Кои са Аткинс и какво търсят на Цариградско

Може и да не се сещате по име, но по проект - няма как. Аткинс са автори на едни от най-известните проекти в момента, като например Бурж Ал Араб и WTC в Бахрейн - онзи с перките между двете сгради. Пък и сайтът им е пълен с разни супер-дизайнерски небостъргачи, молове и тн. Изобщо - голям калибър.

bahrain wtc
Bahrain WTC. Снимка: wiki

А у наше село дойде ли голям калибър - голяма радост пада.. Дойде Гари Плейър, направи Блек Сий Рама, ние охкахме, ахкахме - най-големият от голфа е дошъл у нас да инвестира. Че и на всичкото отгоре казал, че можело в България да се изградят 100 голф-игрища. Благодарим му всички, за което. И нашите дерзаят, копат, мацат, секат и настилат зелените килими. Щом е казал, има хляб значи в тая работа. Ама колко станаха голф игрищата - не знам. Дали се пръскат по шевовете - също не знам.

По същия начин и с правителствения конкурс - дойде Фостър с идеята си за зелен град (не че нещо против Фостър, даже продължавам да съм му фен, въпреки твърденията, че скучен бил станал) и всички ахнаха, нищо, че не спечели. Сори, ама София не може да стане зелен град. Не след 50 години, а никога. Просто защото няма да се получи само със засаждане на сто и двайсет хиляди дървета и храсти, нито със закриването на Кремиковци, никак.То като се събере половин България на площ 20х20 - няма как иначе да е.

Същото - Хермес Парк, Мега Парк.. Тия огромни чудовища по Цариградско, дето изникнаха по дубайски ли, знам ли и аз по какъв модел, направо смазват всичко отдолу. Но - Карфур са големи, те знаят, те ще го докарат хубаво да е. Или почти хубаво. И ние си зяпаме от колите (рейсовете), цъкаме и си викаме “ей, какъв нов-голям-хубав-модерен комплекс ще стане..”

Всичко е много хубаво, хората си се радват на страхотните достижения на съвременната архитектура и окачените фасади, но само до появата на поредния хейтър, който се изцепва “Я стига бе - не ги ли виждате какво правят. Отворете си очите и си запушете ушите, а не обратното!” Къде е общото между хейтването и Аткинс? Е, ако все още си мислите, че Аткинс няма за какво да ги пипнеш, може да погледнете новия им 130-метров тукмак на изхода на София, точно до “Метро”. Сградата на арх. Добрев (която доста от вас знаят под кодовото име “шанцата”) ще изглежда направо като детска играчка в сравнение с тази тук..

Форт Нокс
©Atkins/А&А Архитекти

После се прави една силна ПР кампания за вдигане на рейтинга на собствениците и на проектантите, които, между другото, не са само Аткинс (естествено, трябва да има и бг подизпълнител) - партнират си с А&А Архитекти, добавя се новината в някой и друг форум, където, освен самореклама, има и висока активност на една камара трети лица, които изсипват хвалебствия и ей го - то си се получава: бутне човек тук, бутне там, види, че за сградата навсякъде се раздуват хубости и постепенно стига до извода - да, явно наистина е хубава, щом казват. Ето как се гради обществено мнение.

Далеч съм от мисълта да отправям критики към проекта, че ще откарам до утре. Целта ми е просто да насоча вниманието ви към тази сграда, защото, честно казано, на мен ми беше убегнала. Оттам насетне - всеки може да си направи преценката - хубава ли е, не е ли, сравнима ли е с другите проекти на Аткинс, там ли й е изобщо мястото… и на какво му прилича.



Автор: mok
Тагове: , , ,

9 Отговора на “Кои са Аткинс и какво търсят на Цариградско”

  1. Ина says:

    Много ми хареса коментарът на министър Плевнелиев по време на първата копка на “големия калибър”, че западното мислене отдавна не толерира подобен тип сгради. Това го даваха по новините преди няколко дни. Достави ми огромна наслада и мнението му за най-големия калибър в света, че това е тотална икономическа и енергийна катастрофа :)
    Дано общественото мнение се влуша поне малко в разумно мислещите хора…

  2. Тъй като повдигаш въпроса за първият небостъргач в София, честно казано моето мнение е че проектът е бая побългарен - няма ги онези меки извивки близки до най-известните проекти на Аткинс, но за сметка на това се усеща една лека грубоватост - типичната за българската култура и ежедневие. А малката сграда ми прилича на лошо подобие като тази, която се намира до Central Plaza във Варна и прилича леко на кораб.

  3. ven says:

    На мен лично високото тяло ми прилича на машинка за подстригване… Определено доста далеч от качеството, което Аткинс предлагат в други локации по света(не случайно и този проект липсва на сайта им).

  4. Ех, тъкмо да кажа “машинка за стригане”, ама са ме изпреварили…

  5. mok says:

    Да, мисля, че “побългарен” е точната дума. Може би идеята в ранни концептуални фази е била добра, но като final 3D е много сухо, постно. Да видим какво ще излезе от изпълнението, знае ли човек..

  6. ancho says:

    Какво лошо, че е “побългарен”? Нали живеем в България, трябва всичко да е “българско”. Не може да живеем с чужди проекти, с чуждо мислене, с чужди храни, с чужди дрехи и т.н.(защото чуждите неща станаха наистина доста). Въпросът е, че трябва всички да се научим на качествено “побългаряване” и да се изтрие от харда на всички, че това е лоша дума.

  7. Creator says:

    След руския необарок (познат у нас като “мутробарок) наи - противен ми е арабския “псевдо хаи-тек” с елементи на “изхвърляне”.За мое голямо съжаление това са наи-добре смилаемите стилове у нас.

  8. Мария Николаева says:

    Най-вероятно това е един от слабите проекти на Аткинс. Доста е постен, дори леко грубоват по мое мнение. Друг е въпросът дали наистина София има нужда от такава сграда. Все си мисля, че действаме малко на принципа “другите имат, айде и ние”. Само че една такава сграда поглъща огромни средства за стоителство и експлоатация, което от своя страна води до неприлично високи наеми и цени за продажба. А като гледам как се изпълниха по шевовете всички офиси в града…

  9. vdgg says:

    “Машинката за стригане” си е съвсем в духа на всичките фалически архитектурни идеограми, които възникнаха на входно – изходната магистрала на град София. Освен това, има и скрит метафоричен смисъл – подсказва индиректно на всички приходящи не само квинтесенцията на българската народопсихология, но и конкретното съдържание на ежедневното ни битие.

Изпрати коментар

.