Понеже, като представям някой проект, обикновено подхождам доста критично към чуждия труд, днес реших да подходя по различен начин. Или по-скоро по същия начин, но таргетът е друг. Днес ще ми се удаде възможността да отправя критики към човек, когото принципно рядко критикувам (а може би там ми е грешката) - към себе си. Ще ви представя накратко един собствен проект. Не излизащ от екипа, в който работя, не от студентските ми години, не разработван с приятели. Преди някой и друг месец, ей така, от глад за проектиране, реших да се включа в един международен конкурс за Мулен Руж, а по-точно, за експонацията/интерпретацията на червената мелница и проектирането на училище за танци.
- Проект: арх. Виктор Чолаков, визуализации: арх. Георги Тренчев
Това, което се получи (или по-скоро това, което исках да се получи, а колко съм успял е отделен въпрос) е: запазване и експониране на червената мелница и завъртането на цялата сграда около нея. Или малко по-подробно:
Заданието
Мулен Руж се намира на площад “Бланш” (да казвам ли и “Париж” или няма нужда). Теренът за самото танцовото училище е вляво от него. Всъщност - червената мелница е точно там, встрани от съществуващото кабаре. Именно тази мелница беше основната разглеждана тема в заданието. “Запазете мелницата, хубаво е да запазите мелницата, би било добре да запазите мелницата. Или пък - може и да я махнете, но трябва да я интерпретирате по подходящ начин.” Плюс малко описания за видовете помещения, квадратурите и тн.
Процесът на работа
Та реших да я запазя, все пак от нея идва изобщо името на скандалното заведение. Оттам насетне - градоустройствено: има площад на един хвърлей разстояние, значи сградата би трябвало да има отношение към него. Архитектурно: около запазената/реставрираната мелница завъртам атриум, като всичко това е опаковано с окачена фасада. Получава се външно-вътрешно пространство. Дизайн: окачената фасада, споменах ли, интерпретира сърце. Не сърцето, както го рисуват за св. Валентин, а истинското. Предполагам ви е ясно защо, но за всеки случай: Мулен Руж, още от самото си създаване е бил място за щури веселби, на страстни танци и.. разврат. Цялата буржоазия се е събирала там - художници, скулптори, писатели и тн. С две думи - това си е било сърцето на забавленията, на веселбата, на страстта. Сърцето на сърцето. За да се подчертае отношението към площада, сърцето е буквално “нарязано на филии”, които са разместени по негова посока. Правоъгълните джамове правят връзката с околните сгради.
- Проект: арх. Виктор Чолаков
- Проект: арх. Виктор Чолаков, визуализации: арх. Георги Тренчев (цък! за по-голям размер)
- Проект: арх. Виктор Чолаков, визуализации: арх. Георги Тренчев (цък! за по-голям размер)
Резултатът
От голямо желание да се получи супер-концептуално и изчистено решение, то взе, че почти скучно стана. А и доста неща останаха под въпрос.. Например - така нарязаното “яйце” и разместено по посока площада, не дава чак толкова ясна представа, че това именно е похватът за “отношение към площада”. Това едно на ръка. Второ - завършекът отгоре е меко казано “домързя ме преди да довърша”, но това и сами го разбирате. Е - хайде, няма да си казвам всичко. Няма да ви отнемам цялата радост; оставям на вас да завършите критиката.
- Проект: арх. Виктор Чолаков, визуализации: арх. Георги Тренчев
Тагове: архитектура, конкурс, Мулен Руж, Париж
Браво, много хубаво се е получило! На мен експонирането на мелницата вътре ми идва прекалено, зато повече харесвам дневните визуализации, където не се вижда много. Мулен руж /в Париж/ е прекалени известно място и едва ли е необходимо такава директно напомняне откъде произлиза името.
Добре, че уточняваш, за яйцето горе, защото се притесних, че е някакъв “арт”, дето не го разбирам.
Браво на Жоро! Много хубави кртинки
Аз искам да помоля за две неща ако може - една схема на ситуацията, да се ориентирам за площада дето разказваш и един линк да прочета заданието, че през твоята призма е едно, ама ако искаш от нас критичен коментар, трябва да знаем какво точно са искали и как са го формулирали. Сам знаеш, че ТОЧНО как са го формулирали има значение. Другият вариант е да коментираме фасадата и картинките на Жоро, (атриумът принципно е готина идея). Ама според мен не е там идеята.
@maiski -
Да - ето линк към цялото табло, което предадох (за съжаление по условие беше само едно): http://www.flickr.com/photos/arhitekturabg/4303422420/sizes/o/
Там я има ситуацията с площжада. Заданието го няма в нета, ще погледна дали мога да го кача тук като коментар в някакъв съкратен вид..
Казваш ,че искаш да оставиш мелницата ,пък си я скрил в “сърцето” - то не че второто е лошо - просто противоречи с казаното.Основния проблем обаче е ,че ако не беше писал ,че фасадата е сърце аз лично никога нямаше да се сетя и така прекрасната концепция се е замазала
И на мен много ми харесаха картинките на Жоро
@Creator - Тру, тру.. (за интерпретацията)
Тва съм го забелязал ,че така става като тръгне сам човек да прави идеен проект - замисля си идеята и стратегията ,ама накрая в техническата част (ако така може да се нарече оформянето) незабележимо я “замазва”
- просто щото той си я знае и си мисли че и другите така.Аз бих му изкарал и двете аорти (маи така се наричаха) отгоре за да се разбере - поне така го дават във всички медицински картинки и от там асоциацията става по -силна - http://joelhansen.files.wordpress.com/2009/04/human_heart.jpg .
P.S.Без архитектурата на Виктор картинките на Жоро нямаше да мязат
@Creator - Хехе - да, може би е добра идея за аортите.. между другото - на сърцето на таблото (към което дадох линк в коментар 5) си ги има. Само дано не го види това табло някой доктор, че за да пасне като контур на самата сграда, съм го обърнал огледално…
Аз, като част от ‘носталгиците’, ще кажа добре, че си запзил мелницата. А стъклената намеса във строгите фасадни линии на Париж си е смелост.
Напомня ми съвсем малко на този проект на Manuelle Gautrand за шоурум на Ситроен пак там - http://www.worldarchitecturenews.com/index.php?fuseaction=wanappln.projectview&upload_id=2057
Работа е там, че точно тази част от Праиж е един голям бардак. Там е шумно, пъстро, мръсно… и точно това му е хубавото.
Мисля,че най-голямата грешка е издаването към площада. Мелниацата е завършек на една ниска сграда и буквално е като дупка във фасадата към булеварда. Мелницата изпъква. Някои ще кажат, че хората знаят, че е там, но въпреки всичко това е едно от местата където туристите се отбиват, за да направят няколко снимки. Ако има конкурс за сграда около Айфеловата кула, пак ли ще я пакетираме, защото скритото кара хората да се замислят???
Ако някой иска да види как изглежда площада, можа да влезе в Google earth и да види шанорамните снимки или да т. нар. street view където се вижда целия площад.
Проектът спечелил шпърво място използва същия похват, но графично изобразен по друг начин… Въпреки това продължавам да мисля, че не бих се радвала да отида в Париж да видя мелницата и да не я видя, защото е скрита…
Исках само и аз да кажа, че сърцето не си личи, което загубва цялата идея и съответно няма какво да коментирам по проекта, освен че картинките са хубави.
Iconography is a cancer in the architecture world.
@Pavel - О да, този шоурум го знам - доста е добър.. по-скоро премираният проект прилича повече на него.
@ladybird - Именно за да се вижда и за да се подчертае изпъкването не съм скрил мелницата, а съм наблегнал на прозрачното (ако ще пък да е с червен цвят) стъкло. Не може да се каже, че в едно преспапие, да речем, не се вижда това, което вътре нали? А по отношение сърцето - agreed, както споменах и в предишен коментар. Просто твърде много се опасявах да не се получи някакъв буквализъм, от което винаги се пазя. И в процеса на интерпретацията съм загубил връзката с оригинала.
Без да коментирам дали трябва или не да се захлупва мелницата, смятам за неудачно че сложил анатомично сърцe. Действително се е загубила формата, а и ако ще ползваш семиотика - сърцето си има доста ясен, стилизиран символ, може би не е трябвало да бягаш от него. Този символ имплицитнозначи любов/страст и т.н., анатомичното сърце асоциирам с бай-пасове и др. Грийн от ER
Червена мелница зад червено стъкло? Нещо като бой на негри в тъмна стая за черна шапка, която може и да не е там?
Определено ми харесва.Запозната съм и с премираните проекти.Много по-хубава ти е идеята от техните мелници,кацнали на покрива.Аз съм много още далече с изразни и графични начини на представяне,това сърце няма да мога да го издокарам,а тези забележки за аортите,направо са смешни…Абе защо разправяш какво си имал впредвид…Нека сами се сетят..Да ви кажа истината,виждала съм страхотни проекти издържани-графично,а после такава какафония…лошото е ,че напоследък се гледа опаковката ,а не съдържанието…то всичко е важно,но хартиният носител заминава в архив -спечелил овации,а остава за повече време…много дълго време…резултат, за който си говорим напоследък.
Идеята е много интересна, но Румен е прав, че е малко неудачно с анатомичното сърце. На мен ми изглежда потискащо. А на един 53 годишен чичка с 2 инфаркта ще му е направо зловещо.