Промяна на ПУП

Всички добре помним бурните строителни години между 2001-ва и 2008-ма. Всеки от нас е бил свидетел на не едно строително безобразие в близост до местожителството или местоработата си. Всъщност, ако трябва да сме точни в оценката на случилото се, проблемите на строителния бум са преди всичко градоустройствени, чак след това  архитектурни и строителни. Е, разбира се, навсякъде по света годините на преход са малко или много размирни и неуредени, отделен е въпросът у нас колко дълго продължиха те и до каква степен размирни бяха. А градоустройството съвсем не прави изключение. Когато инвеститорите станаха от държавни частни, така добре подредената система се обърка тотално. Масово липсваха ОУП-ове, ПУП-ове и прочее *-упове. За да се вкарат нещата в рамки, бяха изготвени множество такива, както и бяха приети различни законови промени, уреждащи статута им. И наистина - това е правилният начин, но за съжаление останаха някои лоши практики, може би като част от старата система, непригодени към новата.

Наскоро писах за един случай в столичния Младост-4, който е ярък пример за това как лошите практики и вратичките в закона могат да бъдат в ущърб на много хора. Става въпрос именно за това как точно се приема, променя и актуализира даден ПУП. Практиката показва, че промени се приемат или с 14-дневен срок за обжалване след публикуване вДържавен вестник, или с обществено обсъждане, обявено в един национален всекидневник, една местна медия, в районната администрация и на уебсайта на съответната община.

Разглеждайки първия подход, веднага става виден основният му недостатък. Кой чете Държавен вестник? Освен държавата - май никой. Длъжни ли са хората, които обитават даден квартал, ежедневно да следят Държавен вестник с цел да се преосигурят срещу евентуални бъдещи промени в ПУП-а на квартала им? Не са. Това е остарял метод за оповестяване; може и да е работел, когато всичко е било държавно, но не и когато е частно. Единственото, което се постига чрез този метод, е “плъзване” на нечии интереси незабелязано ниско под хорското недоволство.

Вторият начин е може би малко по-съвременен. Но съвременността и приложимостта му се изчерпват дотам, докъдето се простират всички предположения, направени от държавата/общината. Какво имам предвид - ще разясня. Гаранция ли е публикуването на обявление за обществено обсъждане на сайта на общината? Не. Никой не следи сайта на общината. Нито пък таблата за обяви в самата община. Оттук насетне се извършва предположението, че щом не следят сайта на общината, то със сигурност хората трябва да следят по един национален всекидневник и една местна медия. Пардон - не по един, а точно тези, в които са публикувани обявленията. А сега помислете доколко вероятно е това предположение. Доколко вероятно е 200 или 300 (или 10) души, обитаващи съседните на даден имот, чието изменение ще се коментира на съответното обществено обсъждане (тоест - именно заинтересованите лица), да следят точно този национален всекидневник или местна медия? А доколко е вероятно точно този ден да попаднат на точно това обявление? Извинявам се, но на мен това ми звучи малко като онзи ситния шрифт в договора, който трябва да подпишете веднага, но който е “публикуван в сайта на фирмата”, а не е предоставен за прочитане към момента на подписване. Хитро, нали? Хем са си свършили де юре работата, хем са минали тънко-тънко, без да вдигат много шум около нещо, което може да провали изкъртването на едни добри пари (и което, съвсем така помежду другото, е в ущърб на някакви си нищо не подозиращи хора).

А колко е елементарно би могъл да бъде решен този остарял проблем. Просто с разлепване на въпросните обявления на входовете на заинтересованите лица. Лесно е. Елементарно е като фасул. Ще ви кажа обаче защо не се осъществява - защото ще се тушира възможността за “плъзване”.

lawbook



Автор: арх. Виктор Чолаков
Тагове: ,

Един Отговор на “Промяна на ПУП”

  1. Michel says:

    “Ще ви кажа обаче защо не се осъществява - защото ще се тушира възможността за “плъзване”.”

    – Абсолютно и точно тъжно си прав! :-(

    За мафията не е изгодно да има правила, и те да се спазват… Нито пък да има обсъждания на проектите. Какво ако гражданите не са съгласни? А така е лесно е удобно — хоп! и си построил каквото си искаш където си искаш!

    Това няма да се оправи скоро. Няма политическа воля за промяна, няма и да има. У нас и правителство и община е в ръцете на мафията. Тъжно, но факт. Несменяемия П. Диков, както и датата 14-ти юни доказва всичко това… :(

Изпрати коментар

 
.