Ценообразуването и пазарлъците

Не малко статии изписах по повод цените в бранша, дъмпинга и изобщо - омагьосания кръг на архитектурното и интериорното ценообразуване у нас. Масово колегията страда от този повсеместен проблем от години, хонорарите се договарят изключително трудно, а в не редки случаи - след приключването на работата събираемостта им също е проблемна. Както казва един колега - просто много от инвеститорите не смятат, че ако това, което му предлагаш, не може да се изяде, пипне или помирише - значи не би трябвало да струва пари. Поне не много. Под много разбирайте 1000 лв.. или 100 лв, все тая. Проблемът продължава да стои поради простата причина, че съществува всеобщо неразбиране откъде идва той.

Да оставим настрана за момент методиките на КАБ за ценообразуване, предполагайки, че КАБ е една конспиративна организация, целяща чрез законови методи само да изнуди инвеститорите да дават повече пари на архитектите срещу не кой-знае-колко струващият им труд. А и без друго масовката от бранша не се придържа към тези методики. Тогава възниква резонният въпрос - кой ще определи колко струва един проект? Просто е - този, който го продава - проектантът. Да, ама не. Купувачът, тоест - възложителят, е хитра лисица и предполага, че проектантът ще иска да го оскубе и затова настоява цените да бъдат намалени. Или иначе казано - откъде накъде ще дава толкова много кинти за нещо, което се ражда в нечия главата, вследствие на което се начертават някакви чертежи… ами че тук няма суровина! Няма никакъв мат’рял, така да се каже.. тоест - възложителят е осветлен, че щом е така, то цялата платена от него сума е чиста печалба за проектанта само срещу неговия труд! Готово, мисли си - ето тук го хванах натясно. Щом цялата сума е 100% печалба, може цената да бъде намалена с 50%, даже и със 70%! Трезвият ум на архитекта ще прецени бързо, че е по-добре да намали чистата си печалба наполовина, вместо да спечели нула лв, нали така? Ситуацията не е, да речем, като при магазинните стоки - купуват на едро, слагат се примерно 30% надценка, 20% отиват за разходи и не можеш да искаш повече от 5% отстъпка.. ако си голям любител на пазарлъка. И то вземе, че сработи. Чукне тук, чукне там, на три места му откажат, на едно му се изсмеят в лицето, но на петото го приемат. Ето, че можело - значи логиката е вярна. Просто на останалите 4 места са били твърде алчни и затова са отказали.

Точно тук е моментът, където се чупи системата - изключението, което служи за доказателство, че “можело значи”. Точно тук трябва да се обясни защо не може и защо това изключение чупи цялата система. Как? Чрез проста сметка, която доста колеги не са си направили, а вместо това се питат защо постоянно са на загуба, въпреки че имат работа.

Случй първи: свободен архитект. Архитект-наемник. Това е човекът, който сам си е шеф, но не е шеф на никой. Човекът “направи-си-сам”. Разходите започват с осигуровките, които в най-добрия случай са около 150 лв/месец (заедно с такси) за самоосигуряващо се лице. Редно е да се предположи, че архитектът има малко офисче, където да посреща клиенти, а да не ги мъкне по кафенетата - още 150 лв/месец. Транспортни разходи, особено ако архитектът работи в голям град и офисът му не е на съседната улица - още 50. А, да, трябва и да се яде - 500; ако на някой му се струват много, да ги раздели на 30. Плюс още 200 за битови услуги и плюс още 100-200 за счетоводни услуги, поддръжка на сайт и разни режийни. Дотук санитарният минимум е 1200 лв на месец, под който просто не може да се извършва дейност. Лошата новина е, списъкът с разходите не е приключил. Трябва да се добави кола, офис-оборудване, хардуер и софтуер - ориентировъчно около 15-20 000 лв; за улеснение на сметката - на лизинг по около 300 лв/месец. Като бъдат предвидени и застраховки, правоспособности, данъци и какво още - дрехи и обувки и каквото още може да се сети човек за поддържане на нормален стандарт на живот.. къде му излиза краят - не е много ясно, но в края на краищата излиза, че приемливите приходи, оправдаващи дейността на архитекта-наемник са около 2000 лв месечно.

Следва веднага да бъде обърнато малко внимание и на източниците на приходи на свободния архитект. Предимно частни инвеститори с възложители и къщи. Или малки инвеститори с магазинчета, ресторантчета и семейни хотелчета. За пример може да послужи изработването на пълен интериорен проект на апартамент 60 кв.м.? Може би срокът за проектиране би бил не повече от месец ако се приеме, че се проектира за конкурс, но не и когато се работи с клиенти. Клиентите променят, не харесват, искат друго, после искат старото, бавят се с решенията си, не следват някаква точно определена логика и, най-неприятното е, че държат архитекта ангажиран през цялото време - няма как работата по проекта да бъде преустановена поради липса на дадено решение от възложителя, защото след два дни възложителят се обажда с готов отговор, но след още един ден се обажда отново с нов въпрос или казус, спиращ работата. Та, обратно на въпроса, месец не е достатъчен, по-скоро месец и половина, даже два. Така или иначе това е единственият проект, по който архитектът-наемник работи в рамките на тези два месеца, защото работата е нередовна, не е като да си на заплата. Тоест излиза, че за този 60-квадратов апартамент, архитектът трябва да вземе около 4000 лв. За да има смисъл. Или в евро (защото е модерно цените да са в евро) - около 35 евро/м2. Ако някой е пробвал да каже на клиент 35 евро/м2 или дори по-екстремното “…общо 4000 лв” знае, че след това обикновено се гледат кадри от филма “Да изчезнеш за 60 секунди”. Дори 1000 лв (4 пъти по-малко от това, което има смисъл изобщо) звучат стряскащо за много от клиентите; реакцията е нещо от сорта “хиляда лева само за проекта?!?”, съпроводена с учудена и леко объркана физиономия. Да, става дума за онова учудване, за което говорим; което означава “защо да плащам толкова много пари на някакъв непознат човек, който, за да ми измисли проекта, не се нуждае от никаква суровина.. всичко му е чиста печалба, а крайният продукт нито мога да го изям, нито да го изпия, нито да го пипна!”

Решението? Винаги, когато се е налице учудване от този вид, разговорът да бъде свеждан до това, колко големите са разходите на архитекта, за да изготви дори един такъв малък на пръв поглед проект. А отговорът на въпроса “Е какви па толкова разходи имаш” ще придобие по-ясна форма след тази статия.

Случай втори: архитектът, който си е наел помощник. Описването на този случай ще отнеме много по-малко редове, защото просто трябва да се добави заплатата на помощника към онези 2000 лв. Заплатите на архитектите се движат между 800 и 1500 лв чисто, в по-мизерни случаи - към 500, а за добрите специалисти- до към 2000. Като се начислят всички разходи и осигуровки, се получава общата цифра от около 4000 лв/месец, за да съществува и извършва дейност такъв един екип от двама души. Интересното е, че тези двама души не могат да направят за един месец това, което само единият прави за два месеца. Просто защото не зависи от тях да ускорят нещата. Така че срокът е месец и половина за същия проект. Става даже по-неизгодно, нали? Ако говорим за екстериорни проекти - на къщи и малки сгради около 500 кв.м., картинката не е много по-различна. Една къща - два месеца - двама души - 8000 лв. Което прави около 8 евро/м2 само за част архитектура. Не е реалистично, сякаш. Реалността е горе-долу наполовина.

Третият случай е за проектантски бюра с повече служители. Простата сметка веднага изважда наяве цифри от порядъка на 20-30 000 лв месечни разходи за екип от 10-тина души. Един голям хотелски комплекс от 10-15 000 кв.м. се прави за около три-четири месеца, изразено в разходи - 80 000 лв. А в приходи, това са 4 евро/м2, а ако приемем, че част от екипа са инженери по различните части - още по-добре. Това са цифри, които имат смисъл за възложителите.

От цялото смятане се стига до извода, че или трябва да има постоянен поток от проекти, които да се правят едновременно и това да понижи цената на квадрат (какъвто към момента няма), или да се работи на високи цени. Или пък архитектите просто да си снижат малко жизнения стандарт - да намалят яденето наполовина, да се къпят през ден, да не светкат толкова много лампи вечер, да готвят и перат, разбира се, на нощни, много по-евтини тарифи, да пътуват през половината време пеша и - разбира се - да спрат да се осигуряват! Кой нормален човек се осигурява в днешно време? Умните хора пестят в банката.. Осигуровките водят само до излишно повишаване цените на услугите. Също така - на архитектите не им трябват офиси, важното е услугата да е качествена, а архитектите могат да си работят от компютрите вкъщи (само че като дойде време за срещи, се наблюдава недоволство и възмущение от липсата офис и от необходимостта да се разгъват чертежи по разни тесни кафеджийски маси). И още - кому са нужни счетоводни услуги, след като няма осигуровки и фирми? Ще се плаща на ръка, нéма проблеми! Или пък кола.. айде сега и кола.. - клиентът за проект ли плаща или за прищявките на проектанта?

Всичко това би било работещо решение за всички, стига да беше работещо решение за всички. Но не е. Не само за архитектите, но и за клиентите. Клиентите не просто имат нужда от качествени проекти, те ги изискват по всяко време и с всяко свое действие, дори без да го осъзнават. Трябва по-често да им бъде напомняно защо точно цените са толкова високи, защо цените на квадртатен метър при големите комплекси нямат нищо общо с цените на квадратен метър при къщите или интериорите и защо самите клиенти не биха искали да получат евтина услуга. Но това няма да стане с доводи тип “такива са цените в бранша” или “това е по методология на КАБ”. Ще свърши работа единствено на това, клиентът да разбере колко много разходи реално съществуват, че високото качество на услуга неизбежно води своята цена със себе си и проектирането не е просто едно прибиране на 100-процентова печалба в джоба на архитекта. Тогава и само тогава архитектите ще могат да си защитят интересите. Хубавото е, че защитавайки своите интереси, без да искат ще защитят интересите и на цялата гилдия и ще заковат един пирон повече в ковчега на дъмпинга.

pazarluk



Автор: арх. Виктор Чолаков
Тагове:

34 Отговора на “Ценообразуването и пазарлъците”

  1. Creator says:

    Тези колеги маи не са чели статията:
    http://eplans.eu/
    http://www.gotovproekt.com/

  2. Лъчезар Георгиев says:

    Хубави думи сте написал. Искам само да дам един бърз пример от моя скромен опит като студент - последна година по специалността. Наскоро помогнахме на едно семейство за интериора на къщата им. Без да навлизам в подробности за това какво точно сме изчертали, ще кажа само, че им помогнахме изключително много относно подбор на материали, разпределение, видове настилки и т.н. Работихме с една колежка около месец-месец и половина над проекта като накрая когато казахме, че трябва да ни се заплати общо 2000лв. за всичките чертежи, огледите на място и отделно проучването вкъщи, инвеститорите въобще не направиха въпросната физиономия, за която говорехте по-горе. Напротив - приеха го съвсем спокойно и нямаше никакви забележки или проблеми. Осъзнавам, че примера, който давам вероятно е шанс 1:1000 в България, но е доказателство, че има хора (макар и малко), които оценят чуждия труд и не се чудят откъде-накъде ще дават една торба пари за няколко хартийки. Тъжното е, че няма повече като тях, които да стигнат до този извод и да го приемат. Както се пее в песента на Ъпсурт: “Животът ти е поп-фолк!”. Без да отивам в графата “музикални стилове” и да започват безсмислени спорове - това, което искам да кажа е, че наистина масово българите не мислят трезво, а обратното. ТЕ НЕ МИСЛЯТ! Те просто живеят ден за ден, мислейки само за пари, само за това как да прецакат другия и да омаловажат труда им. Обществото ни е бедно, а процентът на хора с потенциал намалява с всеки изминал ден. Според мен е важно всеки да си отстоява позицията и да си оценя труда! Ако се стигне до компромиси - то те да бъдат в рамките на допустимото.

  3. mok says:

    @Creator - Хаха, да… имаше навремето едни сборници с готови проекти за къщи и хората с имоти по вилните зони много си ги купуваха.. и си строяха къщите по тях - имам познати, които си вдигнаха триетажна къща преди 20-тина години точно по проект от такъв борник :) Ако паметта не ме лъже цената му беше да речем 8-10 лв. Или по-малко. Слава богу не открих линк техен уебсайт :D

    @Лъчезар Георгиев - Да, така е, спор няма - има и свестни случаи, лично аз в много от случаите съм работил с коректни възложители; в никакъв случай не слагам всички под един знаменател. Но всъщност едва ли ще има обидени - те тия, за които говоря, си знаят кои са, те ще се припознаят като главни герои в статията.

  4. iv says:

    Съмнявам се, че някой от т.нар. възложители се вълнува какви са разходите на архитекта. Обажда ти се някой и пита за цена на проект и ти му казваш колко ще му струва проекта, той се обажда на още 10 колеги, от които поне 8 ще дадат цени от 2 до 3 пъти по ниски. Ако ги попиташ защо го правят: “Ами защото няма работа”,отговорът е винаги един и същи, дори и когато има работа. Проблемът с цените е в нашата гилдия. Явно много трябва да се обяснява на колегите, че архитектурата е скъпо платена професия по целия свят, за да започнат да си уважават труда.

  5. mok says:

    @iv - Именно, именно - за това става дума. Статията е адресирана точно към архитектите, които спомагат дъмпинга “защото няма работа” (дори когато има работа). Ако никой не сваля цените - няма да има този проблем, но колегите трябва да се научат как да не отстъпват. Трябва да знаят как да си защитят цените пред възложителите, които, все пак трябва да предположим, че не знаят дали и колко работа има конкретният архитект, при който са отишли за оферта.
    Разбира се, тук има и друг казус - на пазара има и колеги, които са бездарни и наистина не биха имали работа ако не си намалят цените, което пък влияе и върху цените на архитектите, които произвеждат качествена продукция. Това вече е отделна тема, тя е болна нашенска и засяга масово всички браншове, не само архитектурния.

  6. iv says:

    @mok - за проблема с некадърниците си много прав. В нашия бранш за това има минимални цени, но какво от това като не се следи за спазването им.

  7. Julyan von Emona says:

    @iv - За да следиш за спазването на дадена регулация трябва да учредиш и репресивен парат с права да наказва нарушителите на регулирания режим. Нищо подобно няма в ЗКАИИП, освен правото на някакъв мижав устав, спрямо който самите КАБ-сановници не са наясно как да се държат и който самите те съзнателно и нееднократно нарушават. Твърде възрастен съм за да приведа статистика и после, да намеря сили в себе си за анализ на тяхното поведение. Нямам никакви опасения да го направя аз отдавна не съм член на КАБ и ми е все тая.

  8. mok says:

    @Julyan von Emona - Да, точно за това говорим. НЕ става нищо със закони, нормативи и регулации. Пазарът основно се регулира от само себе си, регулациите имат по-скоро направляващ характер. Въпросът е друг - тези, които формират пазара, да осъзнават, че това е в техни ръце и да подхождат отговорно.

  9. iv says:

    -
    @Julyan von Emona - репресивен апарат звучи добре.

  10. Julyan von Emona says:

    @mok - А вие наясно ли сте какво се търси на този пазар и какво се предлага

  11. vdgg says:

    Така е, mok. Не става с регулации - поне по отношение на хонорарите. Регулациите следва да са в посока към това архитектът да поеме цялата отговорност за изграждането на онова, което е проектирал - без значение дали е някоя барака с плосък или скатен покрив, или пък нещо, което идните поколения ще обявят за шедьовър. Става въпрос за индивидуална отговорност - не споделена такава с колеги от т. нар. “проектантско бюро” (да ме прости Господ), нито с някой некадърен чиновник, нито с някой “консултант” (пак, да ме прости Господ). На всички препоръчвам да прочетат книгата на Айн Ранд “Изворът” - доста е дебела, но пък ние, архитектите, минаваме за интелигентни хора - нали така?

  12. bgarch says:

    “Една стока струва толкова, колкото клиентът е готов да плати за нея”. Това е основно правило в пазарната икономика.
    Най- важният въпрос, на който трябва ние, архитектите, да си отговорим е- защо нашият клиент не е готов да плати за нашия труд (не проект, а труд) тези пари, които в останалите ЕС страни клиентите са готови да платят и плащат на архитектите. Пари, измерени в % от стойността, а не в реални суми (т.е. това би било в пъти по- малко, измерено в Евро у нас, отколкото в богатите страни).
    Най- вероятният отговор на този въпрос е, че нашият труд не струва толкова, няма същата потребителна стойност, не е от същото значение за нашия клиент, както оттатък. Защо това е така- вече 25 години българските архитекти не искаме да се задълбочим над този проблем и да започнем да го решаваме.
    А иначе сметките за това, колко пари са необходими за издръжката на един архитект са хубаво нещо, ама лошото е, че на клиентите ни не им пука, ама въобще не им пука за тези сметки.

  13. Julyan von Emona says:

    @bgarch - Въпроса е каква стока се търси и понеже трудът също е стока, с тази характеристика че не може да бъде квалифицирана единствено от гледна точка на “овеществено работно време” , защото трудът на примерно миньдра се различава по икономически ефект от този на минния инженер.
    Затова е редно да разсъждаваме в посока - търси ли се трудът на архетекта такъв какъвто го познаваме според образователния му ценз + натрупаният в годините на неговата работа опит и какво точно от тази съвкупност се търси и оценява днес, тук и сега а не в друга галактика.

  14. @Julyan von Emona - Знаеш какъв е отговорът на въпроса, нали? Търси се не по-малко от максималното, но по възможност заплатено минимално. Толкова е просто - никой инвеститор не иска некачествен проект. Никой инвеститор не иска неудобство, разправии и проблеми. Всеки иска да му бъде свършена така работата, че етапът “проектиране” да се изниже незабелязано лесно по пътя към осъществяване на инвестиционните намерения. Тоест - ако ги питаш “с каски или без каски”, отговорът ще е “с каски”, то е ясно. Нали ми хващаш мисълта - проблемът не е в това каква услуга се търси, тя трябва да е качествена; проблемът е в това, че твърде много дълго и много голям брой архитекти са предлагали недостатъчно качествена услуга на ниски пари, за да смъкнат цените. Същевременно, част от колегите са започнали да предлагат качествени услуги на.. същите пари - само за да се доредят до баницата и да оцеляват. Ето от тук идва проблемът.

  15. bgarch says:

    @Виктор Чолаков - мок - Качеството на предоставената услуга е едната страна на въпроса. Само че колкото и да повишим качеството на това, което изработваме като проекти и досега, инвеститорът няма да е склонен да ни плаща онези пари, за които става въпрос. Тук е “заровено кучето”, както се казва. Трябва да предложим на инвеститора още нещо друго, което ние сега не предлагаме и което затваря кръга на нашата дейност. Само така може да се увеличи нейната потребителна стойност, тогава инвеститорът започва да търси качествения проект. И това нещо се нарича “управление на проекта”. Нещо повече, качеството на тези фази, които ние сега правим- технически проект, много рядко- работен проект, има пазарен смисъл само ако е част от “управлението на проекта”, част от управлението на парите на инвеститора. В момента, в който инвеститорът разбере, че той може да спечели (или спести) от строителството поне 20%, които иначе би изгубил (не говоря за снижаване на качеството на строителството!!!) само благодарение на нашия качествен труд, тогава той е склонен да плати за това около 10% от строителната стойност на обекта. Това е икономическата логика на високите хонорари на архитектите в останалите ЕС страни. При това ние като архитекти му гарантираме високо качество на строителството- качество като вложени материали и начин на изпълнение.

  16. bgarch says:

    @Julyan von Emona - “…и какво точно от тази съвкупност се търси и оценява днес, тук и сега а не в друга галактика”
    Ние, българите, сме късметлии. Някога при социализма ракета- носител изстреля в космоса двама български космонавти. Да, чужда ракета, ама все пак имаме българи- космонавти. Сега друга ракета- носител ни изстреля в онази другата галактика, за която говориш. Само че ние още не сме разбрали че сме там и че само от нас зависи да работим и печелим като онези от тази галактика.

  17. АП says:

    Архитектите не могат да стигнат тези от Европа защото в България няма Архитектурен пазар и скоро няма да има.
    Този пазар е унищожен от Закона за обществени поръчки.Най-ниска цена на услугата.Държавицата ни няма нужда от творческите ни напъни.Ние сме просто една занаятчийска сбирщина и оцеляваме индивидуално и както ни наричат “свободни”-демек зависими от случая.
    Какво творчество,какъв интелектуален труд?Всички ние слугуваме на хората с пари.
    Разделяме се на Господари и Слуги.Както казва един наш колега-битка за оживяване.Кой сам,кой в бюро.
    Не харесвам това,което правим,сигурно има и друг начин.
    Парите не са най-важното нещо.Има по-важно.Как да си върнем самочувствието и да спечелим възхищението на обществото?Има начин,но той не е в слугинажа.

  18. Julyan von Emona says:

    @bgarch - Оценява се способността да прокараш проекта през общината. Може да е празен лист но върху него да има подпис на главния архитект и общинарски печат . Такъв е днешния пазар колега. И! Всички малко или повече скачаме според тази тояга. Като цяло това е ултра порочно, но както казват французите C’est la vie.

    @АП - А колкото до ЗОП и търговете за най-ниска цена навсякъде е така, но не навсякъде договорите се сключват по най-ниската цена въпреки спечелилия търга. поне лично съм запознат с един случай във Великобритания. Вярно че търгът не беше върху спечелил конкурс за архитектурен проектq а чисто инжинерингов търг за проектиране и строителствмо на военно пристанище. Търгът си беше търг но Адмиралтейството на НВ предпочете “Vicers” Единственото което си даде зор да обясни пред медиите е че търгът не оправдал очакванията н заради което е избрана компанията “Vicers”. Повече нищо не беше казано колкото и таболоидите да търсеха под вола теле. Разбира се застрахователят е Loyd’s.

  19. bgarch says:

    @АП - “Какво творчество,какъв интелектуален труд?Всички ние слугуваме на хората с пари.”

    Навсякъде по белия свят архитектите са “слуги” на инвеститорите, независимо че Вие използвате и думичката “слугинаж”, която включва малко по- друг оттенък. И никой архитект не се обижда от това. В края на краищата архитектурата, която създаваме, и възхищението на обществото, към което Вие се стремите, се финансира с парите на същия този инвеститор. Така че нека да уважаваме тези, които плащат- включително за нашата собствена реализация.
    Докато считаме, че парите не са едно от най- важните неща за инвеститора, ще продължим да витаем някъде в облаците. Без да започнем да управляваме парите на инвеститора, създавайки качествена архитектура (кой колкото може), ние ставаме излишни за него. Потвърждение на това, което казвам, са фактите тук и сега в България (по думите на Julyan von Emona).

  20. Julyan von Emona says:

    @АП - Искам още нещо да Ви кажа колега.Човек присдобива чувството на слугинаж или не в зависимост от собствените си представи за стойността на това което прави. Аз например никога не бих се хванал да проектирам многопрофилна болница, защото никога не съм навлизал в таи специфика, а от тук и съмнението ми че мога да се справя с тази задача, дори и при днешните условия -т.е. липса на работа, ще предпочета да хвана колега който да го направи, независимо че ще загубя пари. Егото си оценявам по високо от хонорара който евентуално бих взел. Да се хвана, но да “измърлям занаята” за мен е невъзстановима загуба. С годините съм установил че тази ми етика в дългосрочен план ми носи повече от колкото “обект на всяка цена”

  21. АП says:

    Mоля всеки,който се е почувствал засегнат,за извинение.
    Но трябва да се съгласим,че всички ние приемаме всички унизителни условия, наложени ни от Архитектурната администрация,безмълвни сме пред извращенията на ЗОП.
    Трябва да си признаем ,че вътрешно разделяне има,но не на знаещи и можещи,а на Господари и слуги.Това имам впредвид.
    Архитектурен елит и борещи се за оживяване-чертожници с печати-ограничена или непълна правоспособност ,някои енергични,пробивни,други чакащи,отчаяни.
    Да оставим чичко “паричко”-Негоиво Величество инвеститора,той не е виновен ,че ни ползва за всичко- така сме си заслужили полезността.
    Проблем има при нас.Нарочно хиперболизирам,но не приемам за нормални условията ,в които сме принудени да работим.
    Позволихме много възпитано да ни унижават.Ето това е слугинаж.Пазар на какво?На идеи за едни,пари за други.За трети на Архитектурен слугинаж.Има и такива ,които слагат само печата-пак е някакъв доход.Ако не искаш ти,ще го начертае някой друг,който даже ще го прекара през общината.Ние сме в сферата на какво?-Най-ниско платените,понякога неплатени услуги.
    Вече обществото няма нужда от нашите концепции,варианти , обитаеми пластики и Втора природа.Някъде се загубихме в хаоса във взаимоотношенията между участниците в инвестиционния процес.
    Липсва състезателния елемент,няма конкурси.Или ако ги има,няма смисъл да се участва.Условията са само за нашите от Арх. елит и усилията са напразни.
    Ако някой знае как да си върнем позицията,дори побългарена имитация,нека каже как,ако не да си признае,че не му пука за общия професионален авторитет,а всеки си гледа собственото оцеляване.Толкова сме се окопали,че не можем да се надскочим.
    Все се чудя ,ако ми вземат печата ,могат ли да ми вземат дипломата?Това си някакъв парадокс.
    Взимат ми лиценза -”правото”на занаятчия?Няма смисъл и от него ,но е задължителен.Не ,че има някакво значение.Ама ако не платиш вноската има да се молиш на ръководството,такси и др…или на някой колега-от “своите” срещу пари да те подпечати.Всички доволни,най-вече ти.Ставаш инкогнито.
    Това е шегичка.
    Кой от нас не се мисли за велик?Заради тази индивидулност сме на това детедже.
    Затова сегашното ни място по стълбата е в сферата на услугите.Много удобно за архитекти-инконгнито.
    Пардон за което.

  22. bgarch says:

    @АП - Колега, нека за момент оставим настрана провоспособност, диплома, двуцветен печат. Нашата професия е една от най- старите професии в света, архитектите ги е имало и строителството се е нуждаело от тях хилядолетия преди нашите двуцветни печати. Та въпросът ми е- защо ние станахме ненужни на нашите, български инвеститори? Ако не сте съгласен с това, тогава как ще обясните следното:
    1. Представителите на коя друга професия си преотстъпват правоспособността ей така, срещу 20- 30 лева? Чували ли сте за шофьор, който си преотстъпва книжката на неправоспособен човек да кара на негова отговорност. Или лекар, който срещу 20- 30 лева дава на знахар правото да лекува от негово име? Или дори един “занаятчия”, правещ грънци- да си даде правото да прави грънци срещу някой- друг лев. Да изброявам ли още…
    2. Ако не е заветното Разрешение за строеж, чието издаване зависи от главния архитект, колко от инвеститорите биха дошли при Вас да Ви ангажират с проектиране? Или както казва Julyan von Emona,”Оценява се способността да прокараш проекта през общината. Може да е празен лист но върху него да има подпис на главния архитект и общинарски печат . Такъв е днешния пазар колега.” Ако наистина ние сме нужни на инвеститора само за подписа на гл. архитект и общинарския печат, то ние наистина сме станали ненужни извън административно- бюрократичния процес. Защо тогава искаме да ни плащат като на онези, другите архитекти в ЕС, например, на които им плащат да управляват строителството на инвеститора.
    Да, политиците са виновни, да ЗОП е виновен, да , ръководството на КАБ е виновно. Но това е административната част на въпроса. Ако инвеститорите (частните) се нуждаеха от нас, те щяха да ни търсят и да ни плащат ВЪПРЕКИ административните и бюрократични пречки.
    Та въпросът ми е- не сме ли ние самите също виновни за това, че сме станали ненужни? И правим ли нещо да променим това?

  23. @bgarch - Правилно е повдигнат въпроса за това какво точно се оценява в труда на архитектите, но все пак става дума и за онези не малко случаи, в които няма административна бумащина и инвеститорите търсят архитектите поради самата нужда нещо да бъде измислено. Както е например в случая с интериорите. Или да кажем случая, който се наблюдава от няколко години насам: разделянето на дизайн от планиране на разпределения. Или демек - случаите, в които инвеститорът има нужда от качествена визия (най-просто казано) - този казус също присъства в общото цяло и не може да се каже, че при него става дума за оценка на труда по критерий “прекарване през община”. Тук става въпрос чисто и просто за това кой колко разходи има и съответно - на колко оценява собствения си труд и креативност. Ето от тук трябва да се тръгне. Тук са ясните критерии, тук са съпоставимите точки - реалната работа на архитекта, архитектурната работа. Иначе - критерий прекарване през община винаги го е имало, но той е и трябва да бъде юридическа/административна екстра, а не основен критерий за избор на проектант.

  24. АП says:

    @ bgarch-Принципно, ние сами сме си виновни.Това е тъжното заключение.Но вие ми посочете,кой от нас ,включително Председателите на САБ и КАБ не оживяват ,слугувайки на хората с пари.
    Причини:1.Архитектите не участват в архитектурния пазар,защото такъв не е позволено да съществува.И да искаме и да не искаме-факт.Само препоръка (късмет с доволни клиени)или архитектурен слугинаж.Случайности няма.
    Има нерагментиран друг пазар на услуги”прекарване”,както тук го наричаме.Високият хонорар е за тях.Да не забравим надзорниците и други подобни.
    2.Не сме единни, в отстояване на правата си и незаменимостта си в Обществото.Индивидуално всеки от нас не е доволен от тази ситуация,но липсва единство.
    Ние не сме сме активни във формирането на жизнената среда на това Общество.С посочването и решеване на проблемите му.Допуснахме юристи да ни пишат закони и павилници.
    Удобните на властта наши архитекти провалят с лекота граден авторитет на цялата гилдия и най-възпитано се съгласяваме.Какво да се прави-времена,нрави,чалга в архитектурното ни житие.
    3.Единствените ,които имат нужда от нас са хората с пари.Дори и за по-малко пари.Понякога и никакви ,но да не си разваляме настроението.Да и жаждата за реализация.Иначе ,без практика си за никъде.
    4.Позволихме ,държавицата ни да няма нужда от нас.Кой ни пита за нещо.Никой.За властта сме някакви индивидуалности ,всеки с различно мнение,тям подобни.Много удобно.
    За проекти по европейски програми,конкурси,няма да се повтарям.Няма смисъл усилието.
    Както и за печати поставени в услуга на някои архитектурни недоразумения.Практика е и няма какво да се лъжем.За царица -парица ,някои от нас(ненаказано)си продават двуцветния печат.Не съм аз,но са ме молили,предимно главни.

    Да направим нещо,но първо трябва да се обединим и поискаме своето място в Обществото.Но за да поискаш,трябва да дадеш,нали така?Какво предлагаме ние?
    Не сме си изправили кривините вътре,а това си е наша работа.

    Много си прав,че сме една от най-древните професии,много труден занаят с огромна отговорност-професионална,финансова,организационна.Обичам професията си,въпреки написаното по-горе.

  25. bgarch says:

    @арх. Виктор Чолаков - мок - Да, винаги съм смятал, че колегите, работещи по интериори, са много по- пазарно ориентирани и по тази причина работят на по- добри цени от останалите колеги. Именно- защото при тях няма административния акт Разрешение за строеж и техните клиенти наистина търсят архитект, който да им реализира интериора. Разбира се и там има подбиване на цените, но това по- скоро е изключение. Но те познават материали, производители, изпълнители, цени, могат да мениджират и контролират изпълнението.
    Останалите архитекти сме се съсредоточили в заветното РС, то се е превърнало в целта на нашата дейност. Ние работим за Общината и за главния архитект, а не за инвеститора. На инвеститора и през ум не му минава, че смисълът на проекта е да управлява изграждането на сградата, а РС е само един етап от проекта, на който администрацията проверява, дали не са нарушени нормативни разпоредби.
    Разбира се причините за това са много и не само ние сме виновни за това положение. Но ние не реагираме адекватно на елиминирането ни с административни методи и хватки от мястото ни в инвестиционния процес.
    Например- каква беше реакцията на нас, архитектите, когато през 1999 година, когато се задаваше европейското финансиране с първите програми, нашите законодатели силово разсякоха професията ни на две части, отделиха от нея т.нар. “консултантска дейност” и възложиха на новоизлюпената професия (липсваща във всички останали страни) една от най- важните дейности на архитекта по света- строителния надзор. Не трябваше ли още тогава ясно да кажем на политиците и на обществото, че строителния надзор е дейност на правоспособния архитект (или инженер при инфраструктурните обекти) във всички останали ЕС страни. И тук не става въпрос само и единствено да получаваме хонорара от извършване на тази работа, а до това, че без нея ние не можем да затворим кръга от цялостната ни дейност и поради това и чисто проектантската ни работа се обезсмисля без упражняване на ефективен контрол върху изпълнението, и то от наша страна.

  26. Julyan von Emona says:

    @АП - @ bgarch-Принципно, ние сами сме си виновни….Кои ние от нас архитектите сме си виновни и около какво трябва да се обединяваме… около че Гевара например ли? Ако е така, независимо от цялото уважение към идеализма му - не към идеите, защото той никога такива не е имал - та ако е така аз не бих за станал под никое знаме на подобна инфантилност. За тебе АП това което казвам тук може да е безсмислица, но го погледни от към неговата алегорична страна.
    @bgarch -…. Не трябваше ли още тогава ясно да кажем на политиците и на обществото, че строителния надзор е дейност на правоспособния архитект (или инженер при инфраструктурните обекти) във всички останали ЕС страни…Казвал съм ти че помня човека който “роди” идеята за строителния надзор. Казвал съм ти че тогава това беше една врътка на държавната администрация да се разтовари от отговорност и понеже тогава самият аз бях част от самата тази администрация вдигах палците на двете си ръце, че и на краката си “за”. Не само на мен, но и на никого тогава не му е минавало на ум, че качествен продукт без отговорност за неговото създаване няма - защото както често синът ми ме подмата - “тате ти си си останал във Варшавския договор” и бидейки в този договор ясно си представях розовата мечта как ние висшите министерски чиновници ще плуваме като лайно в Перловската река а “надзорничите ще вършат “черната работа” по обектите.
    - Да ама както казва Петко Бучаров -”не”!
    Липсата на Варшавския договор наложи съвсем други реалности, наложи ги и ще продължава да ги налага това е карма, няма “снишаване да мине вълната” - няма. И понеже всички наши политици са бивши членове на Варшавския договор на пазара се появи и почна да се търси най ценната стока, а тя е нищоправенето изразяващо се в това някой друг без да се знае кой да поеме отговорността, а ние само да си лапаме. Все още този номер минава и доста дълго ще продължава да минава, защото има биологична среда в която той да се развива. През това време ние архитектите ще продължаваме да се целим в разрешението за строеж. Надзорниците ще продължават да имитират дейност, която навсякъде по света е органически наша. Възложителите (това е по правилната дума а не “инвеститорите”) ще ни търсят само заради разрешението за строеж - после те си знаят кое как се прави и акъл не можеш да им дадеш повече никакъв, камо ли да ти мине еретичната мисъл да взискваш нещо от тях! Tака че bgarch трябваше още тогава да спрем политиците, ама кой да се сети за всичките последствия които днес са нашата реалност. Нещата обаче бавно и постепенно смачкват нашето наследено от времената на развтото социалистическо общество мислене и рано или късно - а при нас блгарите смачкването става бавно но пък за сметка на това мъчително - ще станем средностатистически нормални пазарни субекти. Самите възложители и то най- крупните първи ще потърсят истинските ползи от възможностите които нашата професия дава защото в противен случай те няма да уцелеят и ще наложат нагласи за друг вид политици и политика.

  27. bgarch says:

    @Julyan von Emona - ” Възложителите (това е по правилната дума а не “инвеститорите”) ”

    Имам предвид инвеститорите, а не възложителите. Фактът, че в нашия ЗУТ се третира само собственика на имота (възложителя), а липсва този, който финансира строителството (инвеститора), е проблем на нашия ЗУТ. Тази липса създава редица проблеми, включително и възможността за съществуване на строителните пирамиди- предприемач- собственик с права на възложител, който не влага и лев от себе си, и инвестиращи граждани, които по ЗУТ нямат никакви права.
    Ама това е друга тема …

  28. vdgg says:

    Присъединявам се към bgarch относно понятията “възложител”, и “инвеститор”. Писаната норма не е свещена крава, в крайна сметка. Невъзможността на онзи, който ще финансира строителството, да възложи проектиране - понеже не е собственик на земята, и не е (все още, към този момент) носител на ОВП, наистина е сериозен проблем в нашия ЗУТ (или каквото там са пръкне в резултат на напъните на ресорния ни министър).

  29. Dora says:

    Не знам колко сами сме си виновни. Поне на мен ми беше ясно от самото начало, че надзора изземва функциите, а оттам и хляба на архитекта.
    2001 или 2000-та , когато се създаваше тази глупост, алармирах всички, които познавах и знаех, че имат някакво влияние (щото аз нямах и нямам такова), но разбиране и резултат нямаше.
    Не знам, може би сега всички ние, които имаме интерес, под шапката на Камарата може да променим закона така, щото надзора поне в нашата част да се осъществява от архитекта проектант.

  30. bgarch says:

    Аз лично съм изпитвам съмнение по отношение на това, дали въпросната “шапка” иска да промени закона в тази посока. И въобще- каква част от архитектите сме наясно с този проблем и каква част искат да се променят нещата.
    Другото е по- удобно- предаваш комплекта с чертежи, получаваш си хонорара след РС и забравяш за този обект. Започваш работа по следващия… Няма да си каляш обувките, да се разправяш със строители, да отговаряш на неудобни въпроси, да се налага да преработваш проекта си, защото така, както си го начертал- ти или някоя от специалностите, просто не става. И т.н.

  31. iv says:

    Получих email от колега конструктор, оказа се че е преподавател в УАСГ. Ето какво ми предлага:

    Оферта за изработка на конструктивни проекти:
    Здравейте,
    Предлагам на вниманието Ви следната оферта за изработка на конструктивни проекти:
    -Конструкции от стоманобетон до 800 РЗП м²- 2,00 лв/м²
    -Конструкции от стоманобетон от 800 до 2000 м² - 1,50 лв/м²
    -Конструкции над 2000 м² - 1,00 лв/м²
    -Метални конструкции – горните цени + 10 %
    -Конструктивни становища, обследвания, техн паспорти – по договаряне → мин. цени
    В офертата се влючва и заверка от ТК на мин. цена!
    Притежавам голям, над 25 год. опит в конструктивното строително проектиране. Притежавам удостоверения за ППП и технически контрол по част конструктивна и ППП по част пожарна безопасност. Изработвам проекти на ниски цени по част ПБ.

  32. Creator says:

    Дай контактите да може да се възползваме от услугите му.

  33. Марин says:

    Колеги, в България няма нужда от архитекти, няма! И ето защо;
    1.Инвеститорът вече знае каква сграда иска и кой ще я строи.
    2.Строителят знае кое му е най-издодно да строи и как да го строи и за него архитекта е досадна подробност. Изключваме случайте , когато той работи за строителя и е готов на сериозни компромиси.
    3.Общината в повечето случаи се самопредлага на инвеститора като мениджър по проектирането и даже строителството с обещание за безпроблемен процес на одобрение на проекта.
    4.Обществото не слуша и не знае за архитекта, защото по-горе изброените фактори имат интерес да представят архитекта като далавераджия и алчен мошеник, или в най-добрия случай-като странен чудак и фантазьор, който е забавен , но безполезен за строителното намерение.
    Да, има изключения и искренно се надявам да са повече. Но не може да си затваряме очите че професията ни е на дъното като обществена оценка.Затова и парите са малко.
    Защо пациента на лекаря се различава като отношение от клиента на архитекта? Зашото съзнава че лекарят му е необходим, а архитекта е само едно отизискванията на ЗУТ.
    Не се надявайте, че сами, по отделно можем да променим създалото се статукво, не можем! Всяко професионално съсловие се организира, рекламираира ,лобира, протестира, бойкотира действия , които го засрашават като професия и поминък. А ние стигнахме до там ,че на задължителните информационни табели на обектите ЛИПСВА името на архитекта-затова и 5 ЛЕВА СА НИ МНОГО!

  34. Temenuga says:

    Някой да е забелязал, че сме твърде много на м2 за страната?

Изпрати коментар

 
.