Днес реших да ви представя 3 къщи на японското архитектурно студио FORM с водещ архитект Kouichi Kimura. На пръв поглед къщите си приличат стилистично, комбинирайки спокоен архитектурен образ в екстериор с многообразни интригуващи интериорни пространства. И все пак всяка има своята индивидуалност, продиктувана от контекста и предпочитанията на собствениците. И от трите прозира различната източна философия за съхранение на семейната топлина и домашния уют.
House of Inclusion е проектирана за семейна двойка около 30-те. Основна цел и стремеж при проектирането е било блокирането на външния свят, като същевременно се избягва прекалената затвореност и се осигурява многообразие от пространства.
Малък вътрешен двор разделя дневната от пространството на екстериора. Той се загражда от стена, която блокира погледа отвън. Във вътрешния двор се разполага малко езеро, което, заедно със заобикалящата го зелена растителност, осигуряват приятна гледка от стаите, разположени на горно ниво.
House of Diffusion
Клиентите отново са семейство, като този път предпочитанията им са за отвореност и разнообразни пространства, тъй като къщата е разположена сред живописна природа. Планът на къщата е разработен с идеята да разкрие красивите природни гледки пред обитателите на къщата, като в същото време се съхранят уюта и личното им пространство. Резултатът е къща, която е композиционно свързана с външния свят и същевременно предпазва и загражда обитателите си. „Дифузното” пространство на къщата не е нито едно цяло, нито прекалено надребнено, то обединява разнообразни пространства , интегриращи многообразие от рамкирани природни гледки и светлини .
House of Vision
Отново основна цел е защита и предпазване на обитателите от външния свят. Завършена миналата година, къщата разкрива относително затворени външни фасади, но се отваря посредством големи прозорци към вътрешен двор. Разположена е в подножието на хълм, където къщите се смесват с нивите. Желанието на клиента е било да „живее с усещане за природата без да се притеснява от гледки от и към съседите”. Така център на композицията естествено става вътрешния двор. В интериора са рамкирани пейзажи от околността, като по този начин отново, подобно на другите две къщи, се създава пространство, отворено към природата и затворено навътре. Местоположението на всеки отвор е проектирано изключително прецизно, следвайки принципа - кое да се скрие и кое да се покаже.
Интересно е как изпод архитектурата и на трите къщи прозира една философия за съхранение на ценностите - семейство, домашен уют, който са от първостепенна важност в японската култура.
Тагове: architecture, FORM, house, Japan, Kouichi Kimura, архитектура, къща, Япония
Неповторима атмосфера, постигната още на “чертожната дъска”, типично по японски. Прави ми впечатление че въпреки митовете как в Япония всички живеят в 25кв.м в тези проекти се разхищават смело площи…”осигуряват приятна гледка от СТАИТЕ, разположени на горно ниво”(коментара по първата къща) - то има една спалня горе и 30 метра коридор….
Уникална атмосфера. В интериора сякаш се губят понятия като “вътре” и “вън”. Страхотно усещане за преливане. На мен лично големите пространства през зимата и белотата ми създават впечатлени за студенина. Интересна е и липсата на тротоари.
@psihi - True, японците са царе на “сивите” пространства.
Никак не впечатлява. Просто добре изпълнени бункери / бараки, да ме прощава Кимура-сан.
Първата къща е едностаен апартамент, развит на 150 квадрата (ако не греша). Във втората къща детето, ако има такова, май спи в коридора срещу вратата. “Дифузиите” в интериора явно имат за цел да дезориентират обитателите до степен да се радват, ако си намерят леглото след две-три чаши саке. Третата къща показва изключителна прецизност в детайла за сметка на пълното неглижиране на формообразуването като понятие в архитектурата.
Що се отнася до усещането за семейна топлина и домашен уют – горкото дете от последната снимка! Изобщо – къщите са проектирани като че ли не за живеене, а за демонстрация на съвременните постижения в областта на сухото строителство.
нека бъдем реалисти - най доброто попадение е House Of Vision, като стил е подобно на горните две, все пак архитекта е един и същ, но цветовете, мамка му, са много важни как ще възприемаш света около себе си. наистина, както по горе VDGG е коментирал, първите две къщи са бункери, сиво, сиво, сиво, мъртво…бялото същата работа.
нека фешъните живеят в такива къщи, ние, средностатистичните, ще предпочетем по-близо до природата..и без това цял живот живеем в сивите панелки
Последната къща най-много ми харесва, другите са супер но са ми малко стерилни за живеене…..
Може да са къщи, но не са домове. Нулев уют.
Мен пък наи-ми харесва първата противно на всички мнения.Ще пиша и защо.Много се кефя на японците (а и китаиците) как успяват да направят “затворени” градски къщи.Какво правиме ние тука - в града слагаме “отворени” къщи - прозорци,балкони…….. и псоле писваме ,че комшията как си построил до нас много голяма къща и ни закривал гледката към Витоша и как можело такова безобразие.Само дето не осъзнаваме че града е място за гъсто заселване ,а не за сливане с природата.На финала става че живеем в жилища с маса прозорци които гледат към съседния блок и в тях влиза само индиректна светлина и след това ги закичваме с пердета.
предпочитам бункер или землянка пред достиженията на японската пост-модерна архитектура!
Много изчистена архитектура…може да се каже до”стерилност”.Този японски архитект е създал пространства,за перденца няма място,спасил е хората от любопитни очи….дал е тази възможност на обитателите да си пускат детето,без да се плашат ,че може да се наведе на някоя къдрава тераса..@Хидроизолации Варна,бункери и землянки в Албания колкото щеш…ако икате идете там,в момента са на разпродажба…Браво на красивата изчистена архитектура,занаят се гепи,ако можем да вземем нещо от това и да поуспокоим топката…Че ми писна от занимателна и смешна архитектура.На тези къщи ,какъвто и цвят да приложиш,няма да я съсипят…Това е майсторството,което се вижда и под сивото и бялото…Спокойна…това е моето определение