БГ хотели. Част втора: 4****

Преди 2-3 статии ви показвах един пет-звезден хотел на нашето черноморие. Само като да започна темата за хотелите у нашенско и манталитета на българина по отношение тях. Ясно е - няма как да разгледам въпроса само с един хотел, и то пет-звезден, затова продължавам днес със няколко примера на четиризвздни. За да ви се изясни максимално добре какво се харчи и съответно - каквото се иска от инвеститор и неизбежно - проектира от архитектите, ще ви покажа четири хотела, които всъщност доста си приличат.

Белла Виста - Синеморец

bella vista

bella vista 2

closer

покриви

хотел

поглед отдалеч

арки

човка

Архитектурата тук клони към средиземноморски стил; сградата не е особено накичена, но въпреки това не бих казал, че е добро постижение откъм обемно-просртанствено решение.. или пък откъм формообразуване на декорацията. Или пък откъм цветови подбор. Предполагам много от вас, гледайки снимките, биха се изринали от розовото, други пък направо биха се разплакали и избягали. Но едва ли осъзнавайки какво точно не им харесва. Именно в това ни е проблемът понякога на нас, архитектите. Когато отричаме нещо, бързаме да махнем с ръка без да му отделим каквото и да било внимание. Без да се задълбочаваме, без анализираме, защото не си заслужава времето. След което, повярвайте ми, допускаме същите грешки, но не ги забелзваме, защото “детенцето” си е наше, както казваше един колега. В този случай целя точно обратното, за да не допускате същите грешки при работата си. Първо - обърнете внимание колко странно стоят четирискатните покривчета. Пропорцията им е сбъркана, не изглеждат фини, а туплести. Както и розовата човка, сочеща в зенита - супер странна форма, откъде е дошла - не знам, но дори и да е имало някаква логика на формообразуването й, се е загубила по пътя. Има стилизирани блюстрадки - ок; но има и дървени парапети, които идват вповече. А освен това, пред тази сграда с да речем средно висока степен на детайлност и украшателство, има изплющяна възможно най-простата и единствено функционална ограда около тенис-кортовете на хотела. Просто ми се струва, че има заявка за нещо, което не е доведено до край.

Аполония Палас - Синеморец

аполония палас

аполония палас 2

арки и колони

3 арки

3 арки отблизо

Определено по-изчистен вид, въпреки класиката. Не е казано, че класиката е лоша, но не е кой знае колко оригинална от има-няма няколко века насам. И все пак - хубавото е, че не е copy-paste, а е интерпретация, някакъв вид стилизирана класика. Спазена някаква класическа пропорция 2-3-1, но отново има странности. Лино на мен никога не са ми стояли добре 3 арки една до друга, като средната е най-голяма. Някак си комбинацията две малки и едно голямо по средата винаги ме е плашела. А и колонките, носещи арките, както и корнизчетата са едни тънки-тънки.. И не на последно място - цветът на дограмите. Можеше да е тъмносив, като парапетите от ковано желязо - щеше да е поне 7 пъти по-стилно. Имитация на дърво никога не изглежда толкова добре, колкото самото дърво (освен ако не е по-скъпа от него).

Аркутино Ризорт

аркутино ризорт

аркутино ризорт 2

Без да искам се получава някакъв градационен принцип. Този хотел от разгледаните дотук е най-изчистен. Макар подчертаването на обемите със цвят (бяло-цветно) да е постигнато не с облицовка, а просто с различен цвят мазилка, стои добре. Тук-там дърво също стои добре. Има нормален и детски басейн в комплекса. Има пуул-бар. Общо взето може да се каже в случая “на този комплекс пък какво не му харесваш”. Че и на всичкото отгоре е на ръба с резервата Ропотамо и типичната черноморска лудница липсва наоколо. Ще ви кажа кое не ми прави добро впечатление. Имам някакво чувство за неподреденост, за случайност; въпреки ясния план, във височина сградите ту щръкват, ту хлътват. И фасадното им оформление е леко разпиляно - всяка секция си има собствени прозоречни отвори, няма редуване или подравняване по нещо, просто се случват.

Саут Бийч - Царево

саут бийч

саут бийч 2

басейн

Може би най-добре се е получил. Изключая розовото, което винаги ме е смущавало, всичко друго ми се струва съвсем като на четири-звездно ниво. Е, да - малко са гъсти сградите, но като за 1-2 седмици почивка се преглъща. И сякаш тук не прави толкова лошо впечатление имитацията на дървена дограма. Постоянно имайки уговорката, че става дума само за визията, за екстериора. За интериора не ми се ще да отварям приказка, че ще вляза в подробности тип - стените между съседни апартаменти са от гипсокартон и се чуват разговори и кашляне оттатък.

Знаете ли кое е интересното, обаче? Всички тези хотели пращяха по шевовете през целия сезон. Имаше една приказка фул-макс и съответно следващата степен: фул-фраш. Няма свободни стаи, няма свободни студиа, няма свободни апартаменти ако не резервираш месец предварително. На какви мисли ви навежда това - мислите ли, че на хората без архитектурни професионални изкривявания им пречи тази визия? Мислите ли, че изобщо им пука за нея, при положение, че хотелът изглежда уютен отвътре? Нещо повече - преди една седмица писах за вкуса на българина, че трябва да се култивира, да се научат хората да обръщат внимание на хубавото и лошото и тн. Но тук някои от апартаментите са продадени всъщност на руснаци. А в тези, които са хотелски тип, част от туристите са чужденци. Как ще култивираме техния вкус, питам аз, та дори и нашенският си да поправим?



Автор: арх. Виктор Чолаков
Тагове: ,

2 Отговора на “БГ хотели. Част втора: 4****”

  1. Сравнявам мислено тези хотели с испанските, които видях през лятото, и мога да ви кажа, че нашите са истински бижута в сравнение с прехвалените испански коптори.

  2. Иван Арнаудов says:

    Уважаеми Колега/Автор,
    Мога само да предположа, че Ви липсват устойчиви спомени от времето преди построяването на тези “популярни спални”. За щастие, това може да се дължи единствено на младостта, такава добродетел… Показаните градежи и техните местонахождения говорят достатъчно ясно за безумието человеческо, което е тъй характерно за огромна част от планетонаселението, не само в милата ни Та(т)ковина.
    Много приятен блог, пожелавам Ви успехи в развитие!

Изпрати коментар

 
.