Конкурс за ЦГЧ на София? Не, благодаря.

Да се участва в български конкурси и обществени поръчки отдавна е безсмислено. Абсолютно винаги крайният резултат е един и същи - печели “точният” кандидат, след което съсловните организации дълго негодуват, тъй като в 90% от случаите точният кандидат не представя съвсем точен проект.

Всички добре помнят Метростанция 20 и какво излезе в края на краищата от иначе толкова добре проведения конкурс; може би всички помнят и т.нар. конкурс за инженеринг (след провалилия се архитектурен такъв) за спортна зала на 4-ти км, а най-пресни са спомените от конкурса за площад Света Неделя. Следвайки добре установената традиция за опорочаване на всяко конкурсно начало, се стига и до последният, така силно нашумял конкурс за проект за изграждане, възстановяване и обновяване на публични пространства от централната градска част на София, който даде заявка, че също няма шанс да се размине без пукотевици и кютек.

Всъщност, целта на конкурса, както на всеки друг такъв, е съвсем благородна - покрай необходимостта столицата ни да стане по-добро място за живеене (че за което има и европейски пари), да се предостави възможност на едни силно надъхани професионалисти да премерят сили в равно състезание и най-добрият да спечели, да си извоюва правото да изгради до голяма степен пространствата, които ще бъдат обживявани от софиянци в следващите няколко десетилетия.

Вместо това обаче резултатът е съвсем друг от очакваното (но затова пък странно съвпадащ с резултатите от предишните конкурси): разсърдена колегия, сигнали за нередности, демотивирани участници и множество въпроси без особено ясен отговор. Като например:

1. Защо документацията трябва да струва 400 лв и ако това е метод за избиване на пари за заплащането на журито, техническата комисия, консултантите и изобщо всички участници в организационния процес - правилно ли е?

2. Променена ли е методиката на оценяване на проектните предложения (което променя и важността и обхвата на предаваните материали, следователно - и начина на работа на всеки един участник) една седмица след началото на конкурса, по достатъчно ясен за всички участници ли е направено това и защо не е удължен срокът за предаване на материалите пропорционално?

3. Въпросният скъсен срок достатъчно дълъг ли е за разработване на толкова голям и сложен градоустройствен проект?

4. Защо в заданието присъстват албуми А3, които са със съществено значение при формиране на оценката, но не са публикувани своевременно за разглеждане на сайта на НАГ заедно с таблата А0?

5. Какво всъщност представляват тези табла А3 - това онези полу-безсмислени, повтарящи съдържанието на таблата албуми ли са, които архитектите са свикнали обикновено да правят или са скрит коз със точно определено съдържание, което е предоставено само на конкретен участник?

6. Правилно ли е само на участници, които не са предали съществена част от изискваните материали, да се предоставя допълнителен срок за доработване и предаване?

7. Правилно ли е, преди изтичането на такъв допълнителен срок, да се публикуват проектите на редовно предалите участници в сайта на НАГ, така че доработващите да могат лесно да се запознаят с проектите на конкурентите си преди да са завършили своите?

8. Редно ли е с лека ръка да се зачеркват като неоснователни и несъстоятелни множеството сигнали за нередности, нарушения и непрозрачност от страна на архитекти, граждани, членове на техническата комисия, както и на председателя на Камарата на Архитектите в България (повече за които можете да видите тук)?

9. Достатъчно ли е председателят на КАБ да напише писмо, с отговора на което всичко да приключи или е по-правилно да сезира КЗК, защитавайки интересите на членовете си?

Истината е, че голяма част от архитектите вече е демотивирана точно поради въпроси от такова естество и по-скоро от техните отговори. Все по-малка част от колегията се хвърля ентусиазирано към всеки следващ конкурс или обществена поръчка. До такава степен архитектите са омерзени от корупционните практики, че дори при наличието на справедлив конкурс, биха го пропуснали; не им се занимава, а и изобщо престават да следят конкурсната обстановка. Всъщност, това е и целта - все по-малко хора да се интересуват от конкурси и обществени поръчки, знаейки, че нещата са предварително ясни; така е по-малко вероятно някакви мрънкащи оспорващи лица, незапознати колко много неимоверни усилия коства дадена поръчка да бъде нагласена за точния човек, да попречат на прокарването на съответните интереси.

Разбира се, идеята не е да се правят по-малко конкурси, защото видите ли, конкурсите само усложняват нещата. Идеята не е и тия горе най-после да имат основанието да кажат “искахте конкурси - ето - дадохме ви конкурси, а вие какво направихте - окепазихте целия процес със вашето мрънкане и жалване и сега заради вас няма да получим финансирането; никакви конкурси повече”. Което в една или друга степен би било лъжа, но така или иначе - НЕ, не е това идеята, а даже напротив - да има колкото се може повече конкурси, но направени по ПРАВИЛНИЯ начин.

Това за съжаление обаче няма да стане в скоро време, така че архитектите няма смисъл да точим зъби за светло бъдеще и излизане от кризата в бранша, а по-скоро да се въоръжим с търпение, защото още дълго време ще сърбаме същата гореща каша, която вече дотолкова ни е изгорила езиците, че оставаме все по-безмълвни* с всеки следващ конкурс.

*Уточнение: под “безмълвни” се има предвид не организирането на безсмислени семинари, инициативи и прочее безрезултатни говорилни, а конкретни действия от съсловните организации, водещи до резултати.



Автор: арх. Виктор Чолаков
Тагове: ,

Един Отговор на “Конкурс за ЦГЧ на София? Не, благодаря.”

  1. Creator says:

    Конкурсът може и за “чеп за грозде” да не става, ама НВ-Диков каза по БНТ1 на колегата Братков (като представител на “Група град”) - “Елате участвайте, да ви видим колко струвате вместо само да мрънкате”. После сигурно ще каже - ето участваха, проекта им за нищо не става и сега озлобени още повече мрънкат. За нормалния човек (неархитекта) това ще изглежда точно така :(
    Що се отнася до възраженията - и с КЗК и после с ВАС все тая - казвам го от първо лице.

Изпрати коментар

 
.