Дискриминационният модел за обществени поръчки - част поредна

Много от обществените поръчки у нас, включително за проектантски и архитектурни услуги, са силно дискриминиращи по отношение изискванията към участниците. Последният характерен пример е публична покана за архитектурно заснемане на 7 многофамилни жилищни сгради в Карлово.

Според условията към участниците, до процедурата ще бъдат допуснати само лица с опит в (!) архитектурното заснемане. Също така, участниците следва да са извършили през последните три години архитектурно заснемане на най-малко три сгради с РЗП над 4000 кв.м.

На база тези условия могат да бъдат направени следните предположения:

1. Възложителят явно иска изпълнителят да е с богат опит в заснемането - специфична и трудна според него дейност, непосилна за обикновени архитекти. За извършването на такава дейност е необходим специфичен опит и чиракуване.

2. Може един проектант да е невероятен професионалист и да е проектирал обществени сгради, жилища, молове и тн., но няма ли опит в заснемането - не се допуска до процедурата. Счита се, че щом не си заснемал, университетът не те е научил на това и не си годен за изпълнение на поръчката.

3. Дори лице, заснело стотици сгради, но под 4000 кв.м., не отговаря на условията и няма да бъде допуснато до процедурата. Въпреки, че някои от 7-те обекта в процедурата са под 4000 кв.м. Още по-интересното е, че дори наличието на 3 заснети сгради от по над 4000 квадрата не са достатъчни, а е необходимо всички те да са заснети през последните 3 години.

Ако не друго, то подобни условия будят у обществото силни подозрения и притеснения относно достъпността и прозрачността на процедурите за обществени поръчки изобщо. Излишно е да се правят догадки колко бюра/архитекти в България попадат в малката таргет-група, отговаряща на условията. Дискриминационната практика за тясно специфициране на условия все повече обезверява не само проектантите, а малкия и средния бизнес като цяло. Крайно време е да се преустанови порочната практика за манипулиране на процедурите за обществени поръчки. Крайно време е в ЗОП да влязат текстове, забраняващи тясното специфициране на изисквания, което се използва като механизъм за насочване на поръчките.

op-karlovo



Автор: арх. Виктор Чолаков
Тагове:

3 Отговора на “Дискриминационният модел за обществени поръчки - част поредна”

  1. Ivan says:

    Колега това е много хубаво, че си обърнал внимание. Но не разбирам какво те смущава факта. Просто се отива и се подава жалба или молба за разглеждане на случая в определените инстанции. Навремето се занимавах с разглеждане на документацията на ОП и имаше такива нелепи моменти, че и дори да ги спомена едва ли някой ще ми повярва. Та като се подадат жалбите или там каквото се входира почва да ти обръщат внимание и може да падне поръчката или да се отстрани определения кандидат. А ако нещо те интересува можеш да драснеш на arch.petrovpetrov@abv.bg

  2. Ivan says:

    Това е като онзи анкедот със сервитьора, който написал на сметката “ако мине = 20лв”

  3. арх. Виктор Чолаков says:

    @Ivan - Да, хубавото е, че човек може да пусне жалба в КЗК, например. Само че по последен спомен отпреди няколко години такъв тип удоволствие струва около 800 лв.

Изпрати коментар

 
.