Доскоро само студенти и големите риби участваха по конкурси. Студентите - защото са надъхани, пък и без друго си нямат какво да вършат, а големите риби - защото знаят, че ще спечелят. Но в тия бедни гладни времена, всичко живо се преориентира към състезателния принцип (като студентите - щото няма какво друго). Колко му е - захващаш се с едно задание и правиш някакъв вариант - хем си поддържаш тренинга, хем правиш нещо, което да сложиш в портфолиото си, че даже може и да ти се плати за него (а не както в случая с “изясняването на инвестиционни намерения”). Да де, само че и при конкурсите, както и при всяка друга работа, си има схема, тънкости, системен подход или както искате го наричайте.
Как се прави по принцип
1) Анализира се подробно заданието
2) Прави се проучване
3) Анализира се функцията и възможните функционални схеми (грубо)
4) Създават се концептуални варианти (най-важни моменти, обеми, визия, философия) или както е модерно да се казва - брейнсторминг
5) След първоначалното сито се преценява коя визия си пасва най-добре с функцията
6) Разработва се идеен проект във всичките му направления - чертежи, схеми, модел, визуализации, макет
7) И за десерт - да не забравяме, за да е всичко както трябва - пускат се няколко проби на таблата, за да се видят цветове, дебелини, контраст и тн
А как се прави у нас
Понеже българската практика е тези точки по-горе да се прескачат едно-друго, няма да ги систематизирам.
Прочита се заданието, може и да не се анализира много подробно - важното е да се знае за какво става дума (дали е обществена, жилищна сграда или пък градоустройство). След това се хвърляме към бесни концепти, които често не се харесват на нас самите (не е ясно защо). След това се сещаме, че може да се отвори някоя дебела книга или да се потърси в интернет и да се вземе отнякъде вдъхновение (”да се вземе вдъхновение” да се чете “да се попрепише някоя идея”). Лошо няма, както се казва - занаят се гепи. Оттук насетне започват преправяния и посуквания на чужди сгради и идеи до напасване върху имота от заданието. И чак най-накрая се започва функцията, която, горката, е подложена на още по-голям кълч от чуждите идеи, за да може да пасне на готовата визия. След като не стане, се започва ново мислене за концепция, този път с функцията предвид, както и ново търсене по книгите за евентуално не каква да е, а вече подобна сграда. Времето напредва, трите месеца са се стопили на един, а резултатът до този етап е не по-повече от “подробно или по-скоро до болка подробно запознаване със заданието + проучване”. Още една седмица за изясняване и напасване на всичко едно към друго, така че да стане истинско, още една седмица за избиране на най-подходящия вариант от няколкото и ето - две седмици за разработване си остават! Само дето един вариант, колкото и перфектен да е като идея му трябват доста повече от две седмици, за да се изчисти от недостатъци. После му трябва минимум една седмица за визуализации. Истински визуализации, не “инвеститорски тип”, както казва Жоро Тренчев в едно интервю. И накрая - поне една седмица за пускане на проби, за да може ако има разминаване в цветовете, да се поправи всичко навреме и да се предаде в срок. А не да се пускат проби, да се коригира, печата и предава в един и същи ден.
Вече имам впечатление от доста колеги за такъв тип на работа. Разбира се, това съвсем не означава, че крайният резултат е лош - напротив, би могъл да бъде и перфектен, но обстановката на работа е кофти, напрегната.. А все си мисля, че при спокойна обстановка се получават по-добри резултати. Всъщност, интересно ми е дали изобщо в България има архитект/екип, който спазва последователността на работа или поне в приблизителни рамки. И ако има, дали не са твърде малко..
Тагове: Конкурси, метод на работа
Това с конкурсите е много добра идея..за да се спре грозотията и да си вдигнем рейтинга..да се наложи методика-за задължителен конкурс за….или за…Така хем ще поработим,хем ще понатрупаме малко хъс за качество и добра реклама…Ама тия от ръководствата на КАБ и САБ,не им пука ,пък кой ли ги слуша?Не искам да прогнозирам,но както върви -ще стигнем доникъде …Какъв може да бъде мотива за да се задължи и частен инвеститор да обяви конкурс?Време ли не стига или познатата схема..Писна ми да се оплакваме ,ами да си търсим правата…Ние най-малко искаме от тази държава,поне да ни дадат възможност и да си спечелим правата…Никога не е късно и да се изложим…мok,напипал си темата..
Честно да си кажа хем се смея хем ми се реве от тази публикация. Много е тъжно, че това е самата действителност…
Ако мога да изкоментирам нещо - студентите наистина са надъхани да участват в конкурси, но за тази кофти практика са виновни университетите! Още там ни учат да правим губеща архитектура и още там никой не ни учи на най-елементарен подход, защото самите преподаватели го нямат! Ако случайно се получи нещо добро - просто някой е умозрял как трябва да става… чисто упорство, проявено от някой човек - лична победа…
Защо да задължаваме когото и да прави конкурс, като вместо трябва да измислим начин да направим конкурсите престижни, а пък те после самите инвеститори ще се надпреварват да обявяват конкурси
Темата е много приятна и обширна.
Конкурсите са едно прекрасно преживяване, едно чудесно забавление…и едновременно начин да си сравним часовниците. Интересното е, че не би трябвало да има значение - криза или не. Т.е. - който обича да проектира и да участва в конкурси го прави и в бума на строителството и в най-кризисната ситуация… и не го прави за пари.
Който е участвал в повечко конкурси е разбрал, че това никак не е безплатно удоволствие. Освен времето (което е пари), да не забравяме, че често се плащат такси за участие, немалки суми по плотиране, пари за материали за макети, пари за куриери (особено за международните конкурси) А който е печелил конкурси, знае че парите се облагат с данъци
Така, че поне според мен, участието по конкурси е хоби и не е за всеки
@shamans - предложението ти е страхотно. Просто трябва да има специална наредба за архитектурните конкурси, те да се контролират и решенията да са престижни. Тогава и частните инвеститори ще търсят конкурси за своите намерения…
Задължителен конкурс не е най -точната дума,прави сте.Но ако има регламент,който задължително да се спазва,това е по-точно.
Да се задължат поне на първо място тези от общините да правят конкурси за всички задачи,а не да си правят възлагания по ЗОП на един и същ/според личен критерий/проектант.Има задачи с малък хонорар-например до 20-30 хил.лева-спортна площадка,реконструкция…Мързи ги да подготвят изходни данни,така е по-лесно…А регламентът си е както винаги-жури,анонимнен или явен конкурс…По-стегната организация и обява не в 24 часа,а навсякъде в нашите професионални вестници и т.н.Това ,че ще загубим време и пари е най-малкия проблем.важното е да не се губи уважението към нашето творчество,че както е тръгнало сме се отклонили от правилната нагласа-обществото към нас и ние един към друг.Така,че само наредба не достатъчна,трябва да е написано като закон…това е задължителност…а частните инвеститори ще се преорентират ,ако се сетят ,че за без пари ще получат ППП или направо идейни разработки -подарък..
Къде забрави графичната обработка на таблата с цел да предаде максимално идеята?
На мен ми се струва, че малко бягате от темата. Разкажете във вашите офиси как подготвяте проект за конкурс - има ли ред, график, последнователност или по-скоро се разчита на моментното вдъхновение и юруш след това да спазите срока? Поставят ли се най-главни приоритети, които после да се спазват и да водят решението през цялото време или ако има такива, то те се променят със всяка нова идея?
Това “Как се прави по принцип” зависи изцяло от ръководителя на проекта или на екипа, тъй като той е човекът, който създава организацията. Без организация нищо не става! А обикновено решенията ги взема шефа и почти никога не се съобразява с подчинените си. Затова сме го докарали до тук - всеки иска да е шеф (дори и да не е). И това не е само във вашата професия, а на всякъде и във всичко, за съжаление
Аз искам да попитам само едно. Някой разбра ли нещо за конкурса за българския павилион на изложението Expo 2010 в Шанхай ?
Колеги, според мен проблемът в България с конкурсите не е толкова при архитектите, колкото при журирането. Нека има архитекти които не спазват условията “как се прави”. Всеки проектира така, както смята, че е най-добре за него и хората с които работи. Освен това в условията на състезание всички искат да са на първо място, но все се получава така, че има и първо, и второ, и тн. Жалко е обаче когато 99% от конкурсите се печелят от “нашия” човек, с който сме се разбрали…. Това е истинският проблем. Конкурсите в България са “псевдо” конкурси!