Интериор за 0 Евро??

Негово Величество българският Потребител е трайно деформиран, ще знаете. През последните години масово се насади виждането, че пазарлъкът е неотменна част от ежедневието, съпровождаща всяка една покупка по всяко време почти без изключение.

Особено що се отнася до услуги, Негово Величество Потребителят е същински майстор в преговорите и смъкването на цените наполовина. За него трудът или компетенцията на професионалистите не представляват фактор; всичко, в което няма вложена суровина или физически материали, подлежи на безкраен пазарлък. НВ Потребителят никога няма да даде за нещо 1000 лв, ако знае, че струва 1500, защото знае, че “тия изкуствено надуват цените” и “рИално т’ва струва 750″. Нито пък ще даде 100, ако му поискат 100, въпреки, че знае, че струва 1500; ще настоява за 50. Предпоследният случай на подобен пазарлък, беше един интериор за 12 Евро (цена, търсена от клиента). Смешно е да се напомня, че такива цени са извън каквито и да било класации, не отговарят на никакви методики на КАБ, нито съответстват на това колко ядене ще изяде архитектът, докато прави проекта, а да не говорим за покриване на разходи за офис, режийни и прочее неразбираеми за клиента доводи, излишно оскъпяващи поръчката. Какъв е изборът на архитекта? А) Да свали цените или Б) да почине от глад. Изборът е труден, но най-вероятно повечето биха избрали вариант А. Както е казал другаря Живков “Какво ще решаваш… може да решава само тоя, който има пари!”. Нито КАБ, нито САБ, нито архитектът решават и определят колко струва проектът, решава тоя, който поръчва музиката. И понеже музикантите са изгладнели, са готови да свирят само за почерпка.

Докъде обаче стигнаха нещата по този начин? Доволен ли е НВ Потребителя от евтината музика? И по-важният въпрос - достатъчно евтина ли му е? Щеше да е, ако музикантите сами не си бяха подбили допълнително цените. За съжаление се случи точно това - в надпреварата за клиентския интерес при новоустановените условия, целта вече не е да се свали цената наполовина от нормалната, а наполовина от половината. Интерполирайки, лесно се стига до краен резултат около нулата. В устрема си само и само да спечелят клиент, някои колеги се съгласяват да работят безплатно. Такъв вид дъмпинг не е съвсем безмислен - прави се безплатно един проект и се печели доверието на клиента за следващите десет. Или пък - прави се безплатно проектът, за да се продаде обзавеждане (най-често практикувано от мебелни фирми, които бъкел си нямат представа от интериорен дизайн).

Последната злощастна случка по този повод е във връзка с интериор, за който предложената цена е 12 Евро на квадрат. Ниска цена - като за приятел на приятел. И като един вид експеримент какво би се случило ако в самото начало архитектът даде цена наполовина от реалната. Много колеги биха се изсмяли на такава идея и биха предположили, че клиентът е спечелил битката, а архитектът се е “набутал” и го чакат безсъни нощи за смешни пари. И наистина - това не е далеч от истината; клиентът наистина спечели битката, но по друг начин: “Не, благодаря, мебелната фирма, където ще си поръчам шкафовете, ще ми направи проекта безплатно”. Следващата стъпка е да се предлагат пари на клиента, стига да си даде благословията и предостави на клетите архитекти възможност да му проектират.

Обикновено резултатът от подобни случки е не само смачкано самочувствие на архитекта, но и още нещо - празни ръце. Дотук стигнаха нещата, ще знаете. НВ Потребителят първо поставя архитекта на колене, пречупва го и го склонява да обещае и майка си, а след това му обръща гръб и изчезва, без да му даде дори възможност да работи на позорните цени, които е дал. Това, че мебелната фирма ще произведе някакъв тотален шит, съобразен единствено с продуктовата си гама, клиентът изобщо не го интересува, той иска да спести пари. Това, че иска качествен интериор, но ще му произведат някакво бегло подобие на курсова работа ала-трети-курс, не го интересува, той иска да спести пари. Това, че трудът струва пари, не го интересува, той не иска да дава пари, а да спести пари.

Никакви норми, наредби и закони не могат да променят това, ще знаете. Никой не може да забрани на никого да работи безплатно. Нито ще забранят на мебелните фирми да правят проекти като “бонус” към поръчката, нито ще забранят строителните фирми да си разиграват коня както си искат с инженерингови процедури. Сами си го натресохме, ще знаете, момента, в който алчността стана по-важна от всичко останало. А най-гнусното е, че дори тези, които не искат да играят на хорото, са принудени да го правят, за да оцелеят. Не сме читав народ българите. Ще знаете.

untitled-1



Автор: арх. Виктор Чолаков
Тагове: ,

8 Отговора на “Интериор за 0 Евро??”

  1. psihi says:

    След прочитане на тезите изложени в статията е редно да се зададе и въпроса:

    Мебелните фирми ли изядоха хляба на архитектите, или архитектите се опитват да наложат своите правила в сфера, която не би следвало да е в тяхната “юрисдикция”?

    Например в това събитие е имало над 120 участника, като голяма част от тях не са архитекти. В този ред на мисли, защо калкулирането на цените за интериор/интериорен дизайн трябва да е по методики на КАБ?

    http://www.kab-sofia.bg/component/content/article/46-polezno/2708-nad-120-uchastiya-na-qdizain-za-interioraq-2013

  2. mok says:

    @psihi - Интересна гледна точка.. накара ме да се замисля. Но не за дълго; веднага ти отговарям: защото интериорът е част от средата, която се обитава от хората, даже частта, с която хората влизат в най-пряк/близък контакт. Ето защо тази среда трябва да бъде създавана от хора с професионални умения, базирани не само на това какви списания са разглеждали или колко яки дамаски могат да изберат, пърхайки в някой мебелен магазин (нещо, присъщо на “самоуките” дизайнери), но базирани върху обективни схващания/правила/методи (или както искаш го наричай) за хубаво и грозно. Нещо, което архитектите започват да изучават още в първи курс по “Основи на архитектурното проектиране” и продължават още 5 години. Нещо, което самоук дизайнер няма как да знае, дори да има 50 години опит. Единици са гениите, на които не им трябва образование; останалите просто първо трябва да научат основите, а след това да се изявяват в която и да било част от средата за обитаване. Затова къщите не се правят от инженери, а от архитекти. Затова градовете не се проектират от урбанисти, а от архитекти-градостроители. И пак затова интериорите трябва да се проектират от архитекти. В противен случай отиваме в темата “декораторство”, а не в темата “интериорен дизайн” или иначе казано - напълване на едно помещение с едни мебели и готово. Ако говорим за това - да, 12 евро на квадрат са много; може би общо сто лева ще стигнат - колкото да идеш за ръка с инвеститора в магазина и да го “посъветваш” кои мебели да си купи..

  3. psihi says:

    Предвид образователната система в България, да се разбира ли, че всичко което не е “архитект”, трябва да се възприема, като “самоук декоратор без професионални умения”. Наистина би било жалко ако студентите в ЛТУ, НХА и НБУ се “образоват” само с четене на списания.

  4. mok says:

    @psihi - мисля, че ясно обясних какво казвам, ако ще се хващаме да си обясняваме всяка дума ще е трудно. Сигурно и студентите от СУ, ВТУ и от всички други У не се образоват само с четене на списания, но не бих искал някой, който е учил история на изкуствата, да ми прави интериорен проект. Никой не подлага на съмнение способностите на всеки един прясно-излюпен професионалист, в случая обаче говорим за точно определен слой от точно определена професия, в който не всеки, завършил някаква специалност, свързана с “арт” или с мебели може да се изявява успешно. За това иде реч. Или по архитектурному казано - в случая е необходим синтез между изкуство, функция, логика, физика, нормативни бази и тн.

  5. Много ми се иска да изкажа мнение, като завършил УАСГ архитект, който се занимава с мебели в момента, тоест съм в положението на мебелните фирми с образованието, за което си говорите. Случва ми се да правя и двете неща - интериор по правилата на проектирането, и интериори за без пари покрай мебелите. Вторите ми се случват по-често, защото клиентите ми идват със собствени идеи за определена мебел и се обзавеждат на парче - първо гардероб, после спалня, накрая след половин година, или една си правят и дневната…тези хора нямат пари или не биха отделили за интериор, те не са потенциални клиенти на проектантите, сами проучват и измислят какво искат и е много трудно да бъдат убедени, че примерно точно толкова голям гардероб ще им затвори изцяло стаята или пък че е по-добре да си вземат легло на 160 а не 144 см… без да се правя на истински проектиращ, определено не мога да си затворя очите и да им направя подобна мебел преди да съм опитала да ги убедя или поне да им обясня какви проблеми ще си навлекат. Понякога слушат, друг път не, понякога пък искат да им измислим как ще изглежда кухнята без дори да имаме всички размери на помещението, камо ли да сме го виждали. Опитваш се да обясниш и ако послушат, послушат, ако не - все пак произвеждаш каквото искат да поръчат и се молиш, да не е много неподходящо…

    Има и друг вариант - случвало ми се е да пристигат с интериорчета, направени от току що завършили студенти (поне предполагам съдейки по качеството), тотално несъобразени с начините, по които се произвеждат мебелите, да не говорим с каквато и да е ергономиката, въпреки че такива неща се учат в университета! - преди две лета отделих цял месец в опити да разубедя едни клиенти с подобен проект да поръчат огромно легло за миниатюрна стая, в която накрая останаха две пътечки за минаване по около 50-тина сантиметра, заобиколени от гардероб и стена и леглото с височина 65 см, при това с безумна идея за използване на пространството под него, която ни навлече няколко пъти връщане и преправяне на детайли. Клиентите обаче си останаха доволни от резултата, очевидно не страдат от клаустрофобия, а в крайна сметка, те си живеят там.

    Имала съм клиенти, които пристигат и с професионални интериори, много качествено направени и премислени, дотолкова, че съм изпадала в чудене, защо се появяват без проектанта си. Оказва се, че не си харесват проектите и искат да променят нещо, но проектантът не ще и да чуе за това и отказва да се занимава по-нататък, така че на мен се пада честа да променям нещо наистина добре измислено, но не пасващо на изискванията на клиента. Не смятам че и това е добра практика.

    И накрая, случва ми се и на мен да поемам проектиране, но честичко се оказва, че хората са си представяли, че ще им измисля само мебелите и не искат да им обяснявам как могат да направят жилището си по-качествено (всички знаем какви разпределния има понякога), други искат само визуализации и не разбират за какво са чертежи, при това ги искат още преди да е изяснено какво ще има в тия помещения, трети пък искат просто някой с диплома да потвърди каквото са си намислили да правят и не искат да и да чуят друго. (не че няма и информирани клиенти, имайте предвид, просто споменавам различните случаи).

    Мисълта ми е - първо: би трябвало архитектите да се поинтересуват малко повече от това как работят мебелните фирми и да се опитват да комуникират с тях на по-разбираем за мебелистите език, иначе честичко ще попадат на думите “това не може да се направи” - повечето производители, не говоря за заводите разбира се, защото там е друг случай, могат да направят почти всичко, ако знаят как, но понеже не знаят, си имат определена продуктова гама и е в реда на нещата да предлагат нея на клиентите си. Нови неща правят само по идеи на проектанти, които са си измислили детайлите и знаят как да ги обяснят.

    Второ: Всички би трябвало да отделяме време и енергия да образоваме потенциалните си клиенти, ако не искаме да се налага да правим готови интериори с всички визуализации за по 12 евро. Хората просто нямат идея колко работа стои зад един интериорен проект и няма и кой да им го обясни, а не са длъжни да го знаят, имайте предвид!

    Трето: дизайнерите, които не са с архитектурно образование могат спокойно да са и по-добри от архитектите в интериорния дизайн (все пак ние учим не само интериор ами и всичко останало и не успяваме да се фокусираме достатъчно освен ако не натрупаме повече опит в работата), не мисля че някой би казал, че Fimera не знаят как да проектират, макар никой от тях да не е стъпвал в УАСГ, все пак. Не смятам, че трябва да задълбаваме кой къде и как е получил образованието си. Амбициозен човек може и сам да се научи на много неща. Някои от най-добрите производители на мебели, с които работя, са самоуки. Това не значи обаче, че някой който е решил, че е дизайнер, но дори не си е направил труда да запомни колко са високи нормално столовете, може да бъде такъв. Освен това е малко смешно да очакваме от някой, който обикновено само реди мебели, да знае как да направи функционална баня и къде минават тръбите, които трябва да се преместят. Което се случва, защото у нас пък я няма декораторската професия, а вместо това я смесваме с проектантската.

    Сигурно бих се сетила и за още неща, но виждам, че вече прекалих с дължината на изложението. Радвам се, че повдигна въпроса, защото заслужава повече нищене и изследване и размисъл.

  6. обзавеждане за баня магазин says:

    Много ми хареса и тази ваша статия, за щастие, често ви посещавам, понеже ми харесват гледните ви точки и информцията придружена с факти.Като цяло българинът наистина иска да се пазари за всичко и ако може да вземе всичко безплатно е най- добре, и ако някой му откаже, то започва да се възмущава.Но все пак и собственика тоест продавача има нужда да покрие собствените си разходи, иначе ако работи на загуба то какъв е смисъла, освен ако не е милиардер и иска да помага на по бедните.Все пак е нужно като че ли малко по голяма информираност от страна на клиента преди да тръгне да се пазари, това да не е на турският пазар за подправки.

  7. Марин says:

    Колеги, в България няма нужда от архитекти и дизайнери на интериора , няма! И ето защо:
    1.За българската домакиня интериорът е поле за лична изява и проектантът трябва само да потвърди нейните оригинални решения-от тук има три пътя
    а. да се възторгнете и с това да станете добри “приятели” , но да останете с една почерпка като хонорар.
    б. да предложите ваше решение, като алтернатива и да поемете по пътеката описана по-горе с риска да похарчите маса време
    в. Да тръгнете заедно по магазините, като умело предлагате стоки на “най- добрите” марки и магазини, като разчитате на комисьонната за хонорар.
    2.За българският строител е цяло нещастие да види интериорен специалист при покупката или предаването на нов апартамент, защото той вижда бъдещите мъки на обитателите. Затова по-далеч от архитекта.
    3.Всички женски и архитектурни списания предлагат идеи за направи си сам интериор само за 10лв.Има и елитни примери на елитни проектанти, които правят идеята за индивидуален проект желана , но непостижима.
    4.Обществото не слуша и не знае за архитекта, защото по-горе изброените фактори имат интерес да представят архитекта като далавераджия и алчен мошеник, или в най-добрия случай-като странен чудак и фантазьор, който е забавен , но безполезен за строителното намерение.
    Да, има изключения и искренно се надявам да са повече. Но не може да си затваряме очите че професията ни е на дъното като обществена оценка.Затова и парите са малко.
    Защо пациента на лекаря се различава като отношение от клиента на архитекта? Защото съзнава че лекарят му е необходим, а архитекта е само едно отизискванията на ЗУТ.
    Не се надявайте, че сами, по отделно можем да променим създалото се статукво, не можем! Всяко професионално съсловие се организира, рекламираира ,лобира, протестира, бойкотира действия , които го засрашават като професия и поминък. А ние стигнахме до там ,че на задължителните информационни табели на обектите ЛИПСВА името на архитекта-затова и 5 ЛЕВА СА НИ МНОГО!

  8. bgarch says:

    “Защо пациента на лекаря се различава като отношение от клиента на архитекта? Защото съзнава че лекарят му е необходим, а архитекта е само едно от изискванията на ЗУТ.”

    или накратко

    “Всички вкупом ненужни станахме”

    Защо това е така? Ето това е най- важният въпрос, който трябва да стои за решаване от КАБ.

Изпрати коментар

 
.