Основната пречка за нормално градско развитие

През последните няколко години основен приоритет в развитието на столицата бяха разширяването на улици, изграждането на транспортни възли, реновиране на някои паркове и градинки. Би могло да се каже, че някои от изброените мероприятия малко или много задвижиха определени дългогодишни проблеми по посока решаването им. Но ако се замислите за малко над гореизброените мерки, ще видите, че всъщност това не са мерки по развитието, а по поддръжката на града. Същевременно висящи остават същинските въпроси, засягащи бъдещото развитие на София. Въпроси, засягащи новото строителство, новите сгради, квартали, пространства и прочее.

Основният проблем, поради който хаосът продължава да се случва, е че ОУП има, ПУП-ове има, но РУП-ове няма. Или поне не масово. Наличието на ПУП-ове далеч не е достатъчно за подредена градска среда. Те слагат само груби рамки, същевременно оставяйки голяма, даже твърде голяма свобода за развитие в границите на имотите. И накрая кел файда като имаш ограничения, щом в един квартал нямаш една с една сграда еднакви, всички са завъртяни под различен ъгъл, финишните материали и цветове (отново за изненада как са успяли) също до един са различни. Да не говорим за членение и обемно-пространствено решение, че направо се разплаквам. Естествено никой не говори за огромните комплекси със стотиците еднакви панелки, но задайте си въпроса къде ще ви е по-приятно да се разходите - по улиците на Лондон, Брюксел, Прага или София - и ще разберете какво имам предвид. А решението е съвсем просто: Работни Устройствени Планове. С улични силуети, с обемно-пространствени ограничения, дори с конкретни предпроектни проучвания. Обособяване на зони със задължително спазване на цветове и финишни материали. Не се заблуждавайте - това съвсем не е ограничаване на свободното право на избор; всички много добре знаем колко варианта може да се измислят да речем на къща каква да е или на дървена къща. И в двата случая отговорите са: безброй. Само че в първия случай имате безброй варианти от безброй групи, а във втория - от една, което вече, както и да го погледнем, си е подредба.

Бас ловя, че не съм първият с тая хрумка и някои от вас се питат „тоя чак сега ли откри топлата вода?”. Не. В друга посока бия. Не знам дали си давате сметка, но всъщност проблемът не е в съществуването на самия проблем, а в невъзможността за прилагането на решението му, дори бидейки то измислено. Защо ли? Тук ще започна малко по-отдалеч: кой би имал интерес от подредена градска среда, от улици с подредени сгради, без шарения, кич и живи свидетелства за бездарни архитектурни напъни? Архитектите и… всички жители на един град. А кой би имал интерес да няма ограничения и да прави каквото си иска? Всички инвеститори и строители. От какво зависи дали дадена сграда ще се съобрази с околната среда или не - от мненията на минувачите, които всеки ден я гледат на път за работа или от решението на инвеститора, който ще построи и продаде? Дали един инвеститор би се вкарал в допълнително сложности, само и само да угоди на някакви си минувачи? Не, стига да не се изисква от него това по закон. Малко по малко стигнахме до разковничето. За да влязат нещата в ред, трябва да се смени законовата база (под законова база разбирайте ЗУТ). Естествено, не може всичко да се вкара в един закон, но целта не е и да се пишат хвърчащи наредби, които никой не бръсне за слива, а самите закони (разбирай ЗУТ) да се променят по такъв начин, който задължава спазването на съответните наредби. И тук е стената, до която достигаме и в която си блъскаме главите: за да се осъществят промени в даден закон, е необходимо законодателният орган да го направи (Народно Събрание). Познайте колко силно е лобито на архитектите в парламента и колко - на инвеститорите/строителите. Десет на нула по десетобалната система, познайте за кого. Да, истина е, че когато народът говори, управляващите мълчат, но народът мълчи по точно тези въпроси. Въпреки че проблемите на градската среда засягат всички жители, решение на този етап могат да предложат само архитектите. Всички останали са вперили погледи в мощните сектори на икономика, енергетика, туризъм, здравеопазване.. и не обръщат внимание на онези странни егоцентрични хора (архитектите), които само си търсят повод за изява, като междувременно били искали да направят средата по-човешка. Иначе казано - глас в пустиня сме. Вариантите са два. Или хората да се ангажират и да станат естествен двигател, или лоби в парламента. За това как да се постигне кой да е от двата варианта обаче, ще е са нужни идеи и мнения от повече от една глава.

gerb-na-sofia



Автор: арх. Виктор Чолаков
Тагове: ,

35 Отговора на “Основната пречка за нормално градско развитие”

  1. ВГ² says:

    Ако се спре корупцията, ще се управи и градската среда. До тогава каквито и пупове и тамподобни да се приемат, все същото ще излиза на края.
    “Обособяване на зони със задължително спазване на цветове и финишни материали.”
    Това е последната грижа. По важни са обемната синхронизация. Също така оформление на уличните сечения. Проблемът (един от усновните) е че дефакто последните 20 години се променя статута на земедеска земя, в участък за строж, без да се изгради инфраструктура. Това включва училища и магазини, читалища, и зони за отдих. Тези години не могат да се върнат. Но проблемите оставът.

  2. vdgg says:

    С интерес чета статиите във вашия блог, и дори коментирах някои неща тук – беше отдавна, наистина. Този път, обаче, ще си позволя за Ви опонирам, уважаеми mok. С две думи – не сте прав. Ама съвсем не сте прав. Не ме разбирайте неправилно – не съм против подредената и естетически издържана градска среда, но това не може, и не бива, да става по предложения от Вас начин. С РУП-ове, казвате, ще се реши проблемът? И с обемно-устройствени проучвания, че и ограничения? И със спуснати “отгоре” форми, силуети, че и “цветове и финишни материали”? И, разбира се, тия вездесъщи и меродавни картинки ще са изработени от най-светлите умове на архитектурната мисъл, подбрани чрез конкурс, може би, и одобрени от свръхкомпетентно, безпристрастно и неподкупно жури, съставено от още по-най-интелектуално възвисените измежду нас? И тези творения ще бъдат въздигнати в ранг на закон, който всички инвеститори и предприемачи ще бъдат задължени да спазват – под страх от най-строги санкции, включително премахване на неугодните постройки, и затвор за позволилите си да се отклонят от “правата линия”?
    На по-възрастната част от вашата аудитория всичко това може и да прозвучи познато, но няма да казвам откъде.
    Не, уважаеми mok – не е този начинът. Не бива на градската среда да се надява “униформа”, па макар и сътворена от най-добрите “модни дизайнери” – поради много, и най-различни, причини, изброяването на които тук би отнело много място и време.
    Навсякъде по света тези проблеми се решават по други начини, съвсем противоположни на Вашето предложение – колкото може по-малко ограничения, и колкото може повече пазарни отношения, най-общо казано. Разбира се, трябва да има регулации, но – от друг характер, и от друго естество. Започнете, например, с това що е регулирана професия, и има ли тя почва у нас. Също и с това – какви са у нас минималните стандарти за окомплектовка на инвестиционен проект, и съществуват ли въобще? Пинг-понгът по този въпрос между ЗУТ и Наредба № 4 не беше оправен дори и в шейсет и третата редакция на закона от създаването му до днес.
    Строителството в България продължава, и още дълго ще продължава, сигурно, да бъде заложник на нищо незначещи шарени картинки, и изсмукани от пръстите числа, въздигнати в ранг на закон, измислени уж в защита на обществения интерес. Сега остава само да турим юзди и на фасадите и покривите, за да бъде интелектуалното ни удовлетворение пълно.

  3. mok says:

    @vdgg - Разбира се, никой не говори за премахване на неугодни посотройки, затвор или одобряване от “безпристрастно и неподкупно” жури, макар че да си призная честно - едно цяло жури е далеч по-трудноподкупно от един-единствен човек, заемащ поста главен архитект примерно, но това е предмет на друг разговор. Идеята ми е: да се започне с НЯКАКВИ рамки. В момента те са или никакви, или - хайде да съм по-точен - близки до никаквите. Както сам казваш - 63-тата ревизия на ЗУТ не дава някакъв особен резултат, какво те кара да мислиш, че 64-тата ще даде такъв, още повече пък говорейки “по принцип” и с нищо конкретно наум? Ето ти конкретна идея за промяна - РУП, градоустройствено решение с обемно-пространствено проучване. За съжаление това е подробност, която много колеги изпускат - градоустройственото начало е основата на всичко последващо. Няма ли го - все едно да му няма първите 7 години на човек.
    Относно регламентиране на цветове, финишни материали и тн - да, съгласен съм, това е по-ограничаваща мярка, но може да не се прилага навсякъде. Може някъде да е точно обратната, може в различните квартали изискванията да варират - разбираш ли какво имам предвид - просто да се следва НЯКАКЪВ ред, някакъв сюжет, идея, нещо предварително измислено и дадено като посока. Както е и в много други страни. Но за да се следват, първо трябва да бъдат създадени и въведени. Свободията доникъде не води, освен до разграден двор.

  4. Julyan von Emona says:

    “…просто да се следва НЯКАКЪВ ред, някакъв сюжет, идея, нещо предварително измислено и дадено като посока…”
    Като бивш армейски офицер (беше в ранния стадий на мезозойската ера) мога да кажа, че тази ти идея mok има смисъл единствено когато трябва да мотивираш войсково подразделение. Ако си решил да го правиш поне обещай какво ще стане след “победата”. Ще има ли поне три дни за победилите войскари да се насладят на плячка и жени или отново ще преливат от пусто в празно.

  5. mok says:

    @Julyan von Emona - Един като бивш армейски офицер, друг - като безполезен архитект, който се изживява като адвокат… кой както може ;)

  6. vdgg says:

    Ако под “безполезен архитект, който се изживява като адвокат” имате предвид мен, уважаеми mok - това ще да е малко пресилено - най-малкото не знаете доколко съм “полезен” като архитект, и дали въобще съм такъв. Що се отнася до изживяването на архитектите като адвокати - не би било лошо да се погледне на проблемите и от тази им страна. Крайно време е архитектите да се научат да защитават интересите на възложителите си, използвайки закона такъв, какъвто е, вместо да мрънкат, че законите са калпави, и недостига инструментариум за възпитаване на обществото в нужния ред и дисциплина. За изначалната необходимост от градоустройствено планиране сте прав, разбира се, но - замислете се - имаме ли, особено в последните години, примери за такова в истинския му смисъл? Не, за съжаление. Имаме обаче цели камари от цветни картинки под формата на ОУП-ове и ПУП-ове, връзката между които, ако я има, е чисто случайна. Една нова шарена картинка под формата на РУП няма да реши проблемите - най-много да създаде нови. Ако двамата с Вас имаме съседни имоти, и на моя поради нечие гениално хрумване е предвидено нещо в повече, отколкото на Вашия - няма ли да се почувствате ощетен? Няма ли да се запитате - защо за едни може, а за други - не? За да е по-приятно за окото на минувачите - нали така? Това ли е приемлив аргумент? С риск да се повторя - не е този начинът. Необходимо е възложителите да бъдат стимулирани да строят красиво, подредено и естетически издържано - с морков, не с тояга. Т. е. това, че нещата са направени като хората да носи на предприемача преки и осезаеми ползи. В случая користта ще е по-силна от страха - ако ме разбирате.

  7. Julyan von Emona says:

    @vdgg - Искрено се прекланям пред търпението Ви да обяснявате азбучни истини на индивиди които не разпознават буквите. Това е и причината повече от шест месеца да не се появявам в блога. Ще кажат “блога не е загубил от това”. Аз обаче съм спечелил, ако ме разбират какво им казвам.

  8. mok says:

    @vdgg - Е, ти пък - малко стана като приказката за тоя дето му гори шапката! Нямах предвид теб, както виждаш - съгласил съм се с някои неща, които казваш. То той си знае, когото съм имал предвид :) Относно двата съседни имота - че то и в момента е така - замисли се: единият е с Кинт 2, другият - с Кинт 1 (примерно), просто защото попадат в различни устройствени зони. Ето защо на единия имот цената му е 3 пъти или 5 пъти по-висока от на другия. Интерполирай и ще получиш същия резултат и при наличието на РУП. Да не говорим, че преди няколко години един главен архитект (да не му казвам името) който е собственик на имот в съседство с няколко други, в които беше развит общ комплекс, беше допуснал изготвянето на РУП, който малко или много облагодетелства познайте кого и ощетява всички останали - точно случая, който описваш. Тоест това и в момента се прави (но на парче), защо да не се прави както трябва е въпросът?

    @Julyan von Emona - Най-се притеснявам да споря с хора тесноскроени, със закостенели виждания, за сметка на това пък - с неоспорими ораторски умения и почти средно добри граматически такива. Винаги могат да намерят недостатък във всяко едно нещо, да го приведат като довод, че следователно нещото не става за нищо, че и да го изкажат/докажат по няколко различни начина. Но рядко измислят нещо полезно и градивно. Не бива да се сърдим на тези хора, защото те не знаят, че са такива, а трябва внимателно и с грижа да им се обяснява, че вместо да мрънкьотят за всяко нещо или пък да намират решение в това просто да не се занимават, е по-добре да предложат нещо градивно :)

  9. vdgg says:

    @mok: Виж, ако на една тридесетгодишна жигула и туриш лепенка, че е Бугати Вейрон - тя няма да вдигне 300 км/ч, нали така? Не можеш с РУП да оправиш бакиите на едно незапомнено назад във времето безобразно устройствено планиране, та ако ще и самият архитектурен Господ (ако има такъв) да го е сътворил този РУП. Затова - по-малко внимание на шарените картинки (и по-малко ограничения в тях, ако може) - и без това вече повечето от тях ще се раждат изпод ръчичките на т. нар. “урбанисти” с бакалавърска степен, и повече внимание към конкретните инвестиционни проекти - ама това пак не върви с ограничения - трябват други неща, главно от финансов характер. С други думи - основата е много хлабава, за да се градят върху нея надстройките, за които говориш. Каруцата поради естеството си трябва да бъде зад коня, и така нататък…

  10. Julyan von Emona says:

    Колеги! Някой от Вас опитал ли се е да проучи архивни документи, където да е забелязал дебат по време на обсъждането на ЗУТ и да е разисквал (без значение дали в някоя от комисиите на парламента или още на ниво МРРБ или МС)като защо от към дъното на УПИ освен 5 или 6м, следва да спазваш и постановката L=1,5h. Не ме разбирайте криво! Не става въпрос дали аз съм за или против това нормативно положение, а за това кой и дали въобще го е обсъждал по пътя на проектозакона към парламента? Мога да Ви уверя, че съм се ровил из разни протоколи - няма и помен от обсъждане. Просто тяка някога се е приело със старата наредба №5 и сега същото са го въздигнали на ниво закон, а бостана от кухи кратуни е вдигнал ръчички и го е гласувал. Става въпрос за това че за разлика от посочения по-горе пример в стенограмните записки на Народното събрание от 1940-41г., когато е приет третият по ред едноименен Закон за благоустройството на населените места в Царство България фигурира тежък дебат за това 1-во дали увеличаването на разстоянието до страничната регулация от 1,5 (така е било съгласно ЗИСС) на 3м накърнява вещното право и ако да - в името на какво следва да се понесе тази жертва. Мнението за 3м натежава във връзка със зараждащия се автомобилен парк и тракторен парк в България и е обсъждъна бъдещата възможност да се остави достатъчно разстояние за това. На пръв поглед не изглежда кой знае какво, но е имало тези и контратези и от технически и от юридчески характер, докато сега никой не е в състояние да каже защо L=1,5h а не примерно 1,32h. Просто автоматично е преписано от стар нормативен документ, макар че и там един Бог знае каква сила го е определила и защо! Писането на ограничения в един нормативен акт или пък създаване на някаква субсидия (не е задължително да е парична) съвсем не е проста работа! Така че увеличаването или задължаването към повече РУП-ове, не е устройствена панацея. Аз лично считам че като цяло РУП-а е един изцяло излишен правен институт. Мога блестящо да защитя тезата си! В същност съм го правил на страниците на закрития вече вестник “Арх.и арт форум”. ще го направя и тук стига да има интерес!

  11. mok says:

    @Julyan von Emona - Разбира се, че има интерес, нали затова е създаден този блог! Стига да ти се “занимава” тук винаги можеш да изкажеш/защитиш теза. Особено пък по наболели градоустройствени въпроси. Дори ти предлагам ако не ти е достатъчно полето за коментари - да изпратиш цяла статия, ще я публикуваме. Въпреки, че не виждам изобщо някакъв начин по-подробната градоустройствена разработка (каквъвто е РУПът) повече да пречи, отколкото да помага..

    @vdgg - Никой не говори за проблемите от финансов характер или за панацея, която ще поправи стари грешки. Говорим за бъдещо устройствено развитие. Въпросните цветни картинки със сигурност трябва да се правят от архитекти-градостроители, а не от урбанисти. Работата на урбанистите е по-скоро от друг характер; много по-теоретична, проучвателна, допълваща или нека да кажа - предхождаща работата на градостроителя. Но това също е предмет на друг разговор. Съгласен съм с всяка дума, но отново с допълнението, че всичко това е последващо - след “първите 7 години” ако ме разбираш.

  12. bgarch says:

    Прочетох с внимание дискусията. Според мен спорът не е толкова за необходимостта от устройствено планиране, колкото до това, доколко нашето общество може да се управлява. В общества, които могат да се управляват, устройственото планиране е нещо полезно. В останалите, към които за съжаление се причисляваме и ние, устройственото планиране е инструмент, с който олигарси, мутри и т.н. увеличават своите и намаляват печалбите на конкуренцията. Е, понякога и някой дребен служител като цитирания по-горе главен архитект, може да припечели някой и друг лев. Ей така, като награда за вярната му служба.

  13. vdgg says:

    @mok: Добре. Нека да поговорим за първите седем години. Ако от дете, отгледано от папуаси, излезе професор по квантова механика - това ще да е изключение, не правило. В този ред на мисли - какво добро ще излезе от един гениален РУП, съставен на базата на куц ПУП (състоящ се от две части - ПР и ПЗ, приликата между които е случайна), който, от своя страна, криво-ляво се съобразява с ОУП, който пък не се съобразява с почти нищо извън въображението на създателите си? Вижте колко различни видове подробни устройствени планове битуват тук и там в текстовете на ЗУТ - ПР, ПЗ, ПУР, ПП, такива за “преструктуриране” (каквото и да значи това) по чл. 110 (4), че напоследък и т. нар. “планове - актуализации”, непредвидени като форма никъде в закона. Отделно - кадастрални планове (одобрени и неодобрени), кадастрални карти, т. нар. “специализирани” кадастрални карти, околовръстни полигони, и пр. Кому е нужно всичко това? И най-вече - защо? Толкова ли е сложно да се направи един простичък план, съобразен най-вече с правото на собственост и съответните му ограничения? Че тогава да седнат тия “отбрани” градостроители, и да си правят обемно-устройствените, силуетни, колоратурни и пр. проучвания - съобразени с това какво може и какво не може - и най-вече - онова, което може, колко ще струва, кой ще го плати, в чия полза и поради какви причини следва да се случи? И то - със стимули, не с ограничения? Нали ме разбирате - да се посочи ясно какво “не може” - следователно, всичко останало “може”. Докато устройственият ни закон и съответните планове са обърнати с краката нагоре - никакви РУП-ове няма да решат градоустройствените проблеми. Трудно се ходи на ръце, ще знаете…

  14. mok says:

    @bgarch - Колко кратко и точно казано.. за съжаление е така.

    @vdgg - Ето, че от дума на дума си дойдохме на приказката/идеите. Да се изготви един простичък план, казваш, съобразен с всичките изброени от теб неща, който да послужи за основа на това, което аз се опитвам да нарека “основа”. Добре, но как? Да се правят нови ОУП-та на градовете? И след това да се прецизират в нови ПУП-ве от различни проектантски екипи (защото това посмъртно не може да се направи от един екип в степента на подробност, която визираш) или как?

  15. Julyan von Emona says:

    По начало устройственото планиране не трябва да е съобразено само и единствено със собствеността, а по- скоро с какви инструменти собствеността следва и може да се преодолява (когато се явява пречка за осъществяване на мероприятие на плана). От тук е и основния въпрос още от времената на Рамзес-ІІ , а именно до колко замисълът си струва усилията. И така най- важен си остава замисъла, т.е. какво искаме да постигнем с устройственото планиране и всичко това разположено в предстоящото време за постигане. В този смисъл един устройствен закон следва да отчита до колкото е възможно цялата релация на която ще бъдат подложени в бъдещето предвижданията на даден план. Това е Висш промисъл почти съизмерим с промисъла на Сътворението. Естествено е че за това е необходим modus vector (насочена воля)на различни специалисти с почти божествена дарба да пробиват пространствено-времевия континуум и да прозрат развитието на дадена територия. Ще си позволя да цитирам Енгелсовото разбиране че „историята е най- великата учителка” Именно в този смисъл си позволих да припомня, че в исторически план на близките десетилетия от миналотони има упадък в мисленето , за разлика от по-отдалечените десетилетия, когато тези от които устсройственото планиране (благоустройството) е зависело са обсъждали до колкото са им позволявали възможностите на интелигенти, всяко един проекто-нормативен текст. Защо днес сме свидетели на такъв упадък, може би (макар че не му отдавам 100%) bgarch дава правдоподобни обяснения, но докато няма обобщена визия какво целим да правим с територията на Татовината ни, не можем да се надяваме на смислен ЗУТ. Вижте само каква висша алабалистика е „Чл. 1. ЗУТ (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) (1) Територията на Република България е национално богатство….” и това при положение че дори в БАН няма единна дефиниция за българска нация, та от там да произтече съвкупността „национално богатство” затова продължавам да твърдя, че този текст е „шаманско заклинание”, роден в духа на плиткоумните пропагандаторски клишета.
    Качени на тази плоскост и гледайки към обсъжданата тук необходимост от съществуването на РУП или не, преди всичко следва да си отговорим, какво целим според сега действащия закон да постигнем чрез РУП, какво бихме искали да постигаме чрез РУП при едни други eвентуално бъдещи разпоредби в ЗУТ , като разбира се си отговаряме непрекъснато на съществуващия още от времето на Рамзес ІІ- по горе зададен въпро. Ще започна с това че съгласно сега действащите текстове по „Чл. 113. (2) ЗУТ (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Работен устройствен план се съставя по искане на възложителя за конкретизиране на действащия подробен устройствен план само при условията на чл. 36 или при свързано застрояване в повече от два урегулирани поземлени имота.
    Толкова! Т.е. не става дума за никакви обемнопространствени визии градска среда и пр.
    Mok и аз съм архитект и разбирам тежненията Ви към създаване на една устойчива архитектурна визия, защото за нас архитектите, такъв е смисъла на нещата, ама въпроса е кой го желае и дали има някой който да го пожелае толкова силно че да плати за това. Като казвам „да плати за това”имам предвид не само финикийските знаци, защото плащането се състои и в това да се подтисне нещо за сметка на нещо друго, например да се подтисне личната визия на собствениците на земята, която ще се устройва. В крайна сметка от тук ще зависи при едно бъдещо изменение на закона да бъдат не само написани, но осмислени и гласувани такива разпоредби, които да създадат възможност за провеждане на подобна устройствена политика.
    А що се касае до цветните или чернобели картинки и с едните и с другите могат да се сътворят и се створяват такива глупости, че ум да ти зайде!

  16. Julyan von Emona says:

    Извинете ме за правописните грешки!

  17. ВГ² says:

    След половин час четене стигнах най накрая до полето изпрати коментар. Само че от къде да започна този коментар. Ще започна от градовете и градското развитие в България. В блога до сега по тази тема се изказват за градовете в България. Всъщност се има впредвид София, и по малко Повдив или Варна. В другите градове в страната сме свидетели по скоро на разпад, отколкото на ново строителство. Така че проблемите които се разискват са специфични за тези градове. Дали му казват ПУП ЗУТ или РУП това няма никакво значение. Аз така и не знам какво означават тези съкращения. Много по важно за един град е визията, която преследват живущите в него и управляващите този град. Понеже поради редица причини визия и управление на големите градове няма, сме свидетели на една невероятна урбанизация на българското общество. Това води до масивни проблеми. Защото една архитектурна, и икономическа визия за един голям град не се изготвя за един или два дни, а продължава години. А когато градовете растът с такива бързи темпове, то няма време да се изготвят тези проучвания. И дори да се изготвят те са вече остарели. В следствие липсата на стратегия за градовете ставаме свидетели на следните Парадокси:
    1. Във варна в порядъка на около 3 години се откриват 4 Мола в участък с радиус от 1км. (2 вече фалираха, но се залага на строежа на нов)
    2. Усвояват се нови строителни площадки, без изградена инфраструктура.
    3. В софия вместо да се събори и построи наново онази развалина на цариградско шосе(става въпрос за булеварда от орлов мост към летището) се строят нови сгради в непосредствена близост.
    4. Емблиматични сгради биват събаряни или „рекунструирани“ без капка идея за епохата о която идва тази сграда, и уважение към архитекта който я е проектирал. Примерно старата военноморска болница във Варна. В софия също има достатъчно примери.
    5. Няма никакво управление на междублоковите пространства.
    Работат е там, че градовете са станали безлични, и никой не го е грижа за нещата които ползват този град - ХОРАТА. В крайна сметка, градът трябва да е в служба на хората, а не просто място от нахвърлени камъни. Но в същото време точно Те хората са отговорни за средата, която ги заобикаля. Те носят точно толкова отговорност, колкото и упреавляващите.
    Та да се върна към проблема с Руповете… всъщност тези РУПове са всъщност вредни. Защото те Определят граници в които може да се строи, и изключенията, при които може да се строи повече на даденото място. Ако в същото време определяща би била околната среда, да се разбира заобикалящото строителство , резултатите биха били други. Но това би означавало по голяма отговорност от страна на Архитектите. Защото в първият случай добрият архитект е този който знае всички вратички, и може да предложи максимална възвращаемост на инвеститора. Във вторият случай архитекта е отговорен пред обществото и предлага най добрият проект който се вписва максимално добре в околната среда. Това са две напълно различни виждания за развитието. И те са валидни дефакто в целят свят.
    Може би не пиша 100% по темата, или поне нев насоката в която е написана статията. Но за мене Поставянето на закони не е решение, а проблем.
    Помислете къде карате кола по внимателно на кръстовище със светофар или на на нерегулирано кръстовище?

  18. ВГ² says:

    Сетих се още нещо което ми направи впечатление скоро. Как би помогнал ЗУТ, РУТ или ПУП на Пространството около Централна Гара София?
    Нека някой от информираните и добре боравещи със тези закони архитекти ми даде отговор.

  19. mok says:

    @ВГ² - Интересното е, че повечето от кръстовищата, с увеличил се трафик, рано или късно се сдобиват със светофар точно поради тази причина.
    По отношение съобразяването с околната среда - разбира се, да, 100% за. Но в момента това едно чисто пожелателно условие във всяка една проектантска задача, която говори само и единствено за културата на проектанта. Това се опитвам да изкажа колко време вече - не може да се разчита на индивида (или обществото) да се саморегулира и да си налага рамки, които не съществуват законово. Все от някъде трябва да се започне. Във всяка една държава по света, която бих дал за пример, е така - има ясни закони, ясни стратегии и пр.

  20. Julyan von Emona says:

    @ВГ² - Малко хаотично и все пак точно описвате проблема. Както и преди казах - важен е замисъла на това което желаем да постигнем. Вие говорите за “големите” и “малките” градове, аз бих добавил, “а защо не и селата?”.Факт е, че строителният бум от предишното десетилетие завладя предимно териториите на големите градове, сега когато се намираме в състояние на относителен строителен отдих поне трябва да проанализираме искали ли сме такова развитие на строителния бум или сме “изненадани от януарския сняг” и ако сме го искали дали този е най правилния начин за неговото провеждане. Както и в предишния пост казах предвиждането за развитието на дадена територия е Висш промисъл съизмерим със Сътворението. Ако примерно през 2001г сме имали визия за това което стана в 2009г.днес можем да кажем “това така го заложихме тогава и за това се така се случи”. Всеки случай в края на ХХ век все още кръжах всред оперативните кръгове където се взимаха подобни решения.
    Ще посоча само един случай, който е емблематичен за мисленето от онова време.
    На средноздигнат в държавната иерархия началник - юрист по образование (мога поименно да го посоча, но не е лоялно от моя страна защото тогава осигурявах съпорт в дейността му) му беше възложено в областта на устройството на територията да разработи такава нормативна основа, която да способства за
    “да се отрищи ураган от инвестиции които в момента стоят зад язовирна стена с ликвидни средства”. Това беше единствената задача и не беше направен дори и опит да се мисли за това как това торнадо ще се развихри. Средноиерархичният началник, който иначе хич не беше глупав, направи много прост ход! Предложи в тогава действащата Наредба №5 ПНТСУ плътността на застрояване за курортите която беше 20% да стане 70% и Кинт 3. Министъра одобри измененията в тази наредба и ето ти го днешния облик на Слънчев бряг. Разбира се докато се появи реакция срещу вихренето на торнадото, минаха няколко години и в последствие със Закона за устройство и застрояване на Черноморското крайбрежие частично се върнаха стойностите на тези показатели назад, но ако поне умеете да четете закони обърнете внимание на това как е построен този закон.
    С една дума! Всичко започнато шест месеца след публикуването на този закон в ДВ се довършва по досегашния ред и условия. В тези шест месеца и куцо и сакато, де що му се е мержелеело нещо като строителство на морето в главата, се възползва да запише входящи номера в общината.
    Целият този действителен случай го давам като пример за това да се проанализира какво сме мислили около 1998г.и какво сме постигнали в 2013г. и въобще мислено ли е за “архитектурна визия, обемнопространствени решения и пр.фактори, които се обсъждат на страниците на този блог и ако не е мислено, какво е липсвало за да се помисли за да се прокара като нормативен акт в бъдещето разбира се.

  21. bgarch says:

    @ВГ² -
    ПУП и РУП са инструменти в ръцете на архитектите и управляващите обществото. Самите архитекти също не могат сами да създават градска среда, която не отговаря на потребностите и желанията на обществото, те са изпълнители на неговата воля. С тези думи не принизявам ролята на качествения (некачествения) архитект, но той може да реализира качествата си само когато управляващите обществените отношения поискат това от него.
    Доменик Перо се е появил и е проявил таланта си, защото обществото във Франция е дало управлението в ръцете на Франсоа Митеран и хората с разбирания като него. Той е имал боншанс да живее и твори в тези времена. Със сигурност доста български “Доменик Перо” са се загубили като специалисти, защото нашата действителност е предпочела “нашето момче”, което не е кадърно, но пък от своя страна няма да пречи да усвояваме едни пари.
    Та пак се връщам на РУП-овете и ПУП-овете. В ръцете на добри управляващи и избраните от тях качествени архитекти те са необходими инструменти, с които се постига това, което виждаме като отидем на екскурзия в Европа. У нас с тези инструменти се постига друг ефект. Но проблемът не е в инструментите, а в начина им на използване.

  22. ВГ² says:

    @Julyan von Emona -
    Съжалявам за хаотичният стил в моят пост. Но пиасането не е от силните ми черти. Това естествено не пречи да изказвам мнение по въпроси, които ме интересуват.
    Добавката за селата е много на място. Още повече, че тези села са решението, до голяма степен, за проблемите в България. Но както знаем в българия не се търсят решения на проблемите. По скоро се търси бързата печалба. Защо решението е в селата и малките градове: защото там има контрол от комшиите най малко. Защото селата и малките градове още утре могат да поемат 1милион българи, без да е нужно допълнителни инфраструктури (може би ако се вземе в предвид състоянието на железниците, инвестиция в инфраструктурата би била нужна).
    Но аз се отплеснах от темата на поста: нужен ли е тотален контрол (аз така разбирам тезата на мок) в българското строителство. Че контрол е нужен няма две мнения. Аз просто не съм съгласен със мерките, които предлага мок. Според мен е нужен обществен диало а не безличен закон. КАкто писах по горе: законите са граници, които много хора се опитват да прескочат. (повечето с пари в БГ си мислят че стоят над закона) В този дух колкото по голям закона, толкова по голямо предизвикателството…

  23. ВГ² says:

    “Самите архитекти също не могат сами да създават градска среда, която не отговаря на потребностите и желанията на обществото”
    Поне 50% от Архитектите изпълняват изключително желанията на инвеститора. Примерно Филип Джонсън който казва “I´m a whore. дайте ми пари и ще построя това което желаете”. и точно там е разковничето: Инвеститора не е архитект и се нуждае от граници които разбира. Та така са се зародили РУП и ПУП и тн. А след като границите са там, трудно е да убедиш инвеститора, че не е правилно да застрои по-малко от това което е допустимо. Именно за това намирам, че архитектите са тези които би трябвало да носят отговорност.Но на практика липсват предпоставки за тази отговорност ха ахитекта.

  24. Julyan von Emona says:

    @ВГ² - Става въпрос за друго! Ако ние наистина сме си поставили за цел да решим по някакъв начин комплексната задача наречена устройствено планиране следващият въпрос е какви са най-подходящите инструменти които следва да се използват. Погледнато от един по-широк ъгъл субстрата на сектора обитаване не се състои само в технически параметри по трите оси на декартовата координатна система. Тук се съдържа и развитие във времето на нагласите на самите обитатели в селото и града (малък или голям)и възможните инструменти да се влияе върху тези нагласи в определената от нашия замисъл псока, ПУП и РУП дават едни съвсем ограничени в отраслово отношение параметри, които в общожитейски смисъл имат повече оправдателен от колкото градивен характер. Като казвам оправдателен имам предвид, по отношение РУП да оправдаем намалените отстояния с наличието на присъстващ обект на културното наследство например или пък присъстващ обект с трайност повече от 25 години. Технически погледнато тези две оправдания са достатъчни съгласно ЗУТ заповедта с РУП да издържи срещу атаката в съответния административен съд. Но аз задавам въпроса, какво прави устройстеното планиране и т.н. регионално развитие - този индивид вместо да се мъчи и да се гъчи на намалени отстояния в града да си стегне къщата (ако тряБва да построи и нова)в селото от община Полски Тръмбеж например, от където са дошли родителите му по време на колективизацията и масовизацията на ТКЗС и да си намери съответно препитание. Ако не му се хваща мотика, даже и там има нужда от компютърни специалисти. Както до тук твърдя, въпроса е в реализацията на замисъл с комплексно въздействие и подбор на оперативни похвати за неговото изпълнение, а не дайте да дадем урагана от пари да се вихри по пътя на най-малкото съпротивление, пък накрая к’о ‘тана ce’a

  25. ВГ2 says:

    @ Julyan von Emona
    Според мен си на същото мнение което излагам в коментар 17.
    Според мене какво липсва на ПУП-а това е социологическото проучване. Социологическото проучване е един текстов анализ на хората, от даденото населено място (град, село, квартал!) и техните привички. Към анализа е нужна и теза, как предложеният ПУП ще подобри настоящото положение, или как допълнението (новата постройка) ще се впише в средата. Колкото до мотиките и комп. спецовете по селата. Това са задачи към политиците… т.е. на тези задачи отговор скоро не чакайте!

  26. Julyan von Emona says:

    @ВГ2 - Прав сте че нещата са и задача на политиците, а също така сте прав че от тях не само отговор, а нищо не следва да се очаква освен неразбории, но пропускате че ние като архитекти, а и в по широк обхват и всички технически интелигенти би следвало да имаме някаква тежест в BG-средата, а я нямаме, защото се занимаваме само със собственото си бельо, а предпоставка за едно фигуративно казано “оплождане” е да надникнем и под чуждото бельо. Затова и твърдя, че ако разсъждаваме над сегашните инструменти за въздействие върху средата на обитаване артефакт на която е тук разисквания РУП, в частност бих попитал mok какво закона трябва да добави в изискванията към РУП така че той да придобие по “архитектурно” значение. Ако има намерение да изложи някаква теза, яростно ще му опонирам и не за друго, а за да осъзнае че всяка идея трябва да има кохезионни сили които да я държат на повърхността.

  27. mok says:

    @Julyan von Emona - Ще се опитам за последен път да ти разкажа идеята по различен начин. Говорим за устройственото развитие, съизмеримо със сътворението, нали така? Ето ги стъпките, просто и ясно, една по една, които трябва да предхождат архитектурната работа по конкретна поръчка за конкретен имот:
    1. ОУП - издържан във всичките си или поне в повечето си аспекти. Дали сегашният ОУП на София е добър или не - тема на друг разговор.
    2. ПУПове. Съобразени с ОУП, с характера на обитаване, хабитатите, бита, функцията на съответните зони, ослънчаване, ветрове и прочее каквото още се сетите - това също е предмет на друг разговор.
    3. Детайлизиране и конкретизиране на ПУП-овете до такава степен, че да не са предпоставка за хаотичност при самото проектиране, а точно обратното. Височина, характер на застрояването, обемно-пространствени особености, ограничителни и задължителни линии на застрояване и прочее. Ето това е предмет на разговора в момента. Конкретизирането на градоустройствената фаза. То липсва. Към момента единствения начин, който виждам като възможност за осъществяване на това конкретизиране са въпросните РУПове. Конкретно предложение - както не може да се строи в ПИ, а трябва да го направиш УПИ, така да не може да се строи без да е налице тази конкретизираща фаза. Или един вид преди да си пуснеш детето на училище, да го научиш първо да говори. Няма как да се пропусне фаза от едно развитие, без това да окаже неблагоприятно влияние върху следващите фази.
    Ако се разчита на архитекта-проектант (особено в България) да замаже градоустройствените пропуски или недомислици, все едно да кажем, че бояджията накрая ще изправи кривите мазилки (или по-зле - ако мазилките изобщо ги няма). И то по една проста причина - една не малка част от колегите нямат никакво отношение към градоустройството, ситуират сградите си “по усет”, “за по-убуу” и прочее професионални доводи, от които резултатът е ясно какъв. Ако, повтарям АКО, живеехме в нормално време и място, може би на архитектите щеше да може да се разчита да се придържат към някакви неписани правила, да се съобразяват с околното застрояване и да мислят за градоустройство преди да мислят за цвета на фасадата. Но това далеч не е така. Факт. Опонирай яростно на това колкото искаш, но това е факт. Единственият начин да се случи някакво организиране в обозримо бъдеще, е да се поставят рамки, които дори ще улеснят архитекта при “битката” му с инвеститора, който, знаем, в доста от случаите, е основен фактор за облика на сградата.

  28. Julyan von Emona says:

    @ВГ2 - “Според мене какво липсва на ПУП-а това е социологическото проучване. Социологическото проучване е един текстов анализ на хората, от даденото населено място (град, село, квартал!) и техните привички.”
    “чл.95 ЗБНМ (ДВ бр.67 от 1905 изм. бр.60 от 1911г.)Освен споменатите до сега в този закон правилници, ще се създават и утвърдят с указ и други такива за следните работи:….
    в) за начина на застрояването (къде какви здания) за всяко населено място или за части от него за издатините или застрояванията вън от строителните граници, над или под улицатата или пък зад нея (между регулационната и строителната линия)………” и прочие подробностти като се стигне до “формата и материала на съставните части на постройките”. АЗ който съм събрал цялото течение на т.н. “устройствено (благоустройствено) законодателство” и детаилно съм вниквал в него, уверявам аудиторията на този блог, че този закон е най доброто което нашата интелигентска мисъл е създавала някога (взаимстван е от италианския от онова време). Аргументът в полза на това твърдение е ЗБНМ е така конструиран, че местното общество е имало възможност само по своя инициятива и според своите виждания да определи нормативи за всеки един от изброените в чл.95 буква В)инструменти според това къде го стяга чепика. Събрал съм на книжен носител около 30 такива правилници. За да илюстрирам за какво става дума ще посоча, че примерно в Хасково (1924г.) ги е интересувал реда за оценяване на т.н. “извънредно подобрени имоти” (аналогично днес е промяна предназначението на земята) Във Враца (същата година) са разработили по кои улици да има сключено и по кои свободно застрояване, че чак и формата на корнизите и въобще не са се интересували . важното в случая че Тогавашния ЗБНМ не е задължавал местните общнасти в Хасково и Враца да устроят по един и същ начин и в еднакъв отрасов обем целият набор от итструменти описани в чл.95, докато днес с ПУП и РУП по еднакъв начин се устройват коренно различни населени места като Бургас и Смолян например, без никой да го е еня че бургазлии и смолянци дори не говорят един и същ диалакт.

  29. Julyan von Emona says:

    поправка след израза “….и въобще не са се интересували” да се добави израза “от извънредно подобрените имоти”.

  30. vdgg says:

    Всичко това, mok, е направо чудесно! Ако някой ден обществото ни пак се развие дотам, че да се наложи изграждане на нови населени места в средата на полето (гората, планината, морето, и т. н.) - тогава тази теория ще може да се приложи и на практика. Ще се получи образцова урбанизирана територия, предполагам - за чудо и приказ. Дотогава, обаче, иженарицаемият инвеститор ще печели съдебните битки с желаещите по административен ред да му наложат униформа и подстрижка (образно казано, разбира се).

  31. Julyan von Emona says:

    @mok - mok писали сме по едно и също време, но ти и сам ще разбереш, че съм категорично против казармената субординация на описаната от теб структура. Странно е, че аз бившия армейски офицер трябва да ти го кажа!
    Както виждаш предлагам прилагани в миналото инструменти за регионално самоуправление от областта на устройственото планиране, които пряко ангажират населението. Необходимо е да си спомним за тях и да ги усъвършенстваме. Предполагам излишно е да ти казвам че създаването на тези правилници се е извършвало при активното участие на колеги архитекти (примерно арх.Ненов и пр. изявени за времето си колеги).

  32. ВГ² says:

    @Julyan von Emona -
    Тези стари закони, само доказват че преди 90 години е имало доста оживен диалог. Което е естествено, като се има в предвид че по това време се заражда модернизма със неговите тези и течения. В момента живеем във времето на STARARHITEKTI, и това се отразява на средата в БГ- всеки се опитва да построи нещо О-никално.
    Но това е тема на друга дискусия.
    Та думата ми беше в един от предните коментари, че липсва обществената дискусия. Иначе практики как да се предизвика обществена дискусия има много.
    Един пример мога да дам- колкото и изтъркан да е- швейцария: там при подаването на документите за строителство, трябва да се постави скеле на имота, което показва границите на бъдещата къща. Така всеки заинтересован може да види как в бъдеще ще бъдат засегнати неговите интереси.

  33. Julyan von Emona says:

    @ВГ² - То за засегнатите интереси и тук има извънредно сложен процесуален ред,пред различни органи с различна отраслова компетентност, чиято единствена задача е да те откажат да си ги защитаваш. От тази сложна блатна джунгла последното десетилетие си вадя не лош хляб,където нямам конкуренция, а не от проектиране, където всеки средностатистически колега ще ме подбие в цените.

  34. psihi says:

    Статията има няколко съществени пропуски. Не е обяснено по какъв начин ще се реализира и защити идеята.

    Хрумнаха ми няколко варианта, които ще споделя:

    Вариант 1: с конкурси по примера на конкурса за булевард “Тодор Александров” в София.

    Вариант 2: с назначени архитекти по примера на техно парка 5-ти километър.

    Вариант 3: Оценка на проектите от общинската администрация и връщане за корекции в стил УАСГ.

    Вариант 4: Вадене от архивите проекти и устройствени планове по примера на предгаров площад София, Алея 1 Варна и т.н.

    Как ще се случат нещата?

    Също не е обяснено и как възникват ПУП. Например искам да строя небостъргач на площад “Македония” в столицата. Трябва да си купя земя, да взема извадка от кадъстара и да ми нарисуват ПУП, или в ОУП е написано, че на това място (зона) трябва да има небостъргач за който параметрите са прецизирани в ПУП, и на база тези устройствени планове се явявам като потенциален инвеститор?
    Как се появяват оцветените в кафяво и червено правоъгълничета и ромбоидчета на картата, кой архитект и на какво основание ги рисува? Кой и на какво основание ги одобрява, минават ли обществено обсъждане, може ли да се променят в зависимост от интереса?

    И каква е гаранцията, че журиран и минал обществено обсъждане проект няма да бъде подменен по “технически причини” с нещо друго, неясно какво. (казусът със злополучната метростанция 20) ?

  35. смесители says:

    Много ви благодаря за интересната статия.В крайна сметка е важно да се вижда кой какво върши.И според мен ако изчезне или поне малко намалее корупцията страната ни ще бъде доста по добре и ще започне да се развива положително.Мен лично доста ме дразни факта, че който чуе за нашата страна свързва това място с корупция и какво ли още не.Не може всеки който дойде и избран от народа, да го разочарова така целенасочена и нагло.Определено има доста пропуски, но е време вече да свръзват страната ни е красивата природа,която си имаме.

Изпрати коментар

 
.