява от изток, затова ще допълня следното.
Нека приемем, че възложителя е мурджо с мангизи който, нищо не разбира от обемнопространствени решения функционални връзки, пластичност, колорит и пр.Нека приемем че нашата комисия в състав (някъде по-горе имаше и такова предложение)от колеги скулптори и художници връща проекта на мурджо с някакви указания за корекции.Но ние не забравихме ли, че тези проикти са изготвени от наш колега архитект с ППП. С какво морално право ние ще му кажем, “Колега това няма да стане защото се събрахме и решихме еди какво си!” Вярно имаше години когато в експиртните съвети (особено в държавните проектантски организации) това беше обичайния ред. Да но тогава официалната доктрина постановяваше “социалистическия колектив да стои начело….” и пр. и пр. Тази практика си отиде заедно с Берлинската стена и независимо, че по времето когато действаха, тези експернти съвети реално допринасяха нещата да изглеждат професионални и изкусурени, възстановяването им днес под формата на подобни комисии е див анахронизъм.
@Julyan von Emona - Да, прав си, че понякога се налага да обясняваш очевидното. Лошо е като не ти вдяват..
@mok: ясно ми е, че ти се ще такава структура да има идеална цел, и те разбирам доста добре, но няма как да се отърва от усещането, че такова чудо няма да оцелее дълго, или, което е по-лошо, точно напротив - ще се задържи толкова дълго, че после ще се чудим как да се отървем от него. Замисли се малко - “личните виждания” са всяко решение, което не почива на обективни, предварително дефинирани и опосвестени критерии за естетическа оценка. А, както знаем, Кант и Хегел са се пробвали да правят подобни дефиниции, но като че ли и тях никой не слуша днес, какво остава за някой днешен архитект, срещу който ще се вдигне цялата колегия дотри и само при намек да направи подобно нещо.
@shamans
@Julyan von Emona
@Румен
Не мисля да се впускам в повече обяснения. Само ще ви кажа следното: оказа се, че този въпрос е доста разискван в работните групи. Особено силно желание има САБ това да се случи. Явно доста хора имат такава нагласа, не просто някакво си архитектче там е решило да постне в блог някаква приумица. Честито, вече спорите с цяла институция, не само с мен
Въпросът е след като е имало, има и ще продължава да има такова предложение - как да стане така, че да сработи. Това е целта на публикацията - конструктивност, не деструктивност. Отделен е въпросът дали предложенията “ЗА” ще бъдат достатъчно основателни за създаването на такава комисия. Иначе - то е ясно, че ако се търси начин да НЕ стане, няма да стане.
В предишният пост Казах, че съм тежко въоръжен със здрав разум. Това е и причината след 1989г. съзнателно да не подновя членството си в САБ
mok, това е въпроса. Лично аз не само не одобрявам тази идея, а и бих се опълчил срещу нея. Мисля че темата ти във форума е доста полезна като дебат, макар и неофициален, а дебат трябва да има, особено при толкова противоречив въпрос. Изобщо не става дума за деструктивност.
Идеята принципно е добра, но не точно като комисия по естетиката, а архитектурна, гилдийна ако щете комисия.
Едно време в Главпроект сградите минаваха през няколко цедки. Най сериозната беше техническия съвет на Главпроект, на който проектите биваха оглеждани като архитектура отвсякъде- като функция, обеми, пространства, тектоника, пропорции, вписване в средата. Членовете на този съвет бяха едни от най-изявените тогава колеги.Помня, че бяха достатъчно свободомислещи и изобщо широко скроени хора. Ако имаше такива съвети сега, щеше да се отсее много боклук.
А що се отнася до спазването на норми (както сега-ЗУТ и разните наредби), с тази работа се занимаваше техническата контрола- имаше такава длъжностна позиции тогава.Съветите се занимаваха с истински сериозните неща.
Ако сте гледали филма “Бетонни градини”, там Левон Хампарцумян промърмори нещо много показателно “имаше…едни доста..така..странни хора, архитекти ли, що ли”.
Всяка държава сама си определя вътрешните правила. Не можеш да тръгнеш гол по улицата, щото ще те арестуват независимо, че нарушават рожденното ти право да си ходиш гол. Не можеш да дигнеш небостъргач в Копривщица. Не трябва да можеш да натрисаш на нещастното общество недомислени сгради. Тук изобщо не става въпрос само за естетика.
Това, че на някой му е удобно ние да сме едни “странни” и явно не на място хора, не значи, че трябва да сме такива.
Конкретното ми предложение всъщност е всеки проект поне от ІІІ категория нагоре задължително да минава през архитектурна комисия, в която да присъстват безспорни авторитети от гилдията, този проект да бъде оценяван от
гледна точка не само на естетика, а от всички други аспекти(виж по-горе- Главпроект), защото тези аспекти няма кой друг освен архитектите да ги прецени.
ЗУТ-а е добър. Това което дразни е начинът по който се спазва или по-скоро не спазването му. Показателен е примера със сградата на ЛукОйл на бул. “Тодор Александров” в столицата. Какво отношение може да възпита у хората тротоар разчертан като паркинг? В тази тема се пише за естетика, красиво - ОК. Но първо трябва да се спре с това отночение - хората да се поставят в ежедневна борба и противоречие със средата която обитават. Тези които са били зад граница мисля, че ще ме разберат.
@Dora - Дора , тук става въпрос за нещо друго. Ако някогашните “авторитети” от бившият Главпроект са живи днес, следва ли да бъдат натоварени с власт по закон да имат право да кажат “не” на твоя проект или не следва?
Скъпи колеги.
Връщането на “комисия по естетика” е върховна глупост. Налагането на ценз с единствен аргумент “харесва ми, не ми харесва” обрича на гибел всяка по-новаторска визия и ще върне архитектурата ни от 100 години назад /където е в момента/ на около 500г. от съвременната архитектура.
Това от което имаме нужда са ясни и точни правила, еднакви за всички без поле за интерпретации, и възмездие за всеки който не спазва правилата. Трябва ни администрация с воля да отстоява общественият интерес и градоустройствени проекти направени на ниво, които да съхранят териториите които не са безвъзмездно унищожени от последните години на безобразия.
Ако още е гореща тема -Как да стане по-добър избора на добри проект и налагане на естетика..Комисия няма да ни помогне…
1.Всичко е сбъркано още с ролята и качествата на главните архитекти по места.Тези главни архитекти са без права,по отношение на естетични изисквания,ако имат такива въобще…всичко се свежда до кота корниз…За ОЕС комисията,тя се определя от послушковци..
Ако имат нещо против естетиката ,няма закон ,който да ги овласти да спрат безумия..а как да кажеш на някой”гении”,че работата не му се връзва…ще те качат на куцо магаре заедно с инвеститорът и приблежените му…
Така,само конкурсното начало и правилното му прилагане ще доведе до резултат..”Хем вълкът сит ,хем агнето цяло”
2. КАБ и САБ,да не събират само членски внос и да се боричкат за власт на някой и друг купон-като общо събрание на Боровец или другаде..Да наложат на кметовете по места присъствие на повече архитекти,дизайнери,художници в комисии,които и без това съществуват..
3.Да се приложи правилник за естетически норми,поне оценка до 10…Ако проектът не събере необходимите нива,да се върне и възложи на конкурс…Разноските по това ,да поема и проектантът…Ами гадничко е малко,ама нанякъде трябва да се върви..Нали се говореше за застраховка?
4.Главните архитекти по места,са се окопали като къртици по топли местенца,а тази “неблагодарна”работа не е завинаги..Да се прилага принцип на повече изисквания към техни качества и реализации..С новият закон-Нови главни архитекти,да се разделим със старите ,които заедно с кметските екипи са най-виновни за сегашното дередже..На тези Нови главни архитекти,да имат права за не повече от 2 год.и на ротационен принцип да се заменят от други.Да са на подчинение на МРРБ и САБ,та дори с цената на нерви изразходвани с кметовете,така докато се види някакъв резултат..В този ЗУТ ,не пише за естетика,ние тук нямаме правила…Но иначе сме много ясно определили кота корниз-”що е то?”…дали тези велики творци /Рем,Норман,Ричард…/знаят за нашите неволи по ЗУТ?
Но,разбираме от грозотии,а хубавото си е хубаво.