Минимализмът и неговите капризи

Съвсем скоро екипът ни стартира работа по интересна интериорна задача. Казвам интересна, тъй като не са често срещано явление напоследък клиентите, които искат святсна архитектура без кич и изхвърляници. Обикновено попадаме на клиенти, които искат тежкарски интериори със стабилни препратки към класиката, но същевременно и с усещане за нещо модерно и съвременно. Или така наречената “модерна класика”. Какво да се прави - такава ни била орисията. С лека тъга по неосъществените си минималистични архитектурно-интериорни амбиции отмятаме проект след проект - все в тоя тежък стил. До такава степен, че в крайна сметка явно дотолкова сме задобряли в него, че в един момент сме леко закърняли за минимализма и когато задачата изскочи, се оказахме неподготвени.

Работейки върху отделните помещения, стигнах до заключението, че и двата стила (минимализъм и максимализъм, ако мога така да го нарека) си имат своите предимства и недостатъци. Предимствата на минимализма са ясни на всички - да не влизам в подробности - чистота на пространствата и формите, лесно възприятие, стилност и тн. Всичко това би трябвало да говори за лесно проектиране (поради липсата на много и различни елементи). Нещо, което при максимализма не е така - фризове, корнизи, колони, разнообразие от материали, мебели по поръчка и прочее сложности, които бавят неописуемо. Да, ама не. Липсата на елементи или по-скоро ограничената им бройка изведнъж се оказва също проблем. Поради простата причина, че изключително малкото изразните средства, с които се борави, трябва да бъдат така точно и прецизно композирани, че да дават завършеност на проекта.

Ще кажете - още по-добре - колкото по-малкок елементи за композиране, толкова по-добре; нима многото елементи в максимализма да не се нуждаят от композиране? Нима подреждането на много елементи в композиция не е по-трудоемко от подреждането на малко такива? Пак да, ама не. Еднакво е. И ще ви кажа къде се крие отговорът.

Да кажем имате едно голямо пространство за обзавеждане. При минимализма разполагате с няколко елемента (я мебел, я изкуство, я килимче), които трябва да организирате така, че пространството да стои цяло, завършено, издържано и да не стои просто “празно” а “подредено празно”. При максимализма обаче разполагате с неограничен брой елементи - корнизи, фризове (и то може да са различни по големина и мотив - не забраяйте - в случая не робувате на стилистични принципи, а само на естетически такива), мебели - най-различни (ако има от различни стилове пък - още по-фешън), килимми, пана, всякакви мазилки, изкуство, технологии (вкарани в най-различни рамки, кутии и прочее надребнени екстри) и тн и тн до безкрай. Естествено - трябва да сложите чертата някъде, но в сравнение с минимализма - разликата е от земята до небето. После започвате да подреждате елментите и където видите празно - пълните с нещо ново, като гледате вече да е обвързано със сложеното дотук. И накрая се получава една 100% запълнена и оцветена “рисунка”, в която няма бяло, всичко изглежда хем натрупано, но и хем подредено в няколко основни линии (или системи, така да ги наречем). Много елементи, но подредени в няколко системи, поделящи си пространството. Разделяй и владей. Разбира се, че и при максимализма има уеднаквяване и нагаждане на елментите един към друг - не става просто със слагане, виждал съм колеги, които го правят и резултатите са трагични в повечето случаи. Но тук уеднаквяването е много по-лесно, защото един елемент, който не подхожда на една от системите, все ще подходи на някоя от останалите. Докато при минимализма има само една единствена система и няколкото елемента в нея трябва задължително да са подчинени само и единствено на нея. Усложняващ фактор е това, че поради малката си бройка, елементите са много по-въздействащи и всяко най-малко отклонение от системата веднага прави впечатление и дразни.

В случая с конкретния обект обаче, определяйки заданието като интересно, имах предвид, че изискването не е за чист минимализъм в екстремната му форма, а за минимализъм с добавен детайл. Достатъчно детайл, който да вкара уют в цялата обстановка. Пак нож с две остриета, както и да го погледнеш. Вярно - по-лесно се постига пълнота на пространствата, но не и баланс. Прибавянето на малко детайл отгоре съвсем не отменя факта, че всичко трябва да е подчинено на една единствена система.

Какъв е изводът от цялата работа - внимавайте с минимализма - измамно лесен е. Махайте с лека ръка всичко, което ви се стори излишно, защото ще ви обърне колата. А при максимализма… слагайте с лека ръка всичко, което ви хрумне - все ще му намерите място и ще го вържете към някоя от системите впоследствие.

minimal
Изображение: Cholakov-Gongalov Architects



Автор: арх. Виктор Чолаков
Тагове: ,

5 Отговора на “Минимализмът и неговите капризи”

  1. ВГ² says:

    Добре де след като толкова обстойно сте описали минималистичният характер на този интериор, може ли да попитам каво правят в цялата ситуация тези страхотни пердета с барокови украски.
    Също така е много повърхностно да кажеш, че ако правиш нещо в класически стил можеш просто да набуташ макцимално много детаили в даденото пространство. Това е криворазбран класицизъм.В Класическият стил орнаментите са показ на принадлежност към дадено съсловие в обществото. Също така неразривна част от Класицизма е разхищението на пространството. Точно обратното е при минимализма- пространството се използва до последният кубичен мм. И тука от тази гледна точка, как се вписва във вашата минималистична стая този чувал зе сядане голям колкото 2 кресла?

  2. mok says:

    @ВГ² - Както споменах, заданието не е за чист минимализъм, а за минимализъм с добавен детайл, което хвърля малко светлина върху въпроса за пердетата и чувала. По отношение класиката - напълно съгласен. Само че в случая за друго иде реч, не за чистата класика - досега не съм попадал на клиент, който иска чиста, строга класика. Повечето искат т.нар. “модерна класика”, което някои колеги прочитат просто като “кич” или един вид “максимализъм” със струпване на най-различни елементи и заемки от различни стилове - това имах предвид.

  3. ВГ² says:

    Мок, ако имаш под ръка прочети Ornament und Verbrechen, от Адолф Лоос. Той е имал горе долу същите проблеми преди 100 години.
    Като цяло архитектурната среда в БГ напомня на средата в европа преди 100 Години. Тогава в отговор на инвеститорите новобогаташи се е зародил модернизма. Не знам какъв би бил отговора на Архитектите от Балканският полуостров.

  4. lazaroarchitects says:

    Учудвате ме колега!Нима не знаете,с вашия опит,че “Less is more..difficult”? :-)

  5. ***редактирано от администратора*** says:

    На скоро разбрах, че съм голяма почитателка на минимализма.Започнах постепенно и малко по малко да премахвам някои аксесоари и мебели в моят дом, докато не се получи една изчистена визия приличаща малко на болница,както ми казват някои мои приятели като на шега разбира се.Много е трудно да успееш да съчетаеш малко мебели и аксесоари така добре,че да не изглежда празно помещението , но в същото време да е класическо и изчистено с нови детайли.Статита ви е страхотн и се радвам че ни пишете. Тук научих някои важни нещ аи това зелено кресло от снимката е униклано.С тези добавени детайлио както пишете и вие мое да постигне много в един дизайн.

Изпрати коментар

 
.