Закърняването на архитектите

Случвал ли ви се е някога лошият късмет да си счупите я краченце, я ръчичка? Киснете си в едно гипсово корито един, два, три месеца - докато заздравее. И после, като махнат гипса, ходите на раздвижване известно време, тъй като мускулите са атрофирали и не можете да си ползвате крайника по предназначение. Не можете да ходите, не можете да си хванете чашата. Още по-зле е ако трябва да тичате и да се състезавате с другите, които тичат ежедневно за тренинг. Тогава не просто изоставате, а ви се струва, че се движите наобратно.

Същото е и с езиците. Който е завършил езикова гимназия като мен, знае колко добре се научава напълно непознат език буквално за една година. И колко лесно се забравя ако не се използва (пак като мен). Думите излитат от главата, граматиката почва да става една объркана.. с краен словоред ли беше, с нормален ли.. и в даден момент се усещаш, че всичко освен гутен таг е усложнение.

И с архитектурата не е по-различно. Убедил съм се в това от личен опит. Преди време се занимавах доста дълго изключително с концептуални разработки, конкурси, идеи, философии и прочее - общо взето със самата сърцевина на архитектурата. След това в един следващ период от време се отдадох на прецизна работа по изпълнението на технически, работни проекти, супервайзинг на строителството на въпросните обекти, авторски надзор, съпорт и тн. Което е коренната противоположност. Минаваха си дни и седмици без да извършвам творческа дейност. Случвало се е по цял ден да не драсна и една линия, дори да коригирам даден чертеж. Купища и купища административна работа (ако мога така да я нарека), която заглавичква със своята подробност и дребнавост. Дребнавост, която няма шанс да се избегне, защото вдигнеш ли глава, влакът започва да излиза от релсите. Самото естество на този вид работа изисква всеотдайност и поглъща дотолкова, че няма сън. Събуждаш се в 3 през нощта и не можеш да се отървеш от мислите за сметки, количества, цени, детайлчета, изисквания и пак сметки, сметки, сметки.. А като теглиш чертата какво излиза? В много от случаите трудът остава недооценен. Дай боже всекиму инвеститор, който да вижда и оценява колко много усилия са това, но уви - не всекиму се случва. Но всъщност друга ми е идеята. Описвайки начина на работа, леко започнах да се отклонявам от темата. Преди време писах статия по отношение различните направления на архитектурната професия. Ако помните, накратко казано - ставаше дума за това, че младите архитекти трябва да направят своя избор между работата със замах (концептуалната, философската работа) или работата в детайл (прецизността, точността на продукцията и тн). Разбира се, повечето от вас коментираха и се обединиха около идеята, че един добър архитект трябва да познава достатъчно добре и двата аспекта на професията. С което съм почти съгласен, но това обаче не означава, че напълно го приемам за правилно. Точно затова е и днешната статия: тъй като съм се запознал достатъчно добре и с двата аспекта на рофесията, трябва да ви предупредя за една опасност, която ще ви дебне неминуемо при развитието ви. Ако сте се определили като архитект-концептуалист (накратко казано), насочвайки се впоследствие в прецизна работа, детайли, сметки и прочее точни дейности, с цел да “обхванете” професията в по-голяма цялост, рискувате да закърнеете и да загубите размаха си. Не след дълго ще започнете да чувствате леко безсилие при някои проблеми, които преди сте решавали с лека ръка. И обратно. Ако сте архитект на детайла и на прецизността, а се насочите впоследствие в концептуалното и философско мислене, рискувате да постигнете половинчати резултати и концепции, обременени и продиктувани от дребни детайли и спънки, с които сте свикнали да се борите ежедневно. Неизбежно е - когато печелите нещо, губите друго нещо. Затова по-добрият вариант е да запазите това, което имате на цената на това, че няма да спечелите друго. Поради простата причина, че то не е по-ценното за вас самите. Или както казваше един колега - безмислено е да карам визуализатора да ми прави количествени сметки. А аз казвам друго: няма как човек да стане много добър в нещо, ако прави две неща едновременно; най-много да стане среднодобър в двете. Имате го предвид.



Автор: арх. Виктор Чолаков
Тагове:

21 Отговора на “Закърняването на архитектите”

  1. Свилен Стойчев says:

    ” … няма как човек да стане много добър в нещо, ако прави две неща едновременно; най-много да стане среднодобър в двете… ”
    Не бих могъл да го кажа по-добре :)

  2. Creator says:

    То народа го е казал “От два стола - на земята” :).
    Проблемът обаче когато дълбаеш само в една посока е ,че се превръщаш в “конвейрен работник” ,пък било то и на “творческия конвейр”.

  3. bgarch says:

    Теоретично всичко това звучи добре. Само че как си я представяш тази работа на практика? Колко архитектурни бюра у нас могат да се комплектуват с отделни специалисти- концептуалисти (които ще правят идейните проекти), детайлисти (които ще правят работните проекти), икономисти (които ще правят ПСД). Тук бих добавил още прависти (които ще оформят правната издържаност на проекта), урбанисти (които ще подготвят градоустройствената основа за проекта)и визуализатори (които ще правят презентацията на проекта).
    Твърде, твърде малко са тези бюра. Подобно е положението и в другите европейски страни, не се лъжете, че там всички архитектурни бюра са огромни и могат да се комплектуват със всички тези специалисти. Тези, които успяват да направят това, обикновено са печелившите в архитектурните конкурси. Но създаването и задържането (осигуряване на работа) на такъв екип от качествени специалисти е изключително трудна задача.
    Пренесено на българска почва става ясно, защо обикновено в архитектурните конкурси у нас масово участват и печелят архитектурните структури(???) на преподаватели в архитектурните факултети.

  4. ВГ² says:

    Ами според мене проблема не е в детаилите, ами в сметките. От моя скромен опит знам че почнат ли сметките, свършва архитектурата. И това е едим Огромен проблем пред Архитектите, защото възложителите са готови да платят хиляти за кранчета за вода, а в същото време си боядисват фасадата в розаво, щото имало розова боя изгодно в магазина. Както казва Демурон, даи боже на всеки архитект тоталитарен режим.
    Иначе нещата стават по -трудно.

    @мок стига си хленчил ами зимаи молива и почвай да чертаеш. Друго спасение няма. Сметките ги дай на някой икономист да ги натамани и тва е. Хем ще свърши работата по бързо, хем ще се забавлява човека.
    За другите страни не сам сигурен. Има си малки спезиализирани бюра. Лошото е, че самата концептуална дейност е най-ниско платена. За това и бюрата които са чисто концептуални са малко. Другите работят по между си.

  5. psihi says:

    @ВГ², според мен проблема с боядисването на фасадите и скъпите кранчета е по-скоро в архитектите. Случва се архитекти да дават аутокадски чертежи без проект за оцветяване на фасади. Липсва оцветяване на фасади и описание на боите както са по каталозите с които работят производителите и търговците. Не знам защо се случва, но се случва. И точно такива пропуски най-често водят до импровизации от страна на възложители, визуализатори или майстори-бояджии. Естестествено, че ако възложителя няма точен документ и спецификация ще избере най-изгоден за него вариант.

  6. psihi says:

    Във връзка със статията на mok си мисля, че нещата са неделимо свързани. Освен за идеите и концепциите архитекта трябва да мисли и за строителството. Как ще се роди идеята, как тази идея ще бъде защитена и аргументирана пред възложителя и как същата идея от хартиен чертеж ще се превърне в нещо реално.

  7. ВГ² says:

    @ psihi
    беше пример това за боите. На мене ми се случи при един проект. Бях предложил интересна фасада с дървени ламели. Но хората с елките доидоха и казаха много пари. горе долу 1-2% от стойноста. за това обаче се дадоха за техническата част. вентилатори и прочие около 20% допалнително. Техниците казват това е така и не ти дават повече обеснения. И ти като архитект, който си “няма” и хал-хабер вярваш.
    Единственият начин в такива случаи е да поискаш конкурентна оценка от друго бюро. И така на татъка както го е описал мок.

  8. bgarch says:

    “Бях предложил интересна фасада с дървени ламели. Но хората с елките доидоха и казаха много пари. горе долу 1-2% от стойноста.”

    ВГ², ами какво би станало, ако хората с елките и архитектите са едни и същи хора? И ето ти първото противоречие с предишния ти пост- “От моя скромен опит знам че почнат ли сметките, свършва архитектурата.” Ако ти като архитект не владееш и не управляваш СМЕТКИТЕ, просто казано- не можеш да правиш АРХИТЕКТУРА. Връзката е директна и пряка. Независимо от това, дали на теб като архитект ти се правят сметки или не ти се правят.
    Затова онези, техничарите,които владеят сметките, си слагат такива вентилатори, каквито са предвидили в проекта. А ние, архитектите, не можем да направим фасадата, която искаме. Защото всеки новоизлюпил се строител може важно да каже- ама това е много скъпо. И архитектът не може да отговори нищо, той просто не знае колко е пазарната стойност на въпросната фасада и дали въпросният строител казва истината. Камо ли предварително да каже на инвеститора колко ще му струва въпросната фасада.

  9. ВГ² says:

    @ бгарх,
    в случая, хората с елките бяха архитекти. Само че от тези готови да приемат всичко, само и само сметките да излязат.
    “Ако ти като архитект не владееш и не управляваш СМЕТКИТЕ, просто казано- не можеш да правиш АРХИТЕКТУРА” Ами това важи за съжаление за малките бюра от типа “I am a hore”-виж.Philip Jonson, и за архитектите без идеи, които просто правят нещата. ;) Най-добрият пример е Операта в Сидни или Новата филхармония в Хамбург. И в двата случая архитектите не са се занимавали със сметки. Въпреки това резултата е много добра архитектура. Това не означава, че на сметките трябва да се гледа като на нещо което изобщо няма значение. Това за стоиността не знам до колко е вярно. Архитектите по принцип знаят това. Само че на собствениците им изнася, проекта да е по евтин. Лошото е че на края цената си остава старата. Просто скъпите части се пренасят като опции иули нещо подобно. Но такава практика разваля архитектурата, защото сградата е едно цяло. А не сбор от опции. Значи архитекта трябва да има смелоста да каже, или ще го правим така, или си търсете нов архитект. Естаствено функционалността трябва да бъде доказана от архитекта в този случай.

  10. bgarch says:

    “Най-добрият пример е Операта в Сидни или Новата филхармония в Хамбург”
    И двата примера са две скандални изключения. И за щастие са могли да бъдат реализирани (За разлика от десетките хиляди добри идеи, които не са имали такъв шанс). За първия пример- авторът му е имал присъда и почти до края на живота си не е могъл да види собственото си произведение. Но Йорт Утсон е спечелил конкурса когато е бил твърде млад и наистина все още не е можел да владее и управлява сметките.
    Вторият пример е още по- неудачен. Скандалите около строителството на Филхармонията в Хамбург са в ход и тепърва ще има потърпевши- потърпевши политици. Самите автори на проекта Herzog & de Meuron също са потърпевши от прибързаното обявяване на обществената поръчка за строителство- без готови проекти и тръжни книжа, те самите са предупреждавали възложителите на поръчката за това. (Тук въобще не става дума за това, че Herzog & de Meuron не искат или могат да владеят и управляват сметките) Потърпевши са и строителите от Hochtief, когато се налага да искат 5 пъти повече пари от тези, които са били предвидени (става въпрос за скок от 100 млн. евро на 500 млн. евро). За щастие на архитектурата всичко това става в една страна като Германия, която може да додаде тези средства и сградата да бъде изпълнена във вида, замислен от архитектите.

  11. славун says:

    Филхармонията в Хамбург е изключително неудачен пример, освен скока в цената има и много сериозен скок в срока, обекта все още е в строеж и всички граждани на Хамбург го смятат за тотална измама.

  12. ВГ² says:

    Както казах добрата Архитектура няма нищо общо със цената. Вашите отговори го потвърждават. И тези примери ги избрах съвсем целенасочено точно, защото са толкова фрапиращи. Както писах по горе, при тези примери най-важен е резултата, и оптита който се събира при строителството на такива обекти. Също така известността, която получава един град след като се сдобие с една такава сграда е огромна. Това означава много туристи, които идват специялно да я видят.

  13. Creator says:

    Според мен пък примерът ти е твърде неудачен точно защото тези сгради са единчини.Една такава сграда се пада на колко милиона души и на колко хиляди архитекта?Тази сгарди са знакови и важни в глобален мащаб ,но не създават цялостната среда на градовете.

  14. ВГ² says:

    Все пак мок също пише в статията си, че му липсва точно това- да проектираш без да мислиш за пари. Моето мнение е че опитите да се използва всеки квадратен сантиметар на най-ниска цена, и да изпълнеш всяко желание за собственика-водят до лоши резултати.

  15. bgarch says:

    “Както казах добрата Архитектура няма нищо общо със цената”

    Не си прав, ама никак не си прав! Добрата архитектура има много общо с цената. И недобре подготвения проект, който води до оскъпяване на реализацията на една сграда, съвсем не работи в полза на твоята теза. В страна като България (а такива са повечето страни), в която възложителите не могат да си позволят оскъпяване (което град като Хамбург явно може да си го позволи), недобре подготвеният проект (включително без предварително остойностяване) води до неизпълнение на предвидените от архитекта материали и начин на изпълнение, осакатяване на сградата и в резултат на всичко това- до архитектура, неотговаряща на представите на архитекта. Примери- колкото щеш.

    Това в никакъв случай не означава да проектираш така, че всичко да сведеш само до най- ниска цена. Нормално е да правиш проект, който да отговаря на финансовите възможности на възложителя. Оттам нататък наистина всичко се свежда до най- ниската цена, но за сградата, която вече е проектирана от архитекта, т.е. състезанието за най- ниска цена е при строителите при вече подготвен работен проект и тръжна документация от проектантите. Когато договорът за строителство е сключен при тези условия, то възложителят е осигурил финансирането и самият той няма никакви основания да променя сградата с цел икономии- промените по време на строителството по принцип оскъпяват, а не поевтиняват строителството.

  16. Creator says:

    Един известен Ню Йорк-ски автор (не си спомням името) беше писал ,че “Няма изкуство без огранчиения(визираше предимно финансови и предимно модерното изкуство).Ако имаш много пари можеш да взривиш зрелищно “Емпаиър стейт билдинг” - това обаче няма да е акт на изкуство”.Цитатът е по-спомени.Изводът за изкуството е ясен ,а за архитектурата която има и прагматична част това важи на квадрат.

    Всеки има бьджет - от архитекта и инвеститора зависи за какво ще се ползва той: количество(квадратура) ,или вложени материали итехнологии.

    Проблемът при нас е че при проектиране това не се взема под вниамние(смятаме го за мръсна част) и после квото стане ….Какво става точно всички виждаме и усещаме.

  17. ВГ² says:

    @bgarch -
    Aз не знам защо така се хващате за тази цена. Естествено, че нужен контрол. Но по този начин най-много да направиш собственика щастлив. Но ако си планувал всичко за 2 дни. После и две седмици да смяташ се сащата глупост ще излезе.
    Тези примери си остават добре подбрани. Няма спор, че и двата представят добра архитектура. Също така че са построени или се строят въпреки всичко. И авторите им са горди с тях. И не разбирам защо облика на един град ще се диктува от другите сгради. По скоро се диктува от съжителството на изключителни и лоши сгради.
    Сега да се върна на темата на статията. Закърняването на Архитектите. Кога за последно сте проектирали нещо без да ви е грижа за цената. Просто еи така за удоволствие да направиш нещо уникално? Може да напишете дата и час и какво ;)

  18. bgarch says:

    @ВГ² -
    Аз не смятам, че е нормално да проектираш каквото и да било без да те е грижа за цената. Ако проектираш къща на социално- слаб, тази грижа има едни параметри, ако проектираш MALL на инвеститор, който има за цел “пране на пари”, тази грижа има други параметри, ако проектираш вилата на дубайски шейх- тази грижа има трети вид параметри. Но и в трите случая цената трябва да е твой проблем, тя е определяща за архитектурата, която създаваш. Ако не си наясно с това, то ще проектираш в положението на щрауса, със заровена в пясъка глава и никога няма да си сигурен дали от твоите чертежи ще стане архитектура. Впрочем, за съжаление, повечето български архитекти сме в точно в това положение.
    Не знам дали си давате сметка, но ако се опитате да “похвалите” архитектите от Herzog & de Meuron за това, че те са талантливи и поради това не могат да правят сметки за обектите си и не си губят времето за това (и като пример посочите Филхармонията в Хамбург), със сигурност отговорът от тяхна страна ще бъде такъв, че сигурно и Христо Стоичков би се изчервил от срам.

  19. ВГ² says:

    @bgarch -
    Ти също даваш крайни примери. Каква е разликата между един шейх и един социално слаб човек. Дай да не навлизаме в такива теми, че темата ще се отмести прекалено много. Ти ми говориш за нещата такива каквито са. И това е вярно което казваш. Няма спор в това. Но не е правилно. Не е 100% правилно. В краяна сметка пари струват само “границите” които се изграждат. Пространството е безплатно. Ще дам друг пример за да се преместим от темата. Можеш да си построиш къща от златни кюлчета която ще има същите качества като къща построена от самонаправени тухли. Можеби малко по лоши дори. При Тухлите имаш опит и знаеш как да построиш всичко правилно. При златните кюлчета нямаш опит. Изчисляваш количества, сметки и прочие, на края обаче се оказва че спояването което си избрал не е правилно, и всичко трябва да се направи на ново. Означава ли това че повече никога няма да се опиташ да направиш нещо уникално. Само зщото знаеш, че по някое време ще има проблеми.
    Мога да ти кажа какво отговори Де Мюрон на този въпрос, защото бях негова лекция на която беше зададен.
    Отговори, че хората в Хамбург са искали неговия проект. Точно такъв какъвто е бил на рендеринга. Това е!

  20. ВГ² says:

    “ако проектираш MALL на инвеститор, който има за цел “пране на пари””
    Е тва е много неправилно изказване и определя мисленето на българският архитект и строител. Трябва наистина да се събудите - архитектите, които имате опит- и да започнете да правите качествена архитектура, а не от типа пране на пари. Защото инвеститора ще умре, или ще напусне България, или изобщо няма да е от България. Но вие които всеки ден минавате покрай чудесата на парите всеки ден ще се наслаждавате на тяхната Оникалност. Като архитекти сме ЗАДЪЛЖЕНИ да насочваме предприемача. и да му дадем продукт, който функционира и е рентабилен. Но архитектите СМЕ ЗАДЪЛЖЕНИ и на обществото, което ще търпи нашата глупост няколко поколения!

  21. julyan von emona says:

    bgarch иска да каже на всички Ви се въпроса със сметките не е отделен, а е част от творческия процес. Аз пък ще Ви кажа че и в планиране на разходите също има много творчество. Много творчество има и в определяне на времевите хоризонти в които бъдещият обект ще служи и изпълнява целите за които е създаден, а от тук отново няма как да не се върнем към съотношението цел/средства. Едва тогава можем да правим някакви и то флуктуиращи сметки. Нещо подобно Ви намекна и Creator но явно не го чувате!

Изпрати коментар

 
.