За архитектурата и авторското право

Вече няколко пъти се сблъсквам с въпроса за авторското право на архитектурни проекти и забелязвам, че доста хора не са добре запознати с тематиката. Още повече, че архитектите сме склонни да се самоубеждаваме, че колкото и голямо или малко участие да имаме в конкретен проект, го възприемаме като свой собствен и претендираме за авторство, хвалим се с него, показваме го наляво-надясно. Естествено - не злонамерено, за да се краде нечия чужда работа, а просто така сме устроени (или поне това са ми наблюденията върху повечето колеги, с които съм общувал, включая себе си). Идва момент, обаче, в който интересите се срещат и двама (ако не и повече) души претендират за едно и също. Без да са наясно какво точно казва законът, тъй като на архитектите им е безкрайно отегчително като творчески личности, да се занимават с юридически въпроси - стига им един безкрайно дълъг, сложен и объркан ЗУТ, ка моли да се заглавичкват в други закони. Именно за това, ще ви кажа някои основни неща, онагледявайки ги с пример, за да сте наясно за какво можете да претендирате, преди да сте заявили претенцията си пред някого.

Архитект - подизпълнител

Да речем имате една сграда, проектирана от архитект, който е действал като подизпълнител на главния проектант на сградата (който не е архитект, а инженер). И архитектът, и инженерът-главен проектант претендират за авторски права. Кой от двамата може да разполага с тях в случая? Понеже архитектът е подписал договор за изработка на проект - или какъвто и да било друг тип поръчка към главния проектант, то главният проектант се явява като един вид възложител за архитекта. И архитектът разполага с авторските права както сметне за добре. Не само, но главният проектант няма право да прилага повторно същия проект без изричното разрешение на архитекта. Главният проектант може да публикува проекта, тъй като е заплатил за услугите на архитекта и един вид е придобил собственост върху целия обект/проект в цялост, но самите авторски права остават за автора, който също има право да разпространява и публикува творбата си, както и да я използва повторно без разрешение от възложителя. Друг е случаят ако архитектът е бил на

Трудово правоотношение

В този случай е налице съавторство. Архитектът, който по време на трудов договор е създал обект, е съсобственик на авторските права с работодателя си. Фифти-фифти. С малката подробност, че работодателят може да разполага с тези права както реши за добре, а служителят е длъжен да иска разрешение. Тоест ако сте били на работа в дадена фирма и сте създали сградата Х, а после сте напуснали, не можете да си сложите сградата Х в портфолиото на пресно-създаденото от вас проектантско бюро без разрешението на бившия си работодател.

Изключителни права

Има и нещо такова - ако страните (Възложител и Изпълнител) се договорят изрично писмено в договора, може да е налице случай, в който възложителят придобива авторски права върху изработеното и архитектът няма право да го ползва/публикува без разрешението на собственика. Сигурно странно звучи, но има таква опция. Има го и обратнният случай - архитект, постъпвайки на работа в архитектурно бюро, може да настоява за изрично описване в трудовия му договор, че творбите, на които той е автор по време на трудовото правоотношение, са негови и той е собственик на авторските права, следователно може да ползва/публикува творбите си без разрешение на работодателя.

Конкурси

Общо взето, в условията на повечето конкурси е описано, че авторските права остават за участниците, освен ако не са откупени с награда или друг вид откупка. Но при някои конкурси (предимно частни) това липсва. Съвет от мен - при предаване на конкурсните материали, опишете в самите тях, че авторските права са си ваши и предадените материали не могат да бъдат ползвани или възпроизвеждани без ваше разрешение. Опишете също така, че ако не е сред премираните проекти, имате право да си ги изискате обратно. Всички сме се нагледали на откраднати идеи, затова - просто бъдете предпазливи и знайте, че нито една конкурсна разработка не става собственост на организатора, освен ако не я закупи от вас.

Предпроектни проучвания

Това, за което много съм говорил е проектирането без договор. Или един вид безплатните предпроектни проучвания. Идва един инвеститор при вас и ви човърка - дайте сега да видим какво може да стане тука.. колко етажа, каква визия, какво РЗП, какви разпределения.. и докато сте се усетили - идейният проект е готов, а договор няма. Инвеститорът отива при още няколко архитекта, събира идеи и накрая възлага тази, която най-му допада на съвсем отделно трето лице-архитект, което е бездарно, но при положение, че има готова идея, взима много по-евтино. Как се защитават авторските права в случая? Ами в КАБ. Регистрирайте си това, което сте правили - графични материали, текстове, всичко. Съответно ако се установи/докаже, че нямате договор за проектиране и не сте взели и стотинка за труда си, а творбата ви все пак изникне на този терен (и то с автор - друг колега) - възложителят ще бере ядове.

закон за авторското право



Автор: арх. Виктор Чолаков
Тагове:

13 Отговора на “За архитектурата и авторското право”

  1. Creator says:

    Много полезна статия - браво.Това от гледна точка на договорните отношения.Как стой въпроса при големите обекти на които един екип прави идейния проект,друг озаконява,трети прави техническия…….Често в част от проектирането е заета и фирма която няма правоспособност в България.

  2. mok says:

    Да, в този случай има съавторство. Или - както се договорят страните. Ако единият (чуждестранната фирма) измисля всичко, а българската - само чертае, то тогава по-скоро собственик е първоавторът, а не посредникът. Има доста такива сгради у нас вече

  3. Creator says:

    Да - аз за тях питам.Гледам че Българските екипи си ги водят техни(не че ги укорявам,а просто ми е интересно).Пък и от опит знам ,че “такъв филм дето само чертаеш” няма за голям обект.

  4. bgarch says:

    Не берете грижа за чуждите инвеститори, те идват с нагласата отвън, че всичко се урежда с договор, имат си едни прецизни договори от по 30- 40 страници, разбира се направени в техен интерес, и в тези договори има винаги раздел какво става с авторските права, отново всичко е разписано така, че е в техен интерес. Ако искаш- приемаш, ако не- кандидати за работа колкото щеш!

  5. Анастас says:

    Здравейте,

    Чета често блога и много от разсъжденията тук са ми сходни. Относно тази информативна статия съм съгласен с логиката, но смятам, че си остава само добра логика, а не правна конкретика. Не мислите ли, че законът за авторско право е твърде незакачлив, т.е. сякаш не иска да вземе страна, а в тези спорове точно това трябва да се случи.
    Въпросите са ми следните:
    1. Има ли други нормативни актове, които могат да послужат при подобни дебати да бъде определен победител?
    2. Има ли случай в България, при който е доказана интелектуална кражба?
    3. Как става регистрацията в КАБ и коства ли нещо или членския внос покрива тези разноски?
    и т.н. и т.н. ?

  6. mok says:

    @Анастас - Да, има случаи на защитени колеги от КАБ в случаи на кражба на интелектуална собственост. Но за целта всичко трябва да е с редовни документи, договорите да са регистрирани в КАБ и тн. Ясно, че никой не се радва особено да му четат договорите и цените на проектиране, но понякога това помага точно в такива спорни ситуации

  7. алфа says:

    В КАБ се регистрира договорът.Необходимите данни са: име на обекта ,местонахождение, категория по ЗУТ и РЗП.Договорът остава у проектанта .Никъде няма цена ,освен в самия договор.Така,че никой не може да прочете нито цената ,нито договора.Благодарение на регистрацията доста колеги са спечелили, а за нея не се плаща нищо ,ако си член на КАБ.

  8. bgarch says:

    Законът за авторското право е доста ясен, само че авторското право по същия този закон е имуществено право и като такова ощетеният трябва да потърси правата си, сиреч загубите, по съдебен ред. Така че не се надявайте на САБ, КАБ и други инстанции да решат проблема вместо вас. Те могат да помогнат по някакъв начин (например с регистрацията на договора, което ще бъде доказателство в съда) но .. май дотам. Та въпросът по- скоро би трябвало да бъде- колко от нас, архитектите, познаваме ЗАПСП и колко от нас са се осмелили да потърсят по съдебен път авторското си право. Иначе по отношение на архитектурата нашият закон никак не е лош в сравнение с подобни закони в други страни от ЕС. При нас всяко произведение на архитектурата, независимо от качествата му (дори и един гараж), е защитено по смисъла на ЗАПСП. Това съвсем не е така в много страни.

  9. Rado_r says:

    Статията има ли някаква юридическа тежест или е само тълкование на автора?

  10. mok says:

    @Rado_r - Статията дотолкова има тежест, доколкото авторът, бидейки не-юрист, а архитект, е запознат с закона за авторските права и сродните му права. Въпросът не е дали има тежест, а по-скоро КЪДЕ има тежест - ако смяташ да я използваш в съда за разрешаване на спор - няма тежест. Ако смяташ да я използваш като насока за това какво може, какво не може и изобщо как стоят нещата с авторското право (с ясната идея, че за точност и пълнота е необходимо да прочетеш закона и/или да се консултираш с юрист) - има тежест.

  11. Rado_r says:

    Имам въпрос относно авторското право по време на трудово правоотношение.
    Когато бидейки служител на трудов договор във фирма си проектирал сграда и отдолу стои твоят подпис като проектант по част архитектура, твоят печат за правоспособност и ти носиш отговорност за качеството на проекта /твоята застраховка се прилага към проекта/ би следвало авторското право да е твое, а не на фирмата. Както и твоето съгласие да искат за промени в проекта, независимо дали ти продължаваш да имаш трудови правоотношения с фирмата или не.
    Може ли фирма да е носител на авторско право на архитектурен проект ако авторът /физическо лице/ не и е прехвърлил това право с договор?

  12. bgarch says:

    Rado_r, отговорът на твоя въпрос и записан буквално в ЗАПСП, чл. 41 от него:

    Произведение, създадено по трудово правоотношение
    Чл. 41. (1) Авторското право върху произведение, създадено в рамките на трудово правоотношение, принадлежи на автора, освен ако в този закон не е предвидено друго.
    (2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) Работодателят има изключително право без разрешение на автора и без заплащане на възнаграждение, доколкото в трудовия договор не е уговорено друго, да използва така създаденото произведение за свои цели. Работодателят може да упражнява това право по начин и до степен, съответстващи на обичайната му дейност.

  13. bgarch says:

    Всъщност малка корекция- актуалните текстове към днешна дата изглеждат така:
    Чл. 41. (1) (Доп. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) Авторското право върху произведение, създадено в рамките на трудово или служебно правоотношение, принадлежи на автора, освен ако в този закон не е предвидено друго.

    (2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) Работодателят или органът по назначаването има изключително право без разрешение на автора и без заплащане на възнаграждение, доколкото в трудовия договор или в акта за назначаване не е уговорено друго, да използва така създаденото произведение за свои цели. Работодателят или органът по назначаването може да упражнява това право по начин и до степен, съответстващи на обичайната му дейност.

Изпрати коментар

 
.