Има една приказка: “залудо работи, залудо не стой”. Има и една друга: “не е луд тоя, който яде зелника, а тоя, дето му го дава”. Всъщност, нямам представа какъв вкус има зелникът, но определено звучи по-добре от обикновена баница. А какво е общото между двете поговорки? Накратко - ние. Архитектите.
Чудя се откъде да подхвана. Върху кого да хвърля вината. Върху мафията ли (колко добре звучи -” мафията” - обобщено, принципно) или пък може би върху управляващите.. не. Най-добре да я хвърля върху кризата. Сега е модно за всичко да е виновна кризата.
Та понеже сме в криза, гладът за проекти е голям. Инвеститори преди година и половина - под път и над път, ама сега са дефицит. Затова, яви ли се някой пред вратата, ако трябва пари ще му дам, само и само да влезе и да разкаже какви идеи има и как иска да направи най-модерния хотел на годината. И понеже го познавам от няколко месеца, изпили сме една бутилка първокачествено уиски в луксозно заведение, пък и той е демонстрирал състояние - хващам му вяра. Де ще ида. Всеки проект е добре дошъл. Особено пък без конкурс… в днешни дни конкурсите ги печелят само големите риби, предварително уговорили се с организаторите.
И започваме да копаме. И копаме ли, копаме, същевременно се радваме на така любезно предоставения пълен комплект информация по темата.. само без задание. Заданията са забранени. Заданията са за конкурсите. Заданията са за балъците. Тук програмата е свободна. И още по-добре. Така ще мога да впрегна цялото си въображение и да покажа на инвеститора колко разкрепостено мислене имам, пък после ще ме пишат и по списанията. Хем и инвеститорът ще си подреди по-ясно картинката в главата. Това, което обаче не знам, но скоро ще разбера, е че инвеститорът точно това (и само това) иска, но затова пък не иска да има каквито и да било писмени взаимоотношения с мен, които да го задължават в даден момент да си бръкне в джобче и да извади левче. По-добре да изясним първо каква ще е сградата, как ще се развие всичко, пък после - лесна работа, ще се разплатим, нали знаете “как стават тия неща”. А за още по-сигурно, може и да реши да инжектира един почти приличен аванс, просто за да се “чувствам ангажиран” (но който аванс няма нищо общо с обема на работата, който ще предам и за който ще ми се плати да-речем-може-би-евентуално малко по-после).
После пали колата и право при колегите. Със същия дневен ред. Уиски, инвестиция, задание (опа.. без задание), проект, аванс.
После пали колата и…
Е, може би не съм докрай честен - в доста случаи последователността не е точно тази, малко по-разтеглена е във времето. Един проект - не става, втори проект - пак не става, трети, пети проект - не става. И докато стане. От опит глава не боли. Пък и е безплатно.
Интерполирайте сега от най-малкия до най-големия чарк в системата и ще разберете как работи тя у нас. Лошото е, че принципно така си работи. Ни криза, ни мафия са ни виновни. Ние сме си виновни. После що не било уважавано званието “архитект”. Ами няма как да стане. То първо е себеуважението, после е уважението.
Тагове: архитект, инвестиционно намерение
Е тоя mok бе! каква “хубава” статия е написал! Браво!
@maiski - Толкова си може човекът
Ще напиша според мен, как наистина би трябвало в един цивилизован свят да се изясняват инвестиционни намерения и как това съм чувал, че се прави. Стойността на един идеен и то даже супер идеен архитектурен проект /супер-идеен, защото за изясняване на инвестиционни намерения не трябва повече/ е нищожна. Умните инвеститори /според мен се забелязват вече и у нас/ правят следното: плащат за 15-20 идеи на различни проектанти и така си изясняват своите намерения, като доста точно могат да осъзнаят, какво е най-добре за тях. Накрая сигурно са изразходвали 1-2% от цялата стойност на проекта за тези идеи, но са сигурни, че правят най-доброто за своята реализация.
Близането на подметки като част от играта… Мда. Съгласен съм за себеуважението. Веднъж като тръгнеш по това надолнище, после къде отива отстояването на архитектурната идея, настояването да ти изпълнят детайлите и т.н. От друга страна обаче - архитектурата е дипломация. Play the game. Трябва да си печелиш клиентите. По какъв начин - това е вече въпросът. Ако мнозинството от колегите не падаше на колене пред Н.В.Клиента, сигурно щеше да се е намерил и друг начин да се печелят инвеститори. Примерно - с качество, спазване на срокове, гаранции - точно като в утопичните ми мечти. Някъде става ли така? Нека колегите кажат и техния опит.
@Георги Тодоров - Няма как да се съглася с твърдението, че стойността на един идеен проект спрямо цялата проектантска работа е нищожна. Всъщност - да речем, че грубо е 1/3 от стойността. Но това е единствено заради големия обем работа (чисто времеемка), който се съдържа в техническата (работната) фаза, иначе конкретната идея/концепция (която идва именно в идейната фаза) е най-важното, най-ценното, това, което го могат архитектите и само те. Естествено - има разлика между идеен проект и предпроектно проучване - ако имаш предвид ППП, съм съгласен с теб - то е една сравнително малка част от стойността на цялата проектантска работа и цели точно това - изясняване на инвестиционни намерения. Но в едно такова ППП се съдържа съвсем различна информация, отколкото в ИП.
Не само във вашия бранш върви този сценарий… ако това ще те утеши. Същия типаж “велики инвеститори” губят времето и харчат идеите на абсолютно всички, които не работят с кирка и лопата нататък по трасето.
Но ще следя с любопитство какви решения на проблема ще предложиш. Щом за сега е безплатно…
Да това имах предвид, но съм толкова мърдясал, че не можах да се сетя, че се казва предпроектно проучване и го кръстих - супер идейна фаза :)))
Решението на проблема е в превенцията и по-точно архитектът да даде да се разбере, че освен негово призвание и хоби, архитектурата за него е начин на прехрана. Човек да търси заплащане за труда си е най-нормалното нещо на този свят. И това нещо се прави на първата среща. Говори се за пари. Предпроектното проучване, обемно-устройственото проучване, идейният проект, работният проект са фази и всяка от тях е определен процент от цялата баница. Искренността е важен елемент в общуването с инвеститора, затова бъдете искрени и си казвайте, че “сиренето е с пари”
и си оправете стрехите на скицата - едната е по голяма от другата :)))
@Milen - Хехе - нали знаеш как са архитектите - все търсят да разчупят симетрията..
Доста сериозна и смислена тема.Аз за сега съм се сетил само за едно решение и то не работи много добре - много разговори преди да почна да парвя каквото и да било за да им усетя нуждите и желанията-по време на тия разговори изобщо не мисля за готова сграда.След това доста идеини варианти и чак тогава бачкаме.
Българка-лекар е омъжена за американец-инженер в областта на високотемпературните сплави. Неговият хонорар за такива изяснявания за нещо от типа на т.н. “супер идеен проект” е 130 долара в минута. На въпроса ми кое как се случва той отговаря. “По тези въпроси в USA e нашата фирма представлявана от мен, една калифорнийска фирма и Техническият университет в Манчестер - Великобритания. Който иска да отиде там - няма да му вземат по-малко” На въпроса чак пък 130 долара за минута само за няколко думи. Той отговаря: “При такива като нас не идва всеки, а само този който е стигнал ниво и му трябва малко есенция за да си реши въпроса.Есенцията е скъпата”
Именно есенция трябва да съдържа “супер идейния проект”, ако искаме да ни плащат като на високотехнологични архитекти. За целта още при първата среща архитекта трябва да разпитва клиента, а не да се поставя в ролята на разпитван. Това освен че носи информация, внушава и загриженост за делата на клиента. Разбира се воденето на разпит (без полицейско насилие) е върховно изкуство и не случайно се изучава във всички школи на специалните служби по света.
Мисля, че идеята на статията не е да ни впечатли с особени ораторски умения или да ни каже в какви нищожни драскачи без себеуважение се превръщаме на моменти… Идеята е да се замислим защо подяволите 95% от практикуващите в бранша се оплакват, че не им се заплащат услугите.
Още в първи курс слушах преподавателите в университета как мрънкотят че инвеститорите им дължат пари. Мок до голяма степен е прав за проблема с конкурсите - печелят ги големи фирми. Това може и да не е редно - все пак някак си малоумно звучи да се прави конкурс за да бъде спечелен от една единствена предварително договорена фирма. Но замислете се - точно в този момент е истината - ДОГОВОРЕНА фирма. Големите фирми си правят нещата както трябва - преди да дадат папчицата с ИП-то подписват договор, изпълняват сроковете заложени в договора и респективно следят за изпълнението на сроковете за плащане от страна на инвеститора. Всеки, който започне работа без да има сключен договор трябва да си има едно на ум, че може да не му се плати и че с нищо не може да застави инвеститора да си изплати задълженията, тъй като НЕ СИ Е ВЪРЗАЛ ГАЩИТЕ. В крайна сметка процесите на проектиране и на строителство са регламентирани със закони и зад практикуващите специалността има браншови организации. Отделен е въпроса че никой не следи за спазването на тези закони.
Същото важи и за трудовите договори - ако започнеш работа някъде без трудов договор винаги има опасност да ти кажат днес е последния ти работен ден - без предизвестие. Закона би трябвало да наказва работодателите затова че наемат хора без договори, но никой не го следи и респективно никой не се оплаква. По същата логика има наказателна отговорност за изпълняване на проекти без сключен договор… е кой е виновен и измежду оплакването какво правим ние по въпроса да са по-добре нещата?
хахахахахЪ! решението е много просто, хората са го измислили мнооооого отдавна в белите страни и се казва Конкурс. Ама нашите инвеститори ги е страх от това, знам ли защо - твърде много публичност, твърде много ангажименти след това, а може би - за съжаление имам силни подозрения, че това е основната причина - нямат критерии, по които да подберат най-доброто от един конкурс. И какво става - накрая печели най-сладкодумния, най-чаровния или този с най-многото връзки където трябва. Никога най-добрия.
Няколко пъти ми се е случвало да съветвам инвеститор да направи конкурс - такъв, анонимен, както си му е реда; познайте колко пъти въпросния инвеститор ме е послушал…
@rai_tin - на мене като на по-прост другар следва да ми се обясни защо “По същата логика има наказателна отговорност за изпълняване на проекти без сключен договор…”къде и по силата на коя наказателна разпоредба се предвижда такова наказание
@гергана - Защо поне за мик не се сетиш че съгласно Търговския закон проектанта е “търговец” и следва да се държи като такъв не само според разпоредбите, а и според търговската логика. Защо не приемеш че ,”най-сладкодумния”, “най-чаровния” и “този с най много връзки където трябва” са и най- добрите и то не за друго а защото се държат като добри търговци в цялата гама на понятието търговец. Не знаеш ли че от памти века, след като си търговец от всякъде трябва да можеш да предложиш стоката си. Именно в хода на това предлагане изтънко ще разпиташ клиента за вижданията му и веднага започваш да му внушаваш колко уникална е твоята услуга и колко тя и само тя може в най-голяма степен да удовлетвори неговите желания.Да съветваш възложителя да направи конкурс в случайте когато закона не поставя такова задължение, автоматично те регламентира като човек готов да се откаже от работата, поради което в най удобна за такъв отказ форма дава съвет за конкурс.Не забравяй чара сладкодумието и връзките с когото трябва също са стока и именно те те доближават до понятието “най-даобрия.
ами има наказание за скриване на доходи / приходи, а те трябва да се регламентират по някакъв начин… сещаш ли се…
@rai_tin - Добре е че за такива като мен, които трудно се сещат закона го е написал,а именно че се подават декларации пред данъчните и носиш отговорност за невярни данни, ама до сега не съм прочел, че там трябва да се описва дали тези доходи са резултат от сключени договори за проектиране или от продажба на семки и бонбонки.
Ако бях данъчен инспектор сериозно бих се замислил за произхода на Вашите доходи.
Към модераторите; Моля за извинение за излизането от темата
На мен идеята на Жоро Тодоров най-много ми допада. И въпросът тук е да се разграничи “ухажването” на клиента от падането на колене пред клиента. И то всички трябва да правим тази разлика, защото ако само единици отстояват този принцип в морето от ламтящи за проекти (и съответно готови на ВСИЧКО, за да ги получат) колеги просто няма как да се случи. Проблемът е, че е криза. В криза първо гледаш да оцелееш, после гледаш принципите си. На гладен стомах принципите нямат толкова тежест. За огромно съжаление.
@sazz На гладен стомах именно принципа е важен иначе пред всеки възложител олекваш, а принципа е да внушиш на възложителя, че ти и идинствено ти си човека който най-много му трябва. Всички методи са позволени стига да го окачиш на чингела, защото окачените на чингела престават да имат претенции след като им свалиш първата кожа. Винаги помни, че колкото и да е опитен ти си професионала.Следва да повярва, в своята професионална нищета, съответно във високия уровен на твоята. Един от основните способи, колкото и да е невъзпитано да е и който ползвам е, да прекъсвам възложителя и в момента когато повдигне вежди му казвам “Съзнателно Ви прекъсвам!”. По този начин успявам да му внуша, че това което той ще каже е неважно за целите които си е наумил самият той. Понякога когато съм убеден 100% допълвам,”защото знам какво ще кажете”. Дребни грубиански похвати но приложени с умение дават зашеметяващи резултати изразени в левове.
@sazzДотам ли стигнахме ,че да прилагаме метода на търговец от битака?Вярно е ,че като си плати аванса,хитрият клиент вече е прихванат…Но започва много да мисли,да корегира…мисли и се поти,докато не му направиш десетки разработки.Не искат договори и по това ще ги познаеш.Лошото е ,че с твоя разработка,срещу нищожен аванс този “хитрец” го поръчва на наш адаш и сметката пак му излиза.Имах такъв случай,когато колежка разработи мои подложки и ми каза”че клиентът и казал,че той си ги е измислил”.Много олекнахме в занаята и това е заради липса на етика и напълно компрометирана професия,прецакваме се и сме доста критични един към друг.Архитекти като феодали са прихванали цели общини и никой не им търси сметка ,така с години си осигуряват доход на ателието в което чертаят техните по-млади слуги.Стига да е адаптивен към властта.
Нищо лошо да заработят някоя и друга задача,ама унизително е за тях,че са стигнали до там .Вече се нагледахме на грозотии,ама гаеле няма търговецът,него го интересува сумата върху кв.метър…Пък и никой не го окача на стената и да го посочи с пръст.За творчество,за полет,за идея…ми …това са отдживелици..Каквото сами си надробим сега,това ще сърбаме. Иначе казано-по добре е за мен -една сграда и на гладен стомах,от някое и друго безумие,заради което трябва да се изселя от срам …Всяко зло,за добро..кризата може и да спре строителството на сараи …и това ще мине.За да се тръгне в правилната посока да искаме от КАБ,САБ..всичко на конкурс..ако е архитектура..Може и анонимен с възможност за публикация..Аз всеки ден търся обяви,ама няма…ха ха
@АП - Хехе, няма, щото не ги търсиш на правилното място! Ето - човекът каза, били пуснали обява в 24 часа!! (виж коментара от следния линк: http://arhitektura.bg/blog/?p=4588#comment-9454
А обява в САБ - там, където й е мястото? Няма. Щото ще стане навалица.